Дали голяма част от съвременните хора не са роби на смартфоните си?

Сядам на сянка под едно дърво на централния площад (Агора, форум, мегдан) да си почина по време на моята следобедна разходка. Старая се да не мисля за нищо. Забелязвам обаче, че ако не половината, то поне всеки трети от минувачите върви, загледан в своя смартфон. Има опасност да се спъне и да си счупи главата, но чете, или гледа, или слуша. За него външен свят не съществува. Такива зомбита има от всичко възрасти, но старите са пренебрежимо малко. Та в тази връзка питам:

Дали голяма част от съвременните хора не са роби на устройството, което ги приобщава към тъй измамния свят на интернет? Загубили ли са си свободата тия хора щом не могат половин час да седят или вървят без да зяпат в умните си устройства? Устройството им е умно, а те какви са щом са под неговата власт?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo