Гнусната мутро-комунисто-мафиотско-ченгесарско-кагебистка пропаганда яката оплю Кирил Петков, втория премиер-реформатор на България (след Иван Костов!) заради неговия "червен произход", но се оказва, че истината е съвсем друга; в неговия род е имало доказани антикомунисти, нещо, което никой не знае, за което медиите усърдно мълчат (пък и той самият тия факти не ги е развявал като знаме за да доказва благонадежността си, "правилния" си "класов произход", както обичат да правят обременените от комунизъм!), ето, четете:
От публикация на Jenia Georgieva от 25 август 2021 г.
Интервю на Росица Михова с Кирил Петков:
Разговарям с Кирил Петков между две негови работни срещи. Прави впечатление на човек, който някак успява да бърза, без да е припрян. Обмисля отговорите си. Отклонява прекалено личните въпроси.
Казват, че до един момент човек прави неща, които се надява да бъдат споменати в CV-то му, а след това - неща, които да споменат в надгробното му слово. Вие на какъв етап се чувствате в това отношение?
- За мен това е лесен въпрос. Ще Ви отговоря с абсолютна точност колко ме интересува какво пише в CV-то ми. Нула - нито повече, нито по-малко. Така е от момента, в който завърших магистратурата си и започнах моя си бизнес. Но и това, какво ще пише в надгробното ми слово, също не ме вълнува особено в момента. Някак твърде суетно ми се струва да го мисля още отсега. Нямам я тази грижа, че трябва приживе да си правя паметник. Това, което ми е важно, е да правя избори и да върша неща, които са творчески, интересни, помагат на други хора и за които впоследствие няма да съжалявам.
Кой човек, вече починал, бихте искали да видите?
- Може би звучи банално, но бих искал да видя отново дядо ми (от страната на майка ми) и баба ми (от страната на баща ми). Ще ми се да си поговоря с двамата - да споделя опита и нещата, които ми се случиха през последните 8 седмици. Дядо ми бе учител по професия и истински просвещенец по дух. Всичките ми разговори с него в детството бяха за това колко далеч би могла да стигне България, но как все се спъва по пътя. А баба ми бе удивително смел човек, опълчила се срещу ДС и преживяла Белене. Чувството й за справедливост бе пословично.
Много ми се иска да им разкажа за това какво става в България днес. Мисля, че истински биха се зарадвали. Защото знам, че цял живот са чакали нещо хубаво да започне да се случва и тук. Да запретнем най-после ръкави и да използваме потенциала, който имаме като нация. Може да прозвучи гръмко, но аз вярвам, че възможностите пред нас са огромни.
ДОБАВКА от мен, Ангел Грънчаров:
Кратката история на съвременна България е:
1.) Комунистите и ченгетата от ДС яко ни крадоха и още ни крадат;
2.) Към тях се присъединиха да крадат не по-малко алчните мутри,
3.) А ние, крадените, още не можем да си обединим силите та да спрем тази ченгесаро-мутро-комунистическа крадлива напаст,
4.) Която владее всичко в държавата ни, медии, институции, полиция, прокуратура, съд, университети, образование, икономика,
5.) А като капак на всичко бива командвана от кагебистка Москва!
Как ще се освобождаваме от тая напаст само Бог знае?!
Това е простата истина. Всичко друго е шикалкавене и усукване с цел замъгляването й.
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар