Що представлява "мустакатата свобода" или "свободата" с мустаци?

В едно от есетата си от „Задочните репортажи за България“ Георги Марков разказва историята за „мустакатата свобода“. В това есе един от персонажите почти в стила на Августиновото: “Deum habere” (Имам Бог), настоява, че нашата най-висша свобода се изразява в разбирането, че „Имам Сталин“. „Нашата свобода, момчета, не е КАКВА ДА Е свобода! Тя е свобода с мустаци. И името на тази свобода е Сталин“. И дори нещо повече: тъй като Сталин Е свободата, затова човек може да бъде освободен ОТ свободата си. „Свободата с мустаци е най-висшата форма на свободата, тъй като освобождава човек от задължението да се чуди какво да прави със свободата си!“.

С което се изправяме пред един парадокс: нали основният лозунг на всяко комунистическо движение е „Свобода на народа!“. Нали тъкмо в името на тази свобода комунистите-революционери правят преврати и взимат властта? Нали тяхна главна цел е да унищожат потисничеството и експолатацията, за да донесат равенство и щастие на угнетените? С ясното съзнание, че нямам претенцията да бъда политически анализатор ще напомня един известен факт, че още през 1919 г. от публичния речник на болшевиките в Русия изчезва определението „човек“– говори се за „пролетариат“, „пролетарска класа“, „революционен пролетариат“, „народ“, „народни маси“, „колектив“, но не и за „човек“. От самото начало комунистическата идеология изпитва подозрение и презрение към отделния човек, към неговата индивидуална свобода и индивидуална воля. Тя не може да допусне публичното признаване на правото на всеки свободно да изразява мнението си и затова много бързо, с „железния юмрук“ на гражданското и политическото насилие – ЧК, НКВД, ГПУ, ГУЛАГ и пр. институционални форми на терор, подчинява индивида на „общата воля“ и „общото благо“. И все в „името на народа“. Отделният човек трябва да бъде масовизиран, колективизиран, да се разтопи в общата маса, наречена от Бухарин „човешки материал“, за да се превърне, пак по неговите думи, в „гражданин на бъдещото общество“. Дори в интимните отношения между хората това отчуждение беше наложено чрез навлизането на безличните определения „другарка/другар“, които заместиха традиционно използваните „съпруга/съпруг“, „любима/любим“ и т.н. Затова днес все още можете да чуете възрастни последователи на тази идеология да наричат любимата жена с безличното: „моята другарка“, обръщение, което по-скоро омасовява и обезличава, отколкото откроява човека до теб като любимо същество.

(Из "Памет за насилието, маскирано като свобода", Олег Георгиев)

ДОБАВКА:

... Според популярния виц от времето на тоталитаризма знамето на България е единственото в света, върху което са записани годината на раждане и годината на смъртта на държавността на съответния народ – 681 – 1944 г. Факт е, че 9 септември 1944 г. бележи деня на Третата национална катастрофа. Факт е обаче, че българската държавност не умира с тази дата. Тя мутира. Редно е осемдесет години по-късно да признаем, че с преврата на 9.IX. се слага край на Третата българска държава и се поставя началото на Четвъртата.

Новото политическо статукво, установено от българските болшевики, представлява пълно скъсване с идеите, морала, законите и манталитета на Третото българско царство. Заличаването на социалния и културен елит отваря широко врати за издигането на доскоро маргинализирани фигури, изплували от най-ниските слоеве на старото общество. За да узакони властта на малограмотните, ОФ приема закон, с който със задна дата премахва образователния ценз като изискване за заемане на държавни постове. Същевременно е напълно подменен целият държавен апарат – от силовите министерства до обикновените чиновници.

Комунистическата партия на България се сраства като паразит с държавата и изгражда своеобразен клонинг на държавния апарат. Всички функции в страната са дублирани, като винаги партийният организъм е този, който осигурява надзора и санкциите над сервилните държавни учреждения. Членуването в Партията майка се превръща в conditio sine qua non за издигането на даден човек в йерархията, изплувайки от безличното блато на работническата класа и селячеството.

Александър Стоянов, историк

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo