Мутрополит Николай що не канонизира тъй щедрия и тъй набожен Боко Борисов?

Една госпожа каза, че е редно мутрополит Николай да нареди тъй щедрия и тъй набожния Боко Борисов да почнат да го рисуват по иконите; подкрепих я ето как:

Да, права сте, редно е вече мутрополит Николай да нареди светлият лик на тъй набожния Боко Борисов (дека много обича да раздава държавни пари за строеж на църкви и монастири с надежда с чужда пита да направи помен на себе си, белким си изкупи некои от греховете, а он има бол грехове, нали така, с което се обяснява и извънредната му набожност?!) да почне да се изографисва на икони, щот он е пример как една мутра може да стане много набожна - понеже умее много чевръсто да се кръсти пред телевизионните камери и пак пред тях много обича да пали най-дебелите свещи, досущ като таваришч Путин (който в Матушката вече го рисуват по иконите - редом с мустакатия таваришч Сталин, сметан там за светец!). Тъй де, нема да изоставаме от Матушката Русия, наш Путин, требе да признаем, е Боко Борисов, да се свети името му - ще каже тъй благочестимия мутрополит Николай, дека си пада по скъпи и прескъпи часовници и леки коли...

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo