Как "мисли", с извинение, едно типично всичкознаещо интернетно зомби?

Какво ще кажете за излиянието на едно крайно объркано в главата си дете на интернет (така ги наричам от известно време тия зомбита, чието съзнание е откъснато от реалностите на живота и е стиснато в менгемето на интернетното всичкознайство!), което при това, забележете, е главен асистент (и бъдещ доцент!) в един наш провинциален университет, който, канечна, мъти главите на студентките си с ето такива претенциозни, но отчайващи в идиотщината си глупости:

На предстоящите предсрочни избори също няма да гласувам, както не гласувах и досега. Срамота е да се колаборира с убийствена система, която вече взе толкова много жертви по един или друг начин. къде изчезнаха лелките с тениските с надписи 'системата ни убива'? По едно време и Дългия носеше тая тениска. С'я що не я носи пак, след като системата го обязди окончателно, м?

И на фона на това, разни политизирани уроди ни обвиняваха, че ние негласуващите за убийствена система, сме ви били виновни на вас - колаботата. Щяхте да ни глобявате даже. Само дето на лагер в Белене не ни пратихте. Болшевикът премяната си мени, но нравът - не.

Jidai Mirai

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo