Най-после романът "Сладуранкото" е публикуван!

Най-после романът "Сладуранкото" е публикуван!

Ето и тук предисловието към романа:

Този роман за интимния живот на един млад разврат­ник е написан на строго докумен­тална основа, т.е. в него нищо не е измислено, а всичко е такова, каквото е станало в живота, в действителността. Това обаче не означава, че зад героите могат да бъдат разпознати дейст­вителни публични личности, макар че и такива са налице. Те са пренесени от живота, от ре­алността в романа, но така, че да не се накърни тяхната ано­нимност. Ясно е, че имената са фиктивни – защото всички ге­рои в тази книга съществуват и са сред нас, те самите ще раз­познаят себе си, макар че тяхното достойнство също е за-щи­тено чрез запазване на аноним­ността им. Използваните мате­риали (спомени на действителни лица, писма, разговори в Мре­жата, изповеди, “самопризнания” и други такива) са автен­тични и в тях авторът не е при­бавил нищо. Той обаче си е позволил да използва всички прийоми за съхраняване на диск­ретността, водейки се от принципа, че интимният живот на всеки човек е неприкосновен и е негова съкровена тайна...

(Прочети цялото предисловие като ползваш линка, който е в първия коментар.)

ЗАБЕЛЕЖКА: Романът е публикуван в https://www.patreon.com/ и всеки, който заплати 15 долара, ще може да прочете романа. Същото се отнася и за абонатите на моя профил в тази мрежа.

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo