ВАЖНО!

Най-важното, моля, обърни внимание!

▼  Моята страница във фейсбук ▼  Н ОВА КНИГА: Оглупяването: как да спрем малоумието за да се спасим от безумието? ▼  ЛИЧНОСТНОТО ФИЛОСОФСТ...

неделя, 19 октомври 2025 г.

Защо е тъй съдбовно важно да си личност?


Много е важно да се научиш да не се възмущаваш от мненията, различни от твоите собствени и да се научиш да анализираш и да се стараеш да разбереш по какъв начин те са се появили. Ако, разбрал ги, още като преди ги смяташ за неверни, тогава ще можеш да се бориш с тях значително по-ефективно отколкото ако просто продължаваше само да се възмущаваш.

Бъртранд Ръсел, «Изкуството на философстването»

Човек най-много живее във времето, в което нещо търси.

Фьодор Достоевский


Умеренността е съдбовно свойство. Към успеха води само крайността.
Оскар Уайлд


Може да дадеш съвет, но не можеш да дадеш разума да се възползват от него.
Франсоа де Ларошфуко


Често ми се е налагало да гледам как хора са ставали невротици и заради това че са се задоволявали с непълни или неправилни отговори на въпросите, които им поставя живота. Те търсеха успех, положение, успешен брак, слава, а си оставаха нещастни и се измъчваха от неврози, даже и да бяха достигнали вече всичко онова, към което се стремяха.
Такива хора обикновено са ограничени от прекалено тесен духовен хоризонт, животът им обикновено е беден откъм съдържание и лишен от смисъл. Но щом те намираха път към духовно развитие и самоизразяване, неврозата, като правило, изчезва.
Затова аз винаги съм придавал такова значение на идеята за развитие на личността.
Карл Густав Юнг


Задоволявай се с настоящето, но се стреми към най-доброто.
Исократ


Нищо на този свят не заслужава такова уважение като човека, умеещ мъжествено да понася нещастията.
Луций Аней Сенека


Добротата, даже и най-мъничката, никога не пропада даром.
Езоп


ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...






Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари: