Тази вечер бях удостоен с честта да бъда посетен от самия лидер на Българската антикомунистическа партия г-н Георги Жеков, моля ви се! Поговорихме си, той се оказа (на живо!) усмихнат и излъчващ доброта човек, коренно различен от страховития образ на най-голям враг на комунистите, какъвто, според неговата представа, е и моя скромна милост.
За отбелязване е, че телевизионната антикомунистическа знаменитост не ме разпъна на петолъчка, напротив, направихме си снимка, заедно с довелия го при мен Георги Рангелов. И дори получих от неговите ръце стикер на БАП, който си залепих на лаптопа. (Когато Рангелов ми прати снимките, ще ги публикувам.)
Такива работи. Чудеса стават, явно светът се е побъркал тотално след като първият антикомунист на републиката Георги Жеков се ръкува с "потомствения комунист" Ангел Грънчаров.
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
1 коментар:
Семейството му няма никакви антикомунистически прояви по времето на комунизма. Майка му Ани припечелваше тогава от частни уроци по пиано и пеене, а баща му Венко като служител на Химимпорт пътуваше по цял свят. На Гошко комунистите му спасиха живота, даже филмче направиха за него, но на него нещо му стана и започна навсякъде да привижда комунисти, тоест хвана нещо като параноя. Той е един несъстоятелен човек, който иначе хубаво цапа образа на антикомунистите, като ги представя за по-примитивни и кръвожадни дори от комунистите.
Публикуване на коментар