В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:
https://www.youtube.com/@angigog/
https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/
https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.

2 коментара:
Архимандрит Иван, основател на приюта за бездомни и сираци в Нови хан, почина на 80-годишна възраст на 14 септемвриn 2025 г. Духовникът се е споминал от кардиологични усложнения в столичната Окръжна болница "Св. Анна", съобщи синът му отец Григорий.
Синът на известния духовник разказа, че до последните си дни отец Иван не е мислил за здравето си, а за хората от приюта.
Иван Димитров Иванов е роден в село Благово, област Монтана, на 31 март 1945 година. Възпитан е в морал и дисциплина от малък. „Майка ми по четири път на ден понякога ме е била с машите. Аз я вляза в градината и пусна кокошките, а те изровят това, дето е насадила, я й стъпча лука или цветята. Но съм благодарен на майка ми, че ме е била и ми е дала урок. От нея още помня, че е грешно да се посяга на чуждото, да се лъже и краде“, разказваше духовникът.
После той завършва строителен техникум. Оженва се за Тодорка Иванова, с която имат двама синове – Ивайло и Григор.
Скоро след казармата започнал работа в Управлението за безопасност и охрана (УБО). Тогава го осенила божията благодат – получил изцеление на свой здравословен проблем. Така Иван решил да се обърне към Бога. По времето на атеистичния режим хора от службите обаче много се вбесили, че започнал да ходи в расо. Спретнали му едно дело за лъжесвидетелстване и го пратили в затвора за 4 години. „Тогава се зарекох, че ако изляза жив и здрав, ще направя приют за бедни и сираци“, разказваше посланикът на доброто.
И в следващите 30 години той преизпълнява обета си, следвайки заветите на Христос.
На 19 октомври 1981 година е ръкоположен за дякон, а седмица по-късно и за свещеник от Видински митрополит Филарет. От 1987 година е назначен за енорийски клирик в село Нови хан, община Елин Пелин, където създава приют за сираци и бездомни. По-късно създава подобни приюти и в селата Якимово (Монтанско) и Коняво (Кюстендилско). Там настанява сираци, бездомни и въобще всякакви хора, изпаднали в крайна нужда. С това свещеникът показа и кой е правилният курс за Българската православна църква (БПЦ), макар че оттам имаше през годините по-скоро само морална подкрепа.
https://telegraph.bg/bulgaria/novini/grigorij-sinyt-na-angela-ot-novi-han-otec-ivan-zhertva-syrceto-si-za-priiuta-posvetil-se-na-blizhniia-sled-4-godini-v-zatvora-470742
Съдбата с приютите ще се решава след 40-те дни от кончината на Отец Иван от неговите законни наследници, синовете му - Ивайло и Отец Григорий. Никой не е изгонен, а и още приживе Отец Иван е приписал собствеността на временно настанените в къщите от приютите и така те са тяхно законно притежание. Синовете обмислят да продължат тази практика с прехвърляне на собствеността и приютените да имат дом, но и ангажимент да се грижат за къщите и градинките. Ако през годините е имало някой изгонен, това е някой, който е спекулирал с тази благородна идея и е рушил дарението, и имал непристойно поведение и порочни навици, които не е пожелал да овладее... Дори децата, които ставаха пълнолетни след 18-годишна възраст не са принуждавани да напускат и да се скитат бездомни да си търсят работа за пари, с които да си плащат някъде наем или да си купуват дом.
https://www.zajenata.bg/%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4-%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%86-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D1%85%D0%B0%D0%BD---%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D1%89%D0%B5-%D1%81%D0%B5-%D1%81%D0%BB%D1%83%D1%87%D0%B8-%D1%81-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%8E%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BC%D1%83-news199812.html
Публикуване на коментар