Здравейте г-н Ангел Грънчаров,
Днес гледайки едно ваше клипче за Георги Господинов почувствах да споделя следното. Вчера бяхме с дъщеря ми в книжарница, тя да си потърси една определена книга. И докато търси, аз пък си разглеждах. И пред очите ми книгата на Господинов, грандоманска с твърди корици и т.н. И си казах, чакай пък да я погледна. Разлистих и я оставих. Ако ще само ние двамата с вас в България да не сме я чели. Не разбирам целия този изкуствен шум и превъзнасяне.
И се прибрах и отворих една друга книга, която бях купила преди година две. Имах настроение за четене. Започнах я. Хареса ми. Млад български автор. Написал подобно на мен неща на бележки, смс-и, разбъркани мисли и теми оттук оттам. И издал книга. Дори не си е направил труда да ги подреди, да ги систематизира. И това е подход. Нали и аз имах същата идея и Вие ме окуражихте. Един вид по тая логика и аз имам готова книга. И имах глупостта да му пиша два реда във фейсбук най-искрено да го поздравя за книгата. Беше онлайн въпросния, веднага прочете съобщението и толкова. Остави ме на ✓seen. Демек видяно. Не каза поне едно благодаря. Въпросното парвеню се казва Иван Ланджев.
И знаете ли какво направих. Както ми беше книгата прочетена до средата излязох и я хвърлих в контейнера за боклук. Никога през живота си не съм правила такова нещо. Имам много книги. Дарявала съм на библиотеки и съм оставяла в специално пригодените за това дървени къщички из града. Та авторът - Иван Ланджев се помислил и той за Георги Господинов, а Георги Господинов сигурно се помислил за Дан Браун или Сенека....
Подпис
Здравейте, г-жо...,
Засягате тема, която е много важна, съдбовно важна: за психиката на видните българи, на т.н. наш елит, и то "духовен" елит, с извинение! Това, което Вие сте преживяла или сте се сблъскала с този въпросния млад български автор, аз съм го срещал безброй пъти, аз се познавам с много подобни нашенски величия, които имат отвратителна грандомания, смятат се за велики, респективно, под достойнството им е да говорят с "прости хора", с незвезди, те говорят само със себеподобни, т.е. с "велики" (нищожества!) като тях самите. Аз съм изучавал тия гнусни явления, и даже мога да Ви кажа, че тук има една закономерност, която е нещо като закон, просто не съм се сетил да го формулирам досега: колкото по-известен става даден човек, толкова повече блясва неговата истинска същност, т.е. мижитурката показва цялата си мижитурковщина (нищо че се напъва да я крие!), посредственият показва цялата си посредственост, мерзавецът - цялата си мерзост и т.н., само истински стойностният човек е като скала и не може славата да го омае така, че да почне да се самоунижава, не, няма такова нещо, той е непоклатим като скала.
Аз познавам такива известни стойностни личности, които по най-човешки начин разговарят с обикновени хора като нас, примерно такъв беше Радой Ралин, Бог да го прости! (Аз съм казвал как го видях пред касите на централна гара в Пловдив, държеше реч и говореше с хората около себе си без да се прави на важен, беше си напълно човечен, държеше се съвсем човешки - и хората около него бяха с озарени от светлина лица!) Такъв беше акад. Кирил Василев, Бог да го прости, имам такъв спомен и от акад. Азаря Поликаров, Бог да го прости, и двамата съм ги канил в клуба (Философския) в ПУ, дойдоха и разговаряха с мен (бях на 28 години) съвсем човешки. И други примери мога да дам. Но жалките като личности същества се надуват като балони и се правят на свръхважни, с тях не може да се говори. Познато ми я явлението. А Вие пишете, събирайте текстовете си, нищо не пречи да ги издадете като книга. Имаме все още поне тази свобода. (Дали ще продадете книгата си някому след това обаче е под въпрос, моите книги ги "четат" мишките в складове и мазета!)
Хубав ден Ви желая!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар