Хората са устроени по такъв начин, че сред тях има много лоши, понякога подли, лицемери, много наивници, чудаци и глупаци, тук там се среща човек умен, или разумен, честен, добър и, като най-голямо изключение, благороден.
Няма щастие, равно на спокойствието.
Най-важно е не това голямо, което са съчинили другите, а това малко, до което си дошъл сам.
Това, на което се съпротивляваш, то и остава.
Трябва да знаете, че вашият вътрешен живот не става по-богат за сметка на вашия външен живот, а, наопаки, става по-беден. Ако не живеете отвън, вие няма да станете по-богат отвътре, на вас и вътре ще ви бъде по-тежко. Да ограничаваш себе си във външния живот не ви служи за добро: това е начало на злото. И така вашият външен живот не ще стане по-богат и по-красив за сметка на вашия вътрешен такъв, а ще стане само по-беден и по-беден. Тук е нужен баланс. Без приключения във външния свят, които ще се случат с вас, не ще имате и вътрешни приключения. Човекът живее в два свята. Глупакът живее тук или там, но никога и тук, и там. Карл Густав Юнг, «Червената книга»
Глупав е който глупаците не разпознава, а още по-глупав е този, който, разпознал ги, от тях не страни. Опасни при повърхностно общуване, те са пагубни при доверчива близост.
В този свят царуват нищета и болка, а скуката дебне от всяко ъгълче онези, които са пощадени от тази участ. Навред господства порочността, а последната дума има глупостта. Съдбата е жестока, а хората – жалки. В така устроения свят човекът със собствена тежест е като светла, топла и весела стая на Коледа сред преспите и студа на декемврийската нощ.
Не се мръщи от ударите на съдбата.
Който е слаб духом загива по-рано.
Състраданието към животните така тясно е свързано с добротата на характера, че можем с увереност да твърдим, че не може да бъде добър този, който е жесток с животните.
Лошите и вредни за себе си дела ги правим лесно. А това, което е хубаво и полезно, да го правим е във висша степен трудно.
По това какво правим ние познаваме какви сме, а по това, което понасяме, ние познаваме какво заслужаваме.
Моят живот беше изпълнен със страшни нещастия, голяматс част от които никога всъщност не са се случвали.
Съвършенството на нравите е в това да провеждаш всеки ден така като че ли е последен: без тревога, без страх, без притворство.
Марк Аврелий, «Размишления»
Работим за да имаме свободно време и воюваме за да живеем мирно.
Най-добрата форма на учтивост, независимо от това къде човек се е възпитал, е да не си навираш носа в чуждите работи.
Въздържането от храна ни връща телесното здраве, въздържането от хората ни дава спокойствие на духа.
Жак-Анри Бернарден дьо Сен-Пиер
Негодниците винаги надделяват над почтените хора, защото те се отнасят с порядъчните хора като с негодници, а почтените хора се отнасят с негодниците като с почтени хора. Глупавият не харесва умния, необразованият не харесва образования, невъзпитаният не харесва добре възпитания и т.н. И всичко това се крие зад някаква фраза: „Аз съм простоват човек”, „Не обичам да философствам”, „Мога да изживея живота си и без това” и т.н. Но в душата има омраза, завист, чувство за собствена малоценност...
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар