Един добронамерен съвет: пишете кратко, дългите текстове народът ги "чете" по диагонал, т.е. де факто не ги чете. И не разбира смисъло. Този, който пише дълъг текст и го простира като чаршаф в Мрежата, без да се усеща що прави постига обратен, бумерангов ефект: не го четат. Хората немат време да четат разни чаршафи, те бързат, по-дълъг от пет изречения текст е безнадеждно някой да го изчете (стига да няма някакъв изключителен интерес към темата!). Краткостта е най-голяма добродетел за пишещите. Ницше се хвали, че с едно изречение умее да каже толкова, колкото всеки друг ще каже в цяла една книга. И добавя: който всеки друг няма да каже в цяла една книга. Живеем в друга епоха, хората не искат някой да ги убеждава кое е правилно, а искат сами да преценяват кое е истина, кое е лъжа, кое е добро, кое е лошо. Дългите обяснения са голямо зло и хората затова не ги и четат. С три изречения може да се каже същината по всеки един проблем. Краткостта освен добродетел е и майсторлък. Написах тук по-длъжко изложение на мисълта си с надежда да обясня какъв е проблема, драги велики списуватели и списувателки!
Спорът, дискусиите са естествен и необходим начин на съществуване на демокрацията. Без спорове и дискусии няма демокрация. Където няма спорове, където има всеобщо сагласие и мълчание, там няма демокрация. Значи Флора е против демокрацията като е против политическите спорове и дискусии.
Да се движим трябва. Не да тренираме. Тренирането е насилие, терор над тялото. Движението е свобода.
Правилно ли разсъждавам или пак някъде греша, драги ми госпожи и господа съдебни заседатели?!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Няма коментари:
Публикуване на коментар