▼ Лудост е да искаш негодниците да не грешат. Защото който очаква това, иска невъзможното.
▼ Срамно е тялото ти да не се отказва от този живот, а душата да се отказва преди него.
▼ Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.
▼ Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!
▼ Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.
▼ Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.
▼ Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и разстрои, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармонията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си.
▼ Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен.
▼ Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действието ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорстващият в собствената заблуда и незнание.
▼ Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни времена и ще съществува безкрайно, защото всичко е от един род и един вид.
▼ Което не е полезно за кошера, и за пчелата не е полезно.
Марк Аврелий
ОЩЕ:
▼ Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму — той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно величие, остава спокоен и незасегнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.
▼ Ако нещо затруднява лично тебе, недей да го смяташ невъзможно за човека, а обратно — ако нещо е възможно и свойствено за човека, смятай, че е постижимо и за тебе.
▼ Аз върша моя дълг, другото не ме разсейва. Защото става дума било за предмети, било за лишени от разум същества, било за заблудени и незнаещи пътя.
▼ След като имаш разум, отнасяй се към лишените от разум същества и изобщо предмети и неща, нямащи разум, великодушно и с широко сърце, а към хората се дръж като към имащи разум и с оглед на общността.
▼ Често си мисли за зависимостта и взаимната връзка на всичко във Вселената. По някакъв начин всички неща са вплетени едно в друго и поради това настроени дружески помежду си. А едно следва друго поради реда в движението, поради съгласието и единството в материалната същност.
▼ Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.
▼ Честолюбивият смята за собствено благо чуждата дейност, обичащият насладата — собствените усещания, а умният човек — собствената дейност.
▼ Питай се при всяко действие — в какво отношение е към мене? Няма ли да съжалявам, че съм го сторил? Скоро ще умра и всичко ще изчезне.
▼ Изправи ли се някой пред тебе, веднага се попитай: „Какви възгледи за доброто и злото има този човек?“ Защото, ако има еди-какви си възгледи за удоволствието и мъката и техните причинители, за славата и безславието, за живота и смъртта, няма да е чудно или странно за мене, че върши това или онова, и ще си напомня, че постъпва тъй по принуда.
▼ Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, така и че вселената донася неща, на които тя е носител. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал насрещен вятър.
▼ Ако зависи от тебе, защо го правиш? Ако зависи от друг, кому се сърдиш? На атомите или боговете? И в двата случая това е лудост. Никому не се сърди. Ако можеш, поправи човека. Ако не можеш него, поне стореното. Но ако и това не можеш, до какво ще те доведе сърденето? Нищо не бива да се върши просто така.
▼ Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!
▼ Недей да се занимаваш постоянно наум с това колко и какви трудности вероятно те очакват. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: „Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа?“ Ще те е срам да признаеш. После си припомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а винаги настоящето. То се смалява съвсем, стига да ограничиш самото него и да укориш ума си, че не е в състояние да устои, след като е само толкова.
▼ На човека не може да се случи нечовешко събитие, нито на говедото неприсъщо за говедо, нито на лозата неприсъщо за лоза, нито на камъка неприсъщо за камък. Би ли имал основание да се сърдиш, щом като всекиму се случва каквото е обичайно и естествено? Всеобщата природа няма да ти донесе нищо непоносимо.
▼ Хората са се родили един за друг. Или ги научи на това, или ги понасяй!
В Книга ХI, т. 18 от “Към себе си” [Ако някой е извършил нарушение срещу закона, дай си сметка… ] той изброява девет правила, но в последствие добавя десето, за това как да постъпим, когато се сблъскаме с несправедливост и как да не се сърдим:
▼ ПЪРВО, каква е моята връзка с хората и това, че сме създадени един за друг. От друга страна, че си поставен над тях, както овенът – над стадото овце и бикът – над стадото говеда. Разгледай нещата задълбочено, започвайки от основните принципи, от следното: ако всички неща не са само атоми, то природата е тази, която подрежда всичко; ако това е така, низшите неща съществуват заради висшите, а всишите съществуват едно заради друго.
▼ ВТОРО, дай си сметка какви са тези хора на масата, в леглото и прочие и особено какво влияние имат над тях собствените им убеждения. А що се отнася до действията им, с какво самочувствие вършат делата си.
▼ ТРЕТО, ако хората постъпват правилно, когато вършат нещо, не бива да сме недоволни от тях. Но ако не постъпват правилно, ясно е, че го правят неволно и поради невежество. Защото всяка душа се лишава от истината против волята си и също така се лишава от възможността да се отнася към другите хора в зависимост от достойнствата им. Следователно хората се чувстват наранени, когато ги наричат несправедливи, неблагодарни и алчни, с една дума – ако ги обвинят, че са лоши към ближния си.
▼ ЧЕТВЪРТО, дай си сметка, че ти също често постъпваш неправилно и че си човек като всички. Дори ако се въздържаш от определени простъпки, все пак си склонен да ги извършваш. И въздържанието ти е поради малодушие, грижа за доброто ти име или друга подобна причина.
▼ ПЕТО, дай си сметка, че дори не си сигурен дали хората грешат или не, защото много постъпки зависят от определени обстоятелства. Накратко, човек трябва да научи много, за да отсъди правилно относно постъпките на друг човек.
▼ ШЕСТО, когато си много ядосан или натъжен, дай си сметка, че човешкият живот е само миг и много скоро всички умираме.
▼ СЕДМО, че не постъпките на хората ни тревожат, защото причината за тези постъпки са ръководните принципи на тези хора, тревожат ни нашите собствени убеждения. Премахни тези убеждения, вземи решение да не съдиш за определена постъпка като за нещо ужасно и гневът ти ще изчезне. Как да променя тези убеждения ? Като разсъдиш, че грешките на друг не са твоя вина. Защото ако смяташ за зло не само онова, което е срамно, ти неизбежно трябва да се заблуждаваш за много неща и да станеш разбойник или нещо подобно.
▼ ОСМО, дай си сметка, че сами си причиняваме много повече болка, чрез гнева и притесненията, които изпитваме заради грешките, отколкото биха ни причинили самите грешки.
▼ ДЕВЕТО, дай си сметка, че доброто разположение на духа е несломимо, ако е истинско, а не само престорена усмивка и роля, която изпълняваш. Защото какво би могъл да ти стори дори най-големият насилник, ако запазиш доброто си разположение към него и при удобен случай внимателно го укоряваш и спокойно поправяш грешките му. Когато той се опитва да ти навреди, ти му кажи: “Не така, дете мое, създадени сме от природата за нещо друго. Със сигурност няма да ми навредиш, но вредиш на себе си.” И му покажеш тактично, чрез общовалидни правила, че това е така, че дори пчелите не постъпват като него, нито други животни създадени от природата да живеят заедно. Трябва да направиш това без да се надсмиваш или обвиняваш, а загрижено и без да таиш обида в душата си. Не като учител, който дава урок, нито за да предизвикаш възхищението на тези около теб, а когато сте насаме.
Помни тези девет правила сякаш си ги получил като дар от музите и най-после бъди човек, докато си още жив. Но трябва да избягваш да ласкаеш хората, както и да изпитваш досада, защото и двете пречат на общуването и са вредни. Помни тази истина, когато се сърдиш – мъжествено е не да се поддаваш на страсти, а дъ бъдеш кротък и внимателен, тъй като тези качества по-добре подхождат на човешката природа. Този, който ги притежава, притежава сила, самообладание и смелост – а не онзи, който се поддава на страсти и недоволство. Колкото по-свободен от страсти е човешкият разум, толкова по-силен е той. И както усещането за болка е израз на слабост, така е и сръднята. Защото и онзи, който отстъпва пред болката, и другият, който се сърди, са наранени и двамата се предават.
▼ Ако искаш, приеми още един ДЕСЕТИ подарък от водача [на музите, Аполон], който е следният – да очакваш, че лошите хора няма да постъпват зле, е лудост, защото който очаква това, иска невъзможното.
ДОБАВКА:
Повече държим на това, което ще помислят за нас нашите близки, отколкото на себе си
(Тук ще прочетете много извадки от книгата "Към себе си" на императора на философията.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар