Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
3 коментара:
Ще имате по-големи успехи ако се насочите към практичната философия. Съвети за това как мъжете да се обезкосмяват ефективно и безопасно, са едно добро начало. Сега хората слагат киселото зеле, тайните за неговото приготвяне също биха били от полза. Такива теми интересуват хората, а не вашите въображаеми реформи в образованието, което си е на прилично европейско ниво.
академик Уши Ушев от академията на МВР
Небезразличните граждани предлагат да съберем пари на Грънчаров, който купил торта да черпи семейството по случай че ще мре, но на другия ден се събудил жив, и съжалил че се е охарчил, пък не умрял. Сега Грънчаров умира от мъка, че семейството му похапвало без повод торта за негова сметка.
небезразличен гражданин.
Георги Пашевъ е в компанията на Лудистер Абнормалов и George Pash.
20 м
·
Пуснах малко да слушам предаването кръг квадрат в кенефа на Славуца и слушам Андрей Райчев да пуска частично верни мисли за образованието. Апталия копирала грешно западния модел. На запад имАло отделно образование за богати и за бедни. Децата на богатите учат по методиката на даскала Тео - тотален гърч и дисциплина. Децата на бедните учат, така както си се учи сега в средното - либерално, без гърч и дисциплина и ги избутват криво ляво до 12ти/13ти клас. Затова, тия дето са минали през гърч и дисциплина, стават богати, щото са свикнали на спартанско отношение към живота.
Седя и слушам и си мисля - има нещо верно, но тоя пляктор изпуска етапа на личната мотивация, която е по-важна от всеки гърч и всъщност умението доброволно да се подложиш на тоя гърч и дисциплина, воден от личната ти мотивация, е далеч по-важно от това някой насила да те вкара в гърч и дисциплина. Даскала трябва да може да събужда те тая вътрешна мотивация, или ако не може, то поне да не ѝ вреди с грешно прилагане на гърч, а само с правилно такова. Но, в общи линии, е прав - ако идеш в МИТ или харвард (в елитна специалност) ще ти разкатаят фамилията от гърч, докато ние апталите масово сме притеснени, че ако го направим и при нас, ще ни се разбягат клиентите, които са носители на субсидия. Затова я карам по Андрей Ляпчевси - со кротце, со благо, но и со малце кьотек тама, където е допустимо. Тотално адаптивен подход спрямо всеки.
Публикуване на коментар