Историята на Диоген, основоположника на цинизма — първия философ-скитник, прочут с това, че живееше в голям глинен съд и обърка с поведението си целия Атински град, не е просто хроника на необичайно съществуване, а дълбока философска притча за вътрешната свобода, смелостта и истинското щастие.
Диоген — от изгнаник до философски патриарх
Представете си човек, прогонен от родния си град, обвинен в нечестие и несправедливост — фалшифициране на монети.
Баща му, тежко засегнат от последиците, умира в тъмницата, а младият Диоген остава сам, без дом и надежда. За мнозина това е краят на всичко.
Но именно от този мрак ще изгрее един от най-ярките философски светила на древността.
Роден в Синоп — елинска колония на брега на Черно море, Диоген наследява бащината съдба в монетната индустрия, която се оказва подчинена на измама.
След смъртта на баща му и преследването на закона, той се скита по градовете на Елада, докато достигa Атина — средище на философията и мъдростта.
Там Диоген осъзнава: истинското богатство не е в златото, а в духа!
Търсейки просветление, Диоген се обръща към Антисфен — ученик на Сократ, чиято строга морална философия изискваше същата смелост и простота.
В началото Антисфен отхвърля упорството на младия скитник, като го прогонва с пръчка.
Но Диоген не се отказва: „Свърши се времето на пръчките — няма сила, която да ме спре,“ казал той.
Така възниква започващото движение на киниците — днешните циници.
Простотата — онзи огън, пламнал в сърцето на Диоген
Легендата гласи, че Диоген живеел в бъчва. Истината е, че той избрал за дом огромен глинен питос — съд, обикновено предназначен за вино или зърно, поставен на самия площад на Атина.
В този необичаен „дом“ нямало нито покрив, нито мебели, нищо освен откритото небе и широтата на градския живот.
Тази демонстративна бедност не била просто акт на отчаяние, а знак за свободата и смирението, които той възпява.
Една вечер, видял младо момче да пие вода, загребвайки я с дланите си. Вдъхновен, Диоген счупил последната излишна вещ — глинената паничка - и възкликнал:
„Това момче ме победи в изкуството на простотата!"
“Театърът" на философията
Диоген владеел изкуството да прави мислите си видими с ярки, често неприлични прояви — истински театрални жестове. Разхождайки се с пламнал фенер по ярко слънчевия пазар, той викал: „Търся човека!“ — призив към съвестта на Атина, защото в обкръжението му нямало нито един честен, достоен човек според неговата мярка.
Смелата му истина прозвучавала като упрек — нецелящ старите порядки, а разобличаващ лицемерието на моралните и обществени норми.
Той прескача границите на срама, тревожи и въодушевява, като нарушава всякакви приличия и очаквани поведения.
Философията, скрита зад ексцентричността,зад легендите и шумотевицата се крие стройна система от четири непреходни принципа:
Самодостатъчност
Истинската свобода идва чрез освобождение от ненужните желания; а щастието се ражда не от притежаване, а от простота и вътрешна пълнота.
В съвременния свят, изпълнен с консумация и свръхизобилие, този урок става пророчески.
Отказ от илюзии и статути
Социалните догми, които робуват на фасадата и лицемерието, са вериги, които Диоген нарочно къса, демонстрирайки неподчинението към условности.
Неустрашимост в казването на истината
Той не се страхува от неодобрение, не се покланя на суети и удобства, а говори с безкомпромисна откровеност.
Прегръщане на естественото
Да приемеш телесната си природа и духовна същност без срам, да живееш близо до природата и истината, извън измамите на цивилизацията.
Диоген прекарал близо девет десетилетия в скромния си и свободен живот.
Умрял през 323 година преди новата ера — в същия ден, когато си отишъл и Александър Велики.
Единият завладял света отвън, а другият — вътрешния си свят.
Историята ги помни и двамата — всеки със своята велика съдба.
На днешния човек, засмукан в мрежата на дългове, излишъци и социални диктати, Диогеновата философия говори за свобода, за необходимо съкровище, което не може да се купи или продаде:
Вътрешният мир и самоуважение
Любопитни страници от живота му допълват образа:
Когато местните хлапета счупиха питоса, който Диоген наричаше дом, градът му поръча нов — знак за уважение и признание.
Продаден в робство, той не изпаднал в отчаяние, а богат господар го купил и обучил децата си в мъдростта му.
Въпреки неговото желание да не бъде почетен, след смъртта му градът го погребал с почести и поставил на гроба му висок паметник с изсечено куче — символ на неговата школа на „кучешката“ философия.
Така от гръцките букви „Κ“ и „Σ“, съкратени в звука „кинос“ — „куче“, се родила думата „цинизъм“, с която до днес наричаме тази оригинална и провокативна школа на мисълта.
(От страницата на Miroslav Ivanov във фейсбук)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар