Тази сутрин написах и изпратих следното писмо до г-н Евгений Тодоров, ръководителя на Пловдивската обществена телевизия:
Здравей,
Искам да ти съобщя нещо. Платформата рестрийм (restream.io) в своите платени версии може да излъчва (транслира, стриймва) едновременно в 3 социални мрежи (стандартния, по-евтиния план, който ползвам аз, 190 долара годишно!) и в 5 социални мрежи едновременно, това обаче е в професионалния план, който е 470 долара годишно. С нея могат също така дистанционно, онлайн да разговарят до 10 участника в предаване или в дискусия, те участват съвсем безплатно, от тях нищо не се плаща. Аз днес ще плащам за канала си, та се запитах: искаш ли да опитаме да съберем с дарения пари та ПОтв да може да почне професионалната версия на рестрийм, което ще увеличи значително влиянието й в социалните мрежи (може да се излъчва едновременно във фейсбук, ютюб, туич, инстаграм и къде ли не още, при това социалните мрежи може да бъдат сменяни всеки ден и така може да се събират много зрители като се пътешества из тях!)?
Това ти предлагам. Само дано твоите там спецове по техническата част умеят да свържат сигнала на ПОтв с рестрийм.
Второто, което ми хрумна, е: дали да не подемем акция в социалните мрежи та да съберем ония 10 000 лева (или долара?!), които са нужни за да се качи ПОтв на сателит и да има национално разпространение?! Те за месец ли бяха тия 10 000 или за година?! Как владиката на Пловдив може да плаща тия пари за мижавия си канал, а гражданите на Пловдив да не могат да съберат тия пари?
Това исках да предложа и да те попитам.
Хубав ден на всички и успешна седмица!
С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар