Жив ли е още комунизмът?

 

Във фейсбук написах следния кратък коментар, който предизвика начало на дискусия, ето това начало и тук (опонентът ми е мой някогашен състудент по философия от СУ!):  

Ангел Грънчаров: Комунизмът НЕ СИ Е отишъл. Не спете спокойно, деца! Комунизмът вампиряса. И сега е не по-малко страшен. Борете се смело с него! Ако сте човеци, а не жалки мижитурки.  

Тодор Марков: Ангеле, аз виждам една схема която е удивително проста. Всеки човек има свои представи за Злото и изпитва потребност да му даде някакво име и дори да го олицетвори. Характерно е че това Зло с главна буква е неизкоренимо. То е част от онтологията на света и част от всеки от нас. Но от психотерапевтична гледна точка е много удобно това онтологично Зло да бъде по един подобен на магия начин да бъде екстрахирано и "налято" в някаква материална форма към която прилепваме дузина подходящи според нас символни етикети. Обикновено това го наричат "царство на мрака", инфернално място, място където на трон е Сатаната, като отрицание на Бог, наш отец и спасител и архетип на най дълбоката ни същност която е духовна. За теб комунизмът е нещо външно което можеш да отстраниш така, както се маха паднало дърво на пътя. Ти си събрал всички негативи които виждаш в света и в живота си и си ги прехвърлил в образа на "комунизма", превръщайки го без да осъзнаваш от някакъв конкретен социално исторически феномен в мит. А митовете са вечни, както и негативните неща които си представям че са атрибути на "комунизма" и които според теб ще бъдат унищожени след ритуалното му унищожаване. Само че тези ритуални действия се прехвърлят в съвсем не ритуални а физически действия срещу хора и групи от хора, които в твоите представи са представители и агенти на "комунизма" или на онтологичното Зло така, както ти си го представяш и изживяваш като еманация на субективния ти нещастен, фрустриращ опит. Но на финала те очаква едно дълбоко разочарование, защото Комунизмът все не умира и не умира. И как да умре, когато всъщност ти сам си проецирал своите представи за комунизма върху всичко негативно в света и в нас самите като хора. А това означава че без да осъзнаваш напълно това, ти си тръгнал да се бориш с онтологичното Зло наричайки го Комунизъм. А то е неунищожимо както е неунищожимо битието във всичките му ипостази, защото самата ни тъкан е изградена ако се изразим опростено от преплетени нишки Добро и Зло. А дали манихейската онтология е подходяща гледна точка за света, това е друг въпрос. Така че Ангеле, не искам да те разочаровам, но Комунизмът е част от теб, от същността ти. И трябва да го разбереш и приемеш. Обратното би имало трагични последици най вече за теб самия. Не отричам че трябва да се борим със Злото в света и в нас, независимо как ще го наречем. Но това не е борба, която има и може да има финал...  

Ангел Грънчаров: Тодор Марков Тодоре, доста добре шикалвавиш, постарал си се да придадеш на напъна си некаква (псевдо)философическа форма, ала точно мен няма как да подведеш или да излъжеш, виж, в некоя кръчма пияниците поже да те гледат с ококорени очи и дори да ти изръкопляскат. Пълни глупости са твърденията ти, че аз съм бил проецирал в образа на комунизма цялото вселенско зло, всички злини, които съм срещнал в живота си; комунизмът не се нуждае от никакво проециране, тъй като той сам по себе си е най-отвратително зло, доказало злобата си на целия свят, само такива такива твърди омаяни от простотиите на комунизма псевдофилософски и комуноидни глави не щат да признаят тази жизнена и историческа реалност или истина. Комунизмът е умствена, личностна, антидуховна и аморална дегенерация, античовешка настройка на кухи, калпави (мързеливи), тарикатстващи и празни комуноиди-паразити, които мразят всичко човешко, а именно свобода, живот, истина, дух и т.н. Прочее, ти самият така преживя живота си, нали така, живурка и паразитира, сврян на топло местенце в някое държавно ведомство (не знам, може дори и зам.-министър да си бил, ти ще кажеш!). По тази причина на теб, не на мен, комунизмът-паразитизмът е в сърцето ти, аз, за разлика от теб, изживях живота си не като бюрократичен плъх, а достойно, борих се според силите си с проказата и бесовщината, която ти е така изгодна и така мила, именно комунизмът. Тъй че с горното си излияние чисто и просто показваш на всички душевната низост на комуниста-комуноид, чиито най-велики способности са: да лъже, да краде и да убива (лъженето е убиване на истината, но комунистите умеят да убиват човеци съвсем буквално, мен примерно доста пъти се опитаха да ме ликвидират, но Бог ме спаси, а Бог може всичко!). Това исках да ти кажа, разбира се, не тая никаква надежда да прогледнеш някога и да признаеш истината, реалността, смисъла - щото това означава да се отречеш от своята най-интимна и сърдечна същност на войнстващ комунисто-комуноид (и на путлерист, канечна, тези неща си вървят в комплект!).

Радослав Димов: Ангел Грънчаров Достоен отговор!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo