Младите по характер са склонни към желанията и настроени да вършат това, което пожелаят. Живеят с надежда. Подобно на пияните, младите са горещи поради природата си, но и поради това, че не са претърпели много неуспехи. Живеят главно с надежда, защото надеждата се отнася до бъдещето, докато споменът засяга миналото, а за младите бъдещето е дълго, докато миналото е кратко: в началото на живота си няма какво да си спомнят, докато могат да се надяват на всичко...
... Възрастните не се стремят към нещо велико и изключително, а само към нужното за живота… Живеят не за красивото, а за полезното повече, отколкото е нужно, тъй като са себелюбци; полезното е конкретно благо, докато прекрасното е благо изобщо… Живеят повече със спомена, отколкото с надеждата, тъй като остатъкът от живота им е малък, а отминалото е дълго; надеждата се свързва с бъдещето, а споменът — с миналото. Това именно е причина и за бъбривостта им — те непрекъснато говорят за миналото, защото като си го спомнят изпитват удоволствие.
Аристотел
Тялото ни постига зрелостта си от тридесетата до тридесет и петата година, а душата — към четиридесет и деветата.
Аристотел
Малка е частта от живота, през която живеем. И действително целият останал период е не живот, а чисто и просто време...
... А как да живеем, се учим цял живот и още нещо, което може би повече ще те учуди: цял живот трябва да се учим как да умрем...
... Десетки велики мъже, след като са се освобождавали от своите тегоби, са се отказвали от богатства, задължения, удоволствия и са прекарвали до края на дните си, учейки се как да живеят, въпреки това много от тях са напускали живота с признанието, че все още не знаят как. Камо ли пък да знаят това ей-тези обикновени хора! Вярвай ми, великият мъж, извисил се над всички човешки грижи, се познава по това, че не позволява да бъде прахосан и миг от времето му. Животът му ще продължи изключително дълго защото е бил изцяло на разположение на своя стопанин. Ни час не е минал в безделие и отпуснатост, ни час не е бил под чужда власт, понеже безкрайната пестеливост на пазача му не е откривала нищо, което си е струвало да размени срещу цената на времето...
... Но оня, който използва всеки миг за себе си, който подрежда всеки ден, сякаш е последният в неговия живот, той нито мечтае за утрешния, нито се страхува от него...
Дори три хиляди години да живееш и десет хиляди по толкова, все пак не забравяй, че всеки губи само живота, който живее и живее само живота, който губи.
... Само философията може да ни утеши. Тя се изразява в това да пазим вътрешния си бог неопетнен и безметежен, надмогнал удоволствието и болката да не допускаме да върши нещо напосоки, лъжливо и лицемерно и да изпитва нужда някой да прави или да не прави нещо...
... Но и друго е нужно да имаш предвид — че ако човек живее дълго, не е ясно дали в този случай ще разполага с достатъчно ум, способен да разбере нещата и да постигне знанието отнасящо се до опита в божественото и човешкото...
... Не отстъпвай сякаш ще живееш десет хиляди години. Сетният час те дебне. Додето живееш, додето може, бъди достоен човек...
... Обичай умението, което си усвоил, и си почивай с него. Останалата част от живота си прекарай, като повериш от цялата си душа всичко твое на боговете и без да бъдеш за никого нито тиран, нито роб...
Марк Аврелий
Най-добре живее онзи, който не обръща внимание на живота.
Моят девиз е: „За другите весел, за себе си — мъдър!“ (Alliis laetus, sibi sapiens)
Фридрих Ницше
... Казват, че Господ насища по-лесно стомасите, отколкото очите...
... Времето минава, животът е рана - казват хората...
... Резултатът от моя живот е едно чисто нищо, едно настроение, само един цвят... Колко безсмислен и празен е животът?!
... Аз съм само нишка, която трябва да бъде втъкана в басмата на живота...
... Животът ми е като вечна нощ. И когато някога умра ще мога да кажа като Ахил: "Ти се изпълни, нощно бдение на твоето съществувание!".
... Какво е младостта в живота? Един сън. А какво е любовта? Съдържанието на този сън.
... В живота старостта осъществява мечтите на младостта.
Сьорен Киркегор (той, прочее, изобщо не остарява, умира на 42 години, времето на разцвета на мъжа според гърците, т.н. ακμή)
Твоят нрав, твоята лична етичност, твоята моралност или нравственост не е нищо друго освен твоята философия на живота. Човекът със съмнителен, куцащ, келяв, жалък, нищожен, беден, мизерен, гаден, мерзавски и пр. морал всъщност е човек с болна душа, той е болен човек, а в много случаи направо е и мъртвец.
Не знам дали забелязвате около себе си колко много болници в житейско-морално отношение щъкат, а пък и немалко са живите мъртъвци, зомбитата, които при това, разбира се, нямат друга задача освен да съсипват живота на всички нас, дето все пак имаме някакви що-годе здрави морални устои.
Човекът е дух, твърди Хегел. Бих добавил само това: твоят дух е твоят морал, твоя нрав. Хора, грижите се най-вече за душите си, те са истински важното, без което животът ни се превръща в абсурд, мъка, безсмислица.
Ангел Грънчаров
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар