Аз обаче не се кланям на лидерите на ПП-ДБ, а ги уча да не правят баламски грешки, това ми е работата, зер, учител съм!

Един човек ме обвини, че не съм наясно с работите в политиката, не можело повече да се прави правителство в този парламент, щото "така казАха лидерите"; наложи се да му отвърна ето що:

Много добре следя политиката. Но аз освен гражданин съм и философ (и учител!) и по тази причина се ползвам от правата си, пиша, говоря, имам своя позиция и я защищавам. Изпълнявам си дълга, върша си работата. Затова не следвам сляпо какво казват и правят вождовете. Твърдя, че те също са човеци, т.е. и вождовете (дори и да са умни като Асен Василев и Иво Мирчев!) също могат да направят грешки. И че верният път за предпазване от грешки у широкият публичен дебат. Така е при демокрацията. Но забелязвам, че дори и лидерите на демократичната общност не обичат да се вслушват в гласовете, които говорят нещо различно от тяхното мнение, те също се поддават на склонността да харесват хвалбите, а да им е неприятно от критиките. И в тази ситуация аз смятам, че разумният и верният ход на ПП-ДБ е да опита да направи парламентарно мнозинство и правителство на антимутро-мафиотска основа. Т.е. без ГЕРБ и ДПС.

Публично ПП-ДБ тярбва да предизвика менте-антимафиотските лъжци от Възраждане, МЕЧ, БСП, Величие, ИТН да седнат на масата на преговорите и пред очите на целия народ да изготвят конкертна законодателна и правителствена програма за близките 5-6 месеца, включително приемаме на нов, по-добър бюджет, започване на съдебната реформа, уволняване на ВСС, избиране на нов ВСС, т.е. заедно да направят някои належащи първи стъпки в борбата с мафиотската хегемония. Целта и идеята е: народът и най-вече избирателите на лъжливите антимафиотски партии (нали дори и хайлазите на Учиндолецо твярдяха, че ще "изчегъртват" ГЕРБ и ДПС, т.е. мафията!) да се убедят с очите и с ушите си колко струват техните избраници, т.е. да разберат, че те не заслужават капка доверие.

Щото те ще почнат, канечна, да шикалкавят и увъртат по принципа: "Ние много искаме да ликвидираме мутро-мафиотската хегемония, но немаме желание да подкрепяме конкретните стъпки по посока на действителното ликвидиране на мафиотската хегемония в България!". Тогава ефектът ще бъде следният: въпросните мошеници няма да могат повече да крадат електорат на ПП-ДБ (за което щедро им плащат мафиотите - щот по този начин ги спасяват!), избирателите на тия лъжливи антимафиотски формации, като видят истинското им лице ("По делата им ще ги познаете!", Христос), ще се отвратят от тях и тогава победата на ПП-ДБ и самостоятелното им парламентарно мнозинство няма да е мираж (както е сега!), а ще стане реалност.

И тогава ще направим извънредни парламентарни избори есента, заедно с президентските. А не сега. Глупаво е да се бърза. Има възможност (абстрактна, вярно!), която трябва да се използва, а не да се проспи поради робуване на некои коварни догми и от тъп популизъм (гърците го наричат демагогия!).

Тази е идеята и замисъла. Политиката е изкуство на възможното, това е възможно да се направи, но ПП-ДБ ги е страх да направят нещо, което е по-различно от изтърканите и неработещи вече стереотипи. Липсва им въображение явно. Аз обаче ги уча, това ми е работата, зер, учител съм. Сега схванахте ли ми мисълта? Опитайте, помъчете се да осмислите казаното, да сфанете разума в думите ми! Желая ви успех!

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo