Разбираме ли що е свобода: каква е идеята за свобода, каква е истината на свободата?

Разбираме ли що е свобода: каква е идеята, каква е истината на свободата?

Г-н К.Йорданов е написал кратко изложение за това какво е свобода в разпространените представи и също така как разбират свободата стоиците; аз пък реших да кажа вкратце и своето разбиране, ето го и тук:

Представи за свободата има колкото са човеците, щъкащи по тази грешна земя. Стоиците няма как да се напълно свободни от "оковите на света", но търсят приют или пристан във "вътрешното цароство на духа", в тихото пристанище на винаги неуспешното бягство от света.

Темата е хубава, особено като се вземе предвид, че човешките представи за свободата са общо взето погрешни, хората масово не знаят що е свобода, не я разбират, поради което са слуги или дори презрени роби на каквото си искате: на жените си (на женския полов орган, ако трябва да сме честни ще кажем и това, макар че звучи грозно!), на тялото си, на стомаха си, на колата си, на имотите си, на маниите си, на навиците си, на своя полов орган (най-често!), на властолюбието и славолюбието си, на гордостта си, на другите хора, на някакви тъпи идеи ("Русия е най-велика и има право да унищожи целия свят!") и пр. Нещастници по тази земя колкото искате, неизброими са...

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ като ползваш ЛИНКА, който е в първия коментар.)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo