Комунистът-кариерист Иво Атанасов, доскоро вечен депутат от БСП и също така наврял се доста годинки на топло местенце в СЕМ!) се хвали на своята страница с една своя лъжлива реч, която бил произнесъл в Народното събрание в навечерието на третото хилядолетие, в края на 1999 г.; наложи ми се, понеже обичам истината, да реагирам, не мога да мълча когато някой лъже безогледно и безобразно; написах своя коментар там, а едно другарка ми отвърна, т.е. изпя своята песен в прослава на комунистическа Тодор Живкова България (комунист не може да си извади петолъчките от главата никога, който си мисли, че комунистите се били променили, горчиво се лъже: от сухо дърво свежа клонка не може да поникне!); ето нашия поучителен за по-младите диалог:
Ангел Грънчаров: Само лъжи, увъртания и клевети има в тази реч! Вие, комунистите, бяхте против всичко онова, което извади свидното ни Отечество от руската кочина! Дърпахте България назад, но ний, свободолюбивите българи, я извадихме от тресавището на комунизма, в което вий, комунистическите подлоги на руския империализъм, я натикахте! И нямате капка морал да си признаете грамадната вина. И дърдорехте, че сте били поемали вината само с мезета, проклети да са вашите комунистически бесове!
(Прочети ЦЕЛИЯ ДИАЛОГ като ползваш линка в първия коментар.)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар