Разумността е единствен избор на необезумелите от глупави бесовски страсти.
Може би скоро ще настъпи онова време, за което пророкът казва:
"Не вярвайте на другар, не се надявайте на старейшина, всеки да се пази от своя ближен; пази се от твоята съжителка, да не й кажеш нещо." (Мих.7:5-слав.) Защо? Защото е настъпило лукаво време:
"Всеки брат туря препънка другиму, и всеки приятел лукаво се нахвърля." (Иер.9:4-слав.)
Няма верен приятел, няма надежден брат. Изчезнало е благото на любовта, всички са завладени от междуособна война, междуособна, при това не явна, а тайна. Навсякъде има множество маски и овчи кожи и под тях навсякъде се крият много вълци, и много по-безопасно е да живееш между врагове, отколкото между мними приятели. Онези, които вчера са угодничели, ласкаели и целували ръце, днес изведнъж са се оказали врагове, и свалили маските, са станали най-зли от всички обвинители; на които неотдавна са изказвали благодарност, тях сега обвиняват и порицават.
Един глупак може да зададе толкова много въпроси, че на тях няма да могат да отговорят милион мъдреци! 
Вярна ли е тази приказка или е глупава, тъпа?
Да си човек в истинския смисъл означава да си добър човек. Да си добър човек означава не само да се мислиш за добър или дори за най-добър, а добротата да ти да личи, да се проявява в постъпките, в делата ти. Да правиш добро означава да си добър човек. Да правиш зло на ближния човек е не просто тъпо, то е безумие и изродщина. Защото така са устроени нещата, че стореното другиму зло се стоварва в крайна сметка на твоята глава. Отнасяй се към другия така, както искаш той да се отнася към теб.
Тия са простите правила на морала, на човешката нравственост. На това ни учи вярата в Бога, особено в нашия най-човечен Бог - Христос.
Който се е родил преди 2025 години. Т.е. Бог е приел човешки образ за да ни помогне да се освободим от глупостта, от злото.
Философите са го разбрали още преди хиляди години: мнения много, но истината е една. Само тя има значение. Различните мнения са различни тъкмо щото са встрани от истината, тя е образец, еталон. Има обаче странни и порочни хора, които обичат лъжата, а мразят истината. И го правят за да угаждат на силните, на самозабравили се властници, т.е. правят го за пари. Това е. Просто е. От казването на истината печелят всички, от лъжите печелят Дачков, Карбовски и сие. Казващите истината ги уволняват. И ги мразят. В ненормалните общества като нашето. Грното е мой коментар към постинг на Евгени Кънев, който в коментарите добави и ето това:
Свободата на Словото не е “всички гледни точки”.
Свободата на словото като ценност има съвсем друго значение от това да говориш каквото искаш.
Това е ценността да критикуваш властта и силните на деня без да бъдеш преследван от тях.
Радой Радой идеално го дефинира:
“Не искам свобода на словото.
Искам свобода СЛЕД словото”
Доста объркано изказване, в основата си се крепи на напълно невярна теза... (Платон забранил на поетите да живеят в идеалната му държава щото много лъжат и говорят и пишат без да мислят; и е бил прав; в днешно време подобни са не само поетите, но филолозите като цяло, обичат думите и ги ползват разхитително, но са скарани с мисленето; е, има и изключения, има и философски настроени поети и филолози, но те са рядкост!)
“Онзи, който е направил човека, бе направен човек, за да може Хлябът да стане гладен, Изворът да ожаднее, Светлината да заспи, Пътят да се измори от пътуването, Истината да бъде обвинена от лъжливи свидетели, Съдията на живите и мъртвите да бъде съден от смъртен съдия, Справедливостта да бъде осъдена от несправедливите, Учителят да бъде бит с камшици, Лозата да понесе венец от тръни, Основата да бъде провесена на дърво, Силата да стане слаба, Изцелителят да бъде наранен и Животът да умре. Събуди се, човеко! Именно за теб Бог бе направен да стане човек. Стани и осъзнай, че всичко това бе заради теб. Щеше да те чака вечна смърт, ако Той не бе се родил във времето. Никога нямаше да бъдеш освободен от греховната си плът, ако Той не бе приел за себе си подобна на греховната плът. Вечна щеше да е твоята скръб, ако Той не бе извършил това дело на милост. Нямаше да имаш нов, вечен живот, ако Той не бе умрял с твоята смърт. Ти щеше да погинеш, ако Той не беше дошъл.” Августин Блажени, 4 в. сл. Хр.
Комунист-идеалист е нонсенс - при положение че комунизмът е пределно вулгарен, варварски материализъм. Грозно е да се лъже, че било имало комунисти-идеалисти.
Тия дни в Москва някакъв човек търчал по улиците и крещял: "Долу тиранина! Долу тиранина!" Веднага го арестували и го завели при шефа на КГБ. Той решил да се похвали на таваришч-царя Путин и завел човека при него. Путин го попитал защо е крещял това. Човекът отвърнал: - Да, аз крещях "Долу тиранина!", имах предвид Зеленски!
И тогава Путин се обърнал към шефа на КГБ и казал:
- А ти кого имаше предвид като нареди да арестуват този човек?
Изобщо кървавото царство на Путин преживява последните си дни. Както и крадливото царство на ортаците Буци и Гуци...
Имуществото прави човека по-независим и по-свободен само до известна степен; крачка след това и имуществото става господар, а владеещият го става роб; и като роб той трябва да му отдава своето време, своите мисли, трябва да има определени връзки, да е прикован към определено място, да се врастне с определена държава - и всичко това, може би, против своето вътрешно и най-съществено желание.
Има хора, чиято страстчица е да направят мръсотийка на ближния, понякога без каквато и да било причина.
Н. В. Гогол, «Мъртвите души»
Защо войните на Наполеон не са безсмислени?
Някакъв човек на едно място се провикна, че войните на Наполеон Бонапарт били "безсмислени". Наложи се да му кажа следното: Наполеон не е водил френската младеж в безсмислени войни. Войните, водени за свобода, не са безсмислени. Наполеон пренесе Великата френска революция из цяла Европа. Умиращите в тия войни бяха вдъхновени от идеята за свобода - единствено нещо, за което си заслужава да дадем живота си. Защото за нас, човеците, животът без свобода не е живот.
Ето защо унгарският Христо Ботев, именно Шандор Петьофи, пише:
Две неща ми трябват на земята -
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов,
любовта да дам за свободата
съм готов.
(Нашият Христо Ботев споделя същата концепция за свободата в стиховете си и на дело умря за нея, нали помните поне това от уроците по история в училище?)
Разбрахте ли сега какъв е смисълът на войните на Наполеон? Геният на Франция, който стои на най-почетното място в нейния Пантеон!
88% от успешните хора ежедневно отделят време за четене на книги. А такива като Стив Джобс и Бил Гейтс отделяха за четене по 5 часа на ден.
(Не важи за Тръмп и Боко Борисов оти они двамата са си природно ентелегентни и нема нужда да четат оти сичко си знаят!)
Вашето време е ограничено, не го губете, живеейки чужд живот.
В баницата на Бъдни вечер ний ще турим една от новите български монети, ще турим 2 евро! Да ни върви занапред по цивилизован, културен и европейски начин!
Вий, копейки, зарежете пустите рубли и също си турете една евро-монета! Белким почнете да се очовечавате!
Днес е само един от многото дни, които са още пред теб. Но, може би, всички тези бъдещи дни зависят от това, което ще направиш днес.
Ърнест Хемингуей, «За кого звъни камбаната»
Ние често срещаме много умни хора, нямащи нито висше, но и средно образование.
Също така не е рядкост във всички времена, също така и в нашето, т.н. "учен глупак". Персонаж, познат на всички. Очевидно "много да знаеш" съвсем не е равно на "да умееш да мислиш". "Многознайството на ум не учи!" е предупреждавал Хераклит Тъмния от древногръцкия град Ефес още в зората на философията. И е бил, разбира се, прав.
На престъпление не дръзвайте никога. Независимо против кого е насочено. Доживейте до старостта си с чисти ръце.
Михаил Булгаков, «Кучешко сърце»
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар