Да залагаме ли на човечността, на доброто, на истината, на свободата, т.е. на ей-тия тъй "вятърничави" или "бошлаф" неща?

Трябва ли и ние да станем като другите ютубъри - или е добре да си останем същите, т.е. да бъдем различни?

Често ми казват:

"Абе ти, Грънчаров, защо се инатиш и искаш да не станеш като другите ютубъри: вземи покани някой по-известен човек във Философския клуб, така ще почнеш да имаш много гледания; ти не спазваш най-простите правила за успех в Мрежата, пък се оплакваш, че каналът "Паралел 42" на Философския клуб бил с малко абонати, със скромни гледания! Ти си виновен за всичко това щото или си глупав, или си инатлив, или и двете в едно! Виж другите, виж Карбовски, Цанов, Дачков, Асен Генов, Чефо и пр. какви успехи жънат, а само вие с този ваш Клуб сте стигнали до под кривата круша!"

Ето какво отвърнах тази сутрин на един такъв коментар:

Във Философския клуб ние никого не каним. Който иска, сам идва. При нас има свобода. Всички велики и звездни ютубъри се надпреварват да канят велики и звездни умници, анализатори, политолози и пр. с оглед да имат много гледания и да печелят много пари, но ние, за разлика от тях (и понеже не сме велики и звездни!) не правим това, а правим точно обратното: уважаваме свободата и се надяваме тия, които дойдат при нас, да го направят по свой собствен избор, след свое свободно решение. Каненето на звездни гости с оглед много гледания и печеленето на хубави пари, според нас е аморално поведение - понеже се прави с користна цел, именно печалбата. Ние сме различни: за нас висша ценност е истината наред с неотделимата от нея свобода, а пък парите съвсем не са най-важното. Ние постъпваме достойно и искаме да покажем, че и у нас може да се живее и свободно, и нравствено, т.е. достойно.

Това написах на този човек. Какво ще кажете, как мислите вие:

Той ли е правият, аз ли съм виновен, че имам такова "погрешно разбиране"?

Трябва ли да го послушам и пр., с оглед и ние да почнем да постъпваме правилно, т.е. да почнем да печелим пари?

Или трябва да си останем все същите, а именно да продължим да залагаме на човечността, на достойнството, на доброто, на истината, на свободата, т.е. на ей-тия тъй "вятърничави" или "бошлаф" неща?!?

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo