В поредната сбирка на нашия Философски дискусионен клуб поставяме и обсъждаме ред казуси, взети направо от живота - с цел осветляването на тъй важния проблем, фиксиран във въпроса в заглавието. (Прочее, акцентът, изразен в заглавието, е само един от моментите, нашите дискусии са интегрални: в тях поставяме поредици от най-важни, дори фатално важни въпроси!) Търсим ония тъй съдбовно нужни ни истини, благодарение на които можем да променим живота си - и да станем по-добри, по-човечни, по-истински, по-благородни, по-свободни, по-успешни, по-щастливи... Толкова тук. Останалото - в клипчето. Приятно гледане и приятни размисли ви желая! Който желае да подпомогне този канал или пък издаваното от мен философско списание ИДЕИ, което работи за разгръщането на духовния и личностен потенциал на младите хора, може да го направи като използва информацията в моя блог, наречен Humanus Academy (в търсачката лесно ще го намерите по това име!), раздел ДАРЕНИЯ (donations). (Или пък "да почерпи едно кафе" ето тук: https://ko-fi.com/ideiaig ) Абонирайте се за канала, на който гледате това видео, а също и за другите ми канали, на които помествам свои видеа с коментари, участия в дискусиите на нашия Философски клуб, интервюта по медиите и пр., ето ги тия други два канала, до тях можете да стигнете като ползвате ето тези линкове:
https://www.youtube.com/@angigog/
https://www.youtube.com/@AngelGrancharov/
https://www.youtube.com/@angelgrancharov874/
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
2 коментара:
Как - Путин затъна в украинското блато, а Тръмп - в иранското.
Ето така.
Премиерът на Белгия с остра критика към Тръмп: Държите се като малко дете, което прави пакости
Премиерът на Белгия - Барт Де Вевер, нападна остро Доналд Тръмп в публикация в социалната мрежа X.
Барт Де Вевер нарече Тръмп "Малко дете, което прави пакости, за които после възрастните трябва да се погрижат"
"Вие не консултирахте операцията срещу Иран с вашите съюзници. Никой дори не ни уведоми, че ще нападате. Напротив - вашите дипломати ни казаха, че преговорите вървят чудесно и сделката с Иран е близо. А сега, когато изпитвате затруднения, след месец война, искате от нас ние да свършим работата. Извинявайте, но вие се държите не като президент на най-силната държава в света, а като малко дете, което прави пакости, за които после възрастните трябва да се погрижат."
Публикацията на Вевер дойде малко след като Тръмп поиска в социалната си мрежа Truth Social европейските страни да започнат операция за разблокиране на Ормузкия проток, а арабските държави да платят сумата, похарчена от САЩ за операциите срещу Иран.
Тръмп не остана длъжен, и по-късно нарече Вевер "най-слабият премиер в историята на Белгия" в друга публикация в социалната си мрежа.
"Най-слабият премиер в историята на Белгия си е позволил да критикува мен, въпреки блестящата операция, която извършихме срещу режима в Иран. Можехме да се справим дори още по-добре, но съюзниците ни в НАТО се оказаха страхливи - те винаги са разчитали на нас, но когато ние се нуждаем от нещо малко - получаваме отказ. Това е много, много лошо, най-вече за тях, и САЩ може би трябва да преосмислят участието си в съюзи, които не ни вършат работа."
Публикуване на коментар