Защо тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е копие на не по-малко приказната страна ПУТИНЛАНДИЯ?

Защо тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ е копие на не по-малко приказната страна ПУТИНЛАНДИЯ?

От гледна точка на написаното по-долу е много интересно да се разбере:

Как таваришч президента Румен Радев, свидно чедо или продукт на тази същата мафиотско-олигархична система, "ще я сменя"?

Ето и самия изцяло правдив текст:

За какво да благодарим на Русия днес? На Русия днес трябва да благодарим изключително за това, че тя ни направи като себе си. България е умалено копие на Русия, като малка сестра. Същото социално, обществено и политическо устройство, същите проблеми и същата безпътица. Приликите са убийствени. Тук съм извадила само 13 от най-поразителните прилики, но не претендирам да съм изчерпателна. Да видим:

1. Всевластна мафия

Създаването на истинска, действаща и пълнокръвна мафия, чиито генезис е от ранните 90-те години. Мафията ни е изцяло по руски образец. В Русия по същото време действа мафия с идентичен произход, която се занимава с рекет, изнудване, пребиване на дребни бизнесмени, всяване на страх у населението и показни убийства. Точно както и у нас. Нормалните хора са подложени на терор и масово напускат страната. В Русия на върха на мафията ѝ стоят главите на КГБ, а тук конците дърпат кадри на ДС.

Към днешна дата мафията както в Русия, така и в България, е още по-силна, много по-богата и все така безнаказана.

2. Олигархия

В България се създава точно по руски модел олигархична върхушка, която се състои от тесен кръг много богати хора, които са станали такива благодарение на обществен ресурс и придобиване на държавни активи без пари. И тук, както и в Русия, те са облагодетелствани ежедневно от държавата и абонирани за всички държавни поръчки, до които не може да се докосне никой простосмъртен. В България всички олигарси са свързани с ДС, в Русия - с КГБ.

3. Корупция

В България корупцията не просто се случва - тя е начин на живот по същия начин, както е и в Русия. Висши държавни чиновници прибират милиони от корупционни схеми всеки месец, а средният ешалон се задоволява с хиляди ежемечно - и у нас, и при руснаците. Тук далаверите с евросредства и субсидии са ежедневие, докато руснаците крадат от нашите евросредства (Турски поток е добър пример), освен от собствения си бюджет.

4. "Кривосъдие"

И у нас, и в Русия, отказът от правосъдие е отчайващ. В България няма нито един политик, мафиот или олигарх зад решетките с реална и ефективна присъда. В Русия е същото. И в двете държави правосъдната система е прогнила, дефектна, силно корумпирана и обслужва изцяло мафията. Няма никаква воля нито в обществото, нито в политиците, това положение да се промени.

5. Държавна бюрокрация

И в двете държави държавният апарат е безобразно раздут, има тежка бюрокрация, липса на реформи и голяма корупция. И в двете страни държавните чиновници имат повече привилегии и вземат по-високи заплати от работещите в частния сектор. За назначенията връзките играят основна роля, а не качествата на кандидатстващите за тези позиции.

6. Имитация на демокрация

И в двете държави политиката е популистка, без ясна визия и план за бъдещето, а политическата върхушка е силно корумпирана, недосегаема и привилегирована. И в България, и в Русия, посредством законодателството, политическият елит си е осигурил на практика пълна неприкосновеност. Както в българското НС, така и в руската Дума мафията стои на първи ред в парламента и дърпа конците на целият политически и законодателен процес в страната. И в двете държави изборите са опорочени и се печелят с измама, купуване на гласове и зависимости, а народните избраници нехаят за бъдещето на страната и населението й.

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ в онлайн-изданието на в-к ГРАЖДАНИНЪ)

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo