Роди се хубава идея: да напишем книга, в която да разкажем не само за инж. Жак Асса, но и за други забележителни учители на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин"!

Под клипчето със заглавие 

Кой е Жак Асса, учителят-емблема на едно елитно някога училище: защо споменът за него е тъй светъл?

бивш възпитаник на училището е написал хубав коментар, в който разказва своето впечатление от двама от своите учители, инж. Жак Асса и г-н Васил Марински (и двамата покойници, г-н Асса почина преди четири месеца!), Бог да ги прости! Ето неговия коментар, а по-долу може да прочетете моя отговор до него:

@bightyknightlong3199: Ассата беше висока топка, наистина - винаги усмихнат и любезен човек. Не мога да кажа, че беше голям педагог, но беше изключителен ерудит. Доколкото знам имаше три висши образования - електрически машини и апарати, кинокритика и физика. Но истински, не като сега. Бог да го прости, сега разбирам, че е починал. Действително, водеше кинокръжок и там сме гледали "Сламени кучета" (1971) с Дъстин Хофман, "Дуел" (1971) - първият нискобюджетен филм на Спилбърг, "Рейнман" (1988) пак с Дъстин Хофман, "Девет седмици и половина" (1986) с Мики Рурк и много други. Първо говорехме ние, а после той правеше анализи, които бяха толкова интересни, като да сме гледали различен филми. Обясняваше за движенията на камерата, смисъла и начина на снимане - от него помня термина "фарт", коментираше сюжета, сценария, психологията на персонажите и неизменно живота.  Той пътуваше до София много често и след часовете съм вървял с него до гарата да си говорим. От Ассата ми остана страстта по философията, киното и чуждите езици, нищо, че станах инженер. Помня, че заради него прочетох "Тъй рече Заратустра", от която тогава, естествено, нищо не разбрах.   

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

(Или ТУК)

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

 

Добави в Svejo