Размишлявайки за оглупяването (тия дни ще изнасям доклад по тази тема на международна научно-теоретична конференция, провеждана в Киев!), човек неизбежно се изправя пред следните въпроси:
Защо оглупяваме?
Как оглупяваме?
И третият:
Кой е начинът да се предпазваме от оглупяване - стига това изобщо да е възможно?
На първия въпрос, а именно защо човек оглупява, аз вече сякаш отговорих (в предишната част на разсъждението си, което изпратих като резюме на доклада си за конференцията, виж: Ако глупостта е болест, как се лекува? линкът е: https://aig-humanus.blogspot.com/2026/05/blog-post_472.html): защото душевните сили на този човек (ум, чувства, воля, Аз-ът, въображението, интуицията и пр.) не се сработват, те започват да си пречат, дори да воюват помежду си (вместо да си помагат, да си сътрудничат!), в резултат на което душата на този човек (която е "вместилище" на всичките тия сили, започва да "произвежда" тъкмо "дефектна стока", нейните "продукти" са некачествени, иначе казано, почва да бълва глупости, следователно този човек е оглупял. Глупавият човек обаче не съзнава що е станало с него и в нещастието си се радва на тези тъй непълноценни "продукти" на неговия душевен живот. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар