Публикацията със заглавие
Длъжни сме да помагаме на болните душевно и телесно: нека да бъдем човеци!
веднага предизвика първия коментар, който при това заслужава особено внимание; публикувам и него, и моя отговор по-долу:
@gal-zc8gu: Коментарът по повод Вашия текст, г-н Грънчаров, ще е леко излишен, защото каквото е казано, казано е и е напълно правдиво.
Дано го чуят тия, дето би трябвало и би било добре да го чуят.
Ама едва ли.
А и посещенията на твърдоглави, освирепели, заблудени болни умове във Философския клуб, доказват, че "лекуването" с добро слабо помага.
И изниква следното противоречие: бесове с добро ли се лекуват, или с "гьостерицата"!? Дали е валиден тоя лековит принцип за всички случаи в "медицинската" практика"?
((Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар