А може ли да има диалог между прости и умни?

Тия дни се захванах да синтезирам в една кратка статия (за философското списание ИДЕИ) главното в своите разбирания за оглупяването, което в последните години сякаш се превърна в основен обект на моя изследователски интерес (пиша книга по тази тъй важна тема). Даже ето днес имам доклад на VIII-та международна научно-практическа конференция "Философията, религията и медицината в съвременната епоха", която ще се състои в Киев (ще участвам в нея онлайн), неговото заглавие е Ако глупостта е болест, как тя се лекува?, аз вече изпратих тезисите (и анотацията) преди време (виж: https://grancharov.blogspot.com/2026/05/blog-post_22.html), а сега се захващам да довърша статията си, която публикувах тук в ето тази поредица от есета:

Защо и как оглупяваме? https://grancharov.blogspot.com/2026/05/blog-post_31.html

Умът ли е извор на глупостта? https://grancharov.blogspot.com/2026/06/blog-post.html

Сега пък ще се постарая да завърша разсъждението си, да му придам известна завършеност - като направя някои необходими изводи от досега постигнатото. Ще започна оттук.

В Мрежата постоянно повтарят за т.н. "Ефект на Дънинг-Крюгер", това е станало нещо като неотменна част на тъй наречения интернетен фолклор. Взаимно се обвиняват, че са подвластни на този ефект, свеждащ се до това, че некомпетентни в дадена област индивиди се самозаблуждават, живеят с илюзията, че не само "много знаят" и "всичко си разбират" (което, естествено, изобщо не е така!), но и, на тази основа, решително отхвърлят изказванията на хора, които нищо чудно да са значително по-компетентни от тях в тази област. Такива мними "многознайковци" не само че няма как да оценят адекватно своите познания, но те не могат и да признаят грешките, т.е. глупостите си (щото некомпетентият, като се изказва за неща, от които не разбира, няма начин да не сътвори най-пищни глупости!). Стига се до следната любопитна ситуация: понеже невежите "многознайковци" са твърде много, те си имат и огромни свити от фенове, които са още по-зян от тях, но за сметка на това ги аплодират, което още повече повдига самочувствието на въпросните мними "познавачи" и самозвани "екперти" (които на тази почва в един момент почват да се изказват със същата самоувереност и по теми, от които, разбира се, съвсем нищо не разбират!). В днешно време е пълно с такива маниаци, които при това стават "лидери на мнения", "инфлуенсъри", на които никой не може да им затвори устата. 

(Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

(Или ТУК) 

 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

 

Добави в Svejo