Ето какво отговорих на един човек, който на едно място възрази на моите публични критики срещу Глишев:
Вижте, да си изясня позицията спрямо Глишев и подобни играчи като него. (Налага се да го понеже много хора не ме разбраха и си помислиха, че го мразя по някакви лични, съвсем глупави причини!) Ето позицията ми:
Да приемем, че Глишев наистина е твърд противник на мафията, на проруските сили у нас и наистина се бори срещу тях, приемаме, че достойното бъдеще на България е главната му, благородна при това, цел. Ако това наистина е така, той трябва да се държи така, че да работи за единственото на всички демократични, антимафиотски и антипутлеристки сили у нас, щото без такова единство ние никога няма да можем да надмогнем мафиотите и руската пета колона у нас. Истинският борец срещу мафията никога не би допуснал да каже и да направи нещо, което да вреди на това единство, което е залог да спасим България от руската напаст.
Е, дори и някой от лидерите на ПП или ДБ да те е обидил с нещо, примерно, не те е включил в списъка на ораторите на декемврийските протести или не се е сетил да те включи в депутатските листи на ПП-ДБ, това не е основание да почнеш да ги плюеш, да ги наричаш "педе...расти", "педа...ли", "неможачи" и прочие, нали така? Нали главната ти цел уж беше да победим руската и комунистическата мафия-олигархия у нас? Ще ти се наложи личните копнежи и амбиции да ги потиснеш в името на нещо по-голямо: България, бъдещето на народа и страната ни. Аз така разсъждавам. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар