Участвате ли в битката с тъй немирната и затова така популярна глупост?
В очите на глупака най-умният е най-глупав, а най-тъпия - най-умен и най-учен. Но от това съвсем не следва, че умният е глупав и глупавият - умен. Умният си остава умен независимо от мненията на всички глупаци по света, а глупавият си остава глупав на съвсем същото основание.
Мненията на глупаците не бива да имат друга стойност освен тази, а именно, че са мнения на глупаци - и нищо повече. (Но много често споровете с глупаци ни импулсират да видим нещата от друг ъгъл и в душата ни да се роди нова и ценна идея, затова има смисъл да разговаряме и с простите, с глупавите хора. Прочее, да си прост и да си глупав не е съвсем едно и също нещо.) (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
ПОДКРЕПА: Become a Patron!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар