Защо сме длъжни да спасяваме България от руската пета колона начело с таваришчите Радйев и Йотавна?

 

Защо сме длъжни да спасяваме България от руската пета колона начело с таваришчите Радйев и Йотавна?

В дискусиите се ражда истината. Една госпожа се впечатли от мой постинг за цар Симеон Втори (във връзка с препогребването на, да се надяваме, костите на цар Самуил!), зададе ми доста въпроси, на които се постарах да отговоря пределно честно (писал съм за тия неща в някои от книгите си по философия на политиката!). Ето последния ми коментар в тази дискусия, който, струва ми се, казва най-важните неща, постигнати в нея, т.е. съдържа поуката, тъй да се рече:

Станалото - станало. Не бива да съдим, а да опитваме да поправим щетите. Факт е, че управлението на цар Симеон II (в периода, в която беше премиер, 2001-2005 г.) нанесе страшни вреди на страната защото инсталира мафията във властта: мафията (руско-българска и кагебистко-ченгесарско-милиционерска по генезиса си!) тогава завладя властта в държавата. И до ден днешен я държи. Трябва да направим нужното да освободим държавата си от властта на мафията. (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)

(Или ТУК) 

ПОДКРЕПА: Become a Patron!

Може да подпомогнете моите проекти и чрез Revolut: 

revolut.me/grancharov59

 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo