Гражданска инициатива за оживяване, за вливане на живот в омъртвеното вече българско образование

Мина и замина учителската стачка, а правителството си отдъхна и за да ознаменува победата си над... българското образование си позволи да се самонагради като спешно изхарчи 1 200 000 000 лева пари от "излишъка", които, разбира се, ще прелеят във фирмите на Доган, на хунвейбините на Симеона и на "другарите от БСП", естествено. За образование нямаше пари, ала за това има! На непослушните учители дори им беше казано де факто: щом стачкувате, на вас няма да дадем, но ще дадем на послушните! И правителството прецака по най-гаднярски начин тъкмо учителите. За краха и за смъртоносния колапс на "образователната система" вече никой не говори, всички гузно мълчат, сякаш са обидени на учителите че поставиха тия насъщни, но и толкова тревожни въпроси около образованието на нашите деца. На никой не му пука за бъдещето и за качеството на образованието на младежта, понеже изглежда всички са убедени, че без свястно образование "младите гаменчета" по-добре ще се уредят в живота: защо тогава да им вредим като ги мъчим да се образоват?!

Най-щастлив е, изглежда, образователният министър - щастлив е за това, че оцеля от вихрушката на учителската стачка, сиреч постигна това, което никой друг министър на образованието по света не е постигнал: да те оставят на поста след като твърдо си доказал, че не ти пука за "ресора", който управляваш. Никой не мисли вече, а най-малко пък министърът на образованието, за страшната криза, за парализата на българското образование. Българското образование вече просто е един труп, който никой не ще даже да изнесе, та по тази причина трупът вече е почнал и да смърди...

След като управниците нехаят за най-важните и съдбовни пред нацията проблеми, не остава нищо освен с решаването на тия въпроси да се захванат гражданите: да се захванем ние, хората! След като си избираме некадърни управници, които мислят само как да ни крадат и да се замогват от всякакви гешефти за наша сметка, не ни остава нищо друго освен сами да мислим и да търсим изход от плачевната ситуация, до която сме довели страната със своето безхаберие и със своята гражданска импотентност.

Трябва да се мисли и да се търсят ефективни решения, които в своята съвкупност да представляват един спешен проект за оживяване, за реанимация на българското образование, след като вече всички знаят, че то е в клинична смърт. Аз съм писал много по тия въпроси, например в статиите Крайъгълният камък на образованието и “Освобождаването” на… свободата у нас самите. Съдбовно нужна ни е жизнеспособна идея за едно най-съвременно и разумно образование на младото поколение у нас, нужна ни е една ефективна стратегия, защото калпавото образование обрича нацията на мижав растеж за десетки години напред, ако не и за столетия. В днешния свят все повече се осъзнава, че качеството на човешкия фактор е главното, от което зависи всичко останало. Ние обаче си позволяваме да проявяваме безхаберие и незаинтересованост тъкмо спрямо най-важното, спрямо съдбовното. По този начин обричаме себе си, своите деца и децата на нашите деца на живот в мизерия. Това е непростимо, и идните поколения няма да ни простят.

Ето на това основание предлагам да започнем един разговор за това какво трябва да се прави за да се спасява българското образование, за да се постави то на здрава основа, за да се влее живот в него. Аз вече 24 години работя в образователната област и имам достатъчен опит да направя вече окончателните си предложения за решения. Ще напиша поредица от статии по тези въпроси. Но много ме интересува доколко обществеността - а това сме всички ние, гражданите - съзнава и се интересува от търсенето на изхода и също за това как да бъдат разбити омагьосаните кръгове, в които нахалост се въртим, разпилявайки най-ценното: интелектуалният и личностен потенциал на нацията.

Ето защо питам: желаете ли да разговаряме за това как да се влее живот в замрялата образователна сфера? Съзнавате ли колко са важни тия въпроси? Защо се примирявате с пълната некадърност на управляващите, на които не им пука тъкмо за най-важното? Докога ще търпим това? Даваме ли си сметка докъде ще ни доведе нашата апатия, нашата собствена безотговорност спрямо бъдещето на страната и на нацията ни?! Искате ли заедно да мислим и да разговаряме по тези въпроси? Искате ли да търсим ние някакви решения след като няма кой друг да ги предложи? Съгласни ли сте да започнем някакви действия в тази насока, примерно да учредим гражданска инициатива за оживяване, за вливане на живот в омъртвеното вече българско образование?

Много ми е интересна реакцията на вас, читателите и гражданите, по тези и много други въпроси, свързани все с бъдещето ни като нация и общество. Ако няма никаква реакция, както и очаквам, то това означава, че си заслужаваме съдбата. Тая обаче плаха надежда че не сме отчаяни чак до такава степен. И по тази причина пиша тия предложения. Българското образование ще се оживи - не казвам "възроди" по някакви причини, за които скоро ще пиша - и ще има за свой шанс само онова, което ние, гражданите, интелигентните хора, дейците на образованието му дадем. Ако чакаме бат ви Бойко, Азис или... Гергана, а също и гмежта от техни почитатели да се заинтересуват от съдбините на българското образование, ще има много да чакаме - и изобщо няма да дочакаме този ден. Ако обаче осъзнаем, че от нас зависи всичко, и направим каквото можем, до поврат ще се стигне, няма как иначе...

Ангел Грънчаров, преподавател по философия

Добави в Svejo