Съвместна публикация с BG WATCH

Продължавай да ровиш там долу, славен кърт

От доста време у нас боледува не просто дясното или десницата, а в най-сериозна и тежка криза е самата млада и неукрепнала българска демокрация. А пък тази криза се усеща най-болезнено – и съвсем не случайно – тъкмо в средите на десницата. Кризата на десницата е симптом на кризата на самата българска демокрация, която, уви, все повече губи чертите си на автентична демокрация. У нас в последните години се правят най-настойчиви опити демократичната форма да се изпълни с олигархично-авторитарно съдържание, с други думи казано, процесът на путинизация на страната върви с ускорени темпове.

Вече на стартовата линия загрява новият “тато”, наречен вече – за разнообразие! – “бато”. Щото нашият карикатурен “Путин”, носещ псевдонима Гоце, вече не става за тази работа, а пък бабаити кат бат Бойко стават, знайно е, за всичко. Самият факт, че за “спасител на нацията” олигархичните медии подготвят един генерал – пък макар и трафаретен, пък макар и оперетен, пък макар и просто пожарникар – е скандален за една страна, претендираща да е демократична, да не говорим за европейска. Генерал бат Бойко, съгласете се, все пак не е генерал Дьо Гол.

И в тази ситуация на тотална подмяна на демокрацията ни със сурогати, с непълноценни заместители, в тази атмосфера, в която политическият ни живот все повече заприличва на най-безвкусен чалга-концерт с най-некадърни менте-звезди, всичко трябва да бъде най-фалшиво, жалко, оперетно и… наопаки. По тази причина бившият (“бивш” ли рекох?!) комунист бат Бойко се представя, представете си, за “десен”! То е все същото, примерно, една дългогодишна професионалистка от най-древната професия, упражнявана по магистралите, да почне най-сериозно да претендира че е морален наставник, проповедник и дори нравствен стожер на младежта. Ако някой сериозно почне да твърди, че мафиотът бат Бойко е, простете, “десен”, то това просто показва, че този някой няма и най-елементарна представа що е дясно. Или пък че е най-обикновен шарлатанин от типа на Андрей Райчев, да кажем.

Сега гледам две позастаряващи дами, влюбени иначе в бат ви Бойко, учредиха тия дни ЕНП (Единна народна партия), апък Нубиецът Васко, за да се навре пак в политиката, бил увредил “СДС+”! А иначе замисълът с тези новоучредени по нареждане на бат Бойко партии е ясен: бат ви Бойко си гласи “дясна коалиция”. Понеже има съвсем основателни съмнения, че омразният на всинца Костов скоро ще го надцака и ще угаси апетитите му да бъде “десен водач”. Технологията в случая е тази: колкото повече “десни” менте-партии възникнат и след това се гушнат около ГЕРБ на самия дон Бойко – който, разбира се, е готов да ги обгрижи под крилото си както квачката се грижи за пиленцата си – толкова по-добре. Всичкото се прави та да стане така щото благодушният и толкова наивен избирател да бъде объркан поне още един път и да вземе да подкрепи една пъстро-шарена коалиция, та да могат силите около нея най-после също да намажат повечко от идващите и чакани като манна небесна еврофондове. Па тази причина предвиждам в близко бъдеще да възникне поне дузина от нови и все “десни” партии-ментета, които бат Бойко да използва за окончателно добаламосване на вече добре объркания многострадален електорат. Така че от играта, която се разиграва в момента пред очите ни, ще са доволни всички: всеки ще получи нещичко, което си е бленувал. За да получиш нещичко в тия време се иска просто, дето се казва, да си готов да се разделиш и с последната си капка достойнство и да почнеш да лижеш или целуваш я ръце, я крака, я някои други, не чак толкова престижни части на могъщите телеса на великия дон Бойко.

Дясното обаче – ама наистина дясното, щото дотук говорих за псевдо-дясното, за дясното-менте – го чака нелек процес на възвръщане на жизнените сили чрез овладяване на все нови и нови съзнания. Успоредно с възвръщането на съпротивителните сили на младата българска демокрация – посечена така безжалостно и заместена от ченгесарско-олигархичния възход, който се установи с връщането от ДС на псевдоцаря-ченге – ще започне да се възвръща и доверието към автентичната българска десница. Стига тя да не се поддаде на съблазните и да устои на олигархичния аморалистичен напор. Пред българската десница в този момент има два варианта, между които тя трябва да избира. Единият е да се самоубие, като се превърне в най-презряна слугиня из сараите на блудстващия с демокрацията и с народните чувства самодържец-пожарникар и така безскрупулен популист-лицемер. Другият вариант е да устои на олигархичните съблазни с власт и облаги, стоически да издържи на популисткия прилив и когато дон Бойко доведе страната до пълен крах, тогава и последните глупаци да прозрат, че игри повече със съдбата на нацията не трябва да се допускат. И тогава всички ще се сетят за автентичните десни – Костов и другите – и ще ги подкрепят. Аз се надявам и новият лидер на СДС, философът-бизнесмен Юруков, да удържи на напъните на кариеристите и властолюбците от СДС за прегръщане с бат Бойко, да потърпи в неприятната позиция на твърда опозиция по отношение на блудстващата оригархия. И така заедно с ДСБ да останат единствена алтернатива на затъналата в пороци и аморализъм лява и популистично-олигархична политическа каста.

Защото в политиката обикновено печелят истински само тия, които не се поддават на лесните съблазни и изкушения с власт и облаги; точно от такива по-идеалистично настроени политици печели в крайна сметка и нацията. Защото въпреки всичко в живота се налагат по-жизнеспособните ценности – за мен такива са автентичните десни ценности на свободата и на достойната, определяща сама живота си и инициативна човешка личност. Тази е оста на дясната политическа философия и ценностна система, която освобождава индивида от диктата и произвола на държавата и на правителството. Тази политическа програма единствена е способна до донесе на нацията действителен просперитет. А иначе користният прагматичен интерес в политиката печели лесни победи, той изсмуква подобно на паразитите и вампирите жизнените сили на обществения и народен организъм, а след това бяга, водейки се от принципа “а след мен и потоп”. Чудното е само че след като този сюжет го преживяхме на няколко пъти и то съвсем наскоро – правителствата и лапаческите коалиции на Живков, Луканов, Попов, Беров, Виденов, Симеон, Доган, Станишев – още не сме прозрели истинските механизми на случващото се. А пък мнозинството все още си страда от гибелни (“ГЕРБелни”) илюзии за месии и “народни чиляци”. Аман от простотия бих си позволил да възкликна в тази връзка…

В ДСБ сега ситуацията е крайно тежка, мнозина кариеристи напират Костов да се махне, та да се снеме гибелния за амбициите им курс на идеологическа, ценностна и коалиционна принципност, девственост и изолация. Пък на тази основа да се почнат така страстно желаните комбинации за листи, постове, облаги, за нов дележ на баницата и за нови кражби. Проказата на българския политически живот е все същата байганьовска психология на келепирджийството, което именно разяде изотвътре всички партии. И доведе до страшната криза на демокрацията, изразяваща се в пълно нехайство спрямо ония ценности, от които зависи в крайна сметка всичко в живота ни – и като индивиди, и като народно цяло, и като обществен организъм. Днес обезвереният електорат не вярва на никой тъкмо заради тази всеобща склонност на уж легитимния политически елит, който е съставен комай все от същински маскари, да не признава нищо свято.

Това именно е страшното: над две-трети от избирателите заради колосалните злоупотреби намразиха както демокрацията, така и демократите, така и самата свобода. Забелязвате ли как никой, особено пък популистът дон Бойко, не смее да се нарече “демократ” – това не било престижно вече. Тези обезверени от произволите на управниците хора вече съвсем не ходят да гласуват, тях дори и титанът дон Бойко не може да закара до урните. Ето тези хора според мен, съвсем основателно разочаровани от всички, са истинския резерв на автентичната десница, който рано или късно ще възроптае и ще разпознае лидерите си. Стига, както казах, десните партии да не се впуснат заради лакомия по властта в развратен брачен съюз с дон Бойко.

От дясното в тази ситуация се иска да търси всевъзможни начини да стигне до съзнанието на колкото се може повече разочаровани избиратели, като при това направи нужното да ги зарази със своите ценности. И като покаже един толкова рядък за нашите съвременни нрави политически морал и дори аскетизъм. Иска се твърдост на духа, иска се нравствена сила, чрез която да се устои на политическата келепирджийска порочност, която днес символизира милиционеро-ченгесарската партия ГЕРБ, другото, истински мафиотското “Аз” на старата блудница БКП. Ако автентичните десни издържат, бъдещето е тяхно. В тях всъщност е и спасението ни: те вече промениха, европеизираха и осъвремениха България по времето на правителството на Иван Костов. Спасиха я от толкова страшни провали и то сега им предстои да съберат сила за последното, и то може би най-сериозно изпитание, което гербоваците ни подготвят. Да, надеждата ми е в автентичната, доказала себе си традиционна десница, на която й предстои още веднъж да спаси България от разгащилата се окончателно олигархична политическа класа.

Много е важно да се осъзнае какво ни чака в едно бъдеще, огрято от Слънцето, което, подобно на звездата на Путин в Русия, озарява приветливо българските простори и топли душите на жадните за власт, келепири и евтина слава нашенски продажници. Имам предвид недоразумението, наричано бат Бойко. Аз смятам, че този човек ще свърши и ще се свлече до пълното падение по-скоро отколкото това стана дори със доскорошния му тартор Симеон. Щото Симеон все пак има известен природен аристократизъм, докато дон Бойко прилича и се държи по-скоро като Ивайло Свинаря Бърдоквата. Този човек обаче ще нанесе страшни щети на нацията, ще се постарае да са повечко, и слава Богу че ще свърши бързо и ще бъде изритан съвсем скоро от разгневената публика – както стана първо с единия Качински в Полша, а скоро ще стане и с другия близнак Качински. Ние като нация обаче имаме толкова къса памет, пък вероятно и доста залиняла способност за съждение, щом не можем да направим така простата връзка между гавазина на Тодор Правешки и на Симеон Кобурготски и съдбата на неговите така безславно отишли си патрони. Но поразии и генералът-пожарникар ще нанесе колкото може повече, подобно на това както Симеон направи така щото поне още 10-20 години да сме си най-бедни в Европа.

След изборите ще имаме доста странна ситуация. Бойко Борисов няма да може да управлява сам, понеже цялата закърпена подобно на циганска шатра с всякакви парцали и кръпки коалиция няма да събере мнозинство. И на пожарникаря ще му се наложи да излъже – той това поне го умее: лъже право като те гледа в очите! – избирателите си и да се прегърне било с БСП, било с ДПС. Доган и Бойко са като братя-близнаци, така че предвиждам БСП да не прибегне до самоубийствена прегръдка с титана. Изобщо ще стане така, че в един момент бат Бойко ще трябва да се моли та да не изпусне властчицата. Нищо чудно даже да се наложи и на Гоце да се намеси, та да разцепи чрез свои хора БСП, и едното, по-“дясното” й крило да иде да се гушне с ГЕРБ във властта. Ето защо предвиждам че залезът на дон Бойко ще почне едновременно с пълния му триумф, с първия ден на идването му на власт. Това е иронията на живота и на историята: клоунадите в политиката са съвсем временно явление, звездите чалга-политици изгасват много по-бързо от другите чалгаджии.

И тогава една наистина много шарена коалиция около ГЕРБ, пълна с престарели или поповехнали партийни дами като баба Мозер, Елеонора и Марийка, и поддържана от дръзновени млади репортерки, мечтаещи, както казваше Иво Беров, само да поопипат някой ден мускулите на дон Бойко, та значи една такава чалга-шоу-компания ще управлява България известно време в комплот с ДПС и с части от БСП. Зрелището ще бъде пълно, дон Бойко като Уго Чавес всеки ден ще ни държи многочасови речи, излъчвани едновременно по всички до една телевизии. А народът ще слуша, ще слуша, ще цъка с език, ще цъка, пък като му писне, ще грабне тоягите и ще изгони тази сбирщина там, дето й е мястото – на боклука на историята.

Тази е моята прогноза, съвсем сериозно говоря, нищо че зная, че изобщо не ми вярвате. Но такава е задачата на философите, впрочем: да говорят според истината, независимо колко неправдоподобна да изглежда тя. Да не забравяме, че сега живеем във време, в което лъжата властва и е във възход. Та по тази причина моите думи ви изглеждат съвсем “нереалистични”. То е понеже така сме свикнали с лъжата, че прегрешаваме да я вземаме за истина, а пък истината най-безсрамно я вземаме за лъжа. Но истината, впрочем, изобщо не страда от тази работа и подобно на кърт рови там долу: за да докара нещата един ден до своето окончателно тържество. Дай Боже този ден да дойде по-скоро…

Автор: Ангел Грънчаров

(BG WATCH, статията беше публикувана днес. За сведение: нито едно друго издание, печатно или електронно, не пожела да я публикува; а тя беше изпратена - за експеримент - на всички български вестници!)

Добави в Svejo