Новогодишно обръщение на гражданина Грънчаров към скъпите ни сънародници

Moeto novogodishno obrashtenie kam "skapite sanarodnici" from Angel Ivanov on Vimeo.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Чуйте записа на официалното новогодишно приветствие на Президента на Республика България Г.Първанов!

(Забележка: Пиша "республика" вместо "република" съвсем неслучайно. Просто искам да допринеса малко радост в сърцето на любимия ни президент-русофил.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Който опита да заживее по-разумно и по-мъдро, само такъв ще преуспее!

Някога, като съвсем млад, особено пък като студент в Санкт Петербург, бях голям привърженик на древната римска мъдрост и философия. Оттогава остана пристрастеността ми към богатите на мъдрост римски сентенции. И ето днес, чудейки се как по-оригинално да ви поздравя по случай идването на Новата 2009 година, се сетих и се поразрових да намеря подходящи "крилати изрази" (афоризми), с които да поздравя всички читатели на своя блог. Натъкнах се на следните:

• Annum novum bonum felicem faustum fortunatumque! (Щастлива Нова година!)

• Annus superior semper melior (Изминалата година е винаги по-добра.)

• Decet cariorem esse patriam nobis quam nosmet ipsos - (Необходимо е родината да ни е по-скъпа от самите нас.)

• Dicere non est facere (Да кажеш още не означава да направиш.)

• Dictis facta respondeant! (Нека делата да съответстват на думите!)

• Dictum acerbum (Горчива истина.)

• Dictum sapienti sat (На умния е достатъчна една дума.)

• Difficilis est ars regendi rem publicam (Сложно изкуство е управлението на държавата.)

• Diligentia in omnibus rebus valet (Във всички дела е необходимо усърдие.)

• Dimidium facti, qui coepit, facit (Който е започнал делото, свършил го е наполовина.)

• Dives est, qui sapiens est (Богат е този, който е мъдър.)

• Doctrina multiplex, veritas una (Учения много, истината е една.)

• Fac et spera (Прави и се надявай.)

• Facile dictu, difficile factu (Лесно е да се каже, трудно е да се направи.)

• Facta loquuntur (Делата - фактите - крещят.)

• Facta, non verba! (Дела, а не думи!)

• Facta sunt verbis difficiliora (Делата са по-трудни от думите.)

• Facundus est error, cum simplex sit veritas (Лъжата е красноречива, истината е проста.)

• Feci quod potui, faciant meliora potentes (Направих всичко, което можах, нека, който може, да направи по-добре.)

• Festina lente (Бавно бързай.)

• Latrante uno latrat statim et alter (Когато едно куче залае, веднага и друго ще подхване.)

• Legibus idcirto omnes servimus, ut liberi esse possimus (Всички ние се покоряваме на законите, за да бъдем свободни.)

Толкова засега. Друг път повече. С тия частици от древната римска мъдрост да поемем към 2009 година: нека тя да бъде за всички нас една успешна и различна година! Хубавото е, че от нас зависи каква ще бъде. Колкото повече хора разберат това, толкова повече ще живеем така, както сме пожелали. И както сме си мечтали даже...

Казаното в тия афоризми е предостатъчно; забелязвате, предполагам, че приведените сентенции са пребогати на смисъл. Поради това смятам, че не е необходимо да им правя свой коментар. Ако всеки сам помисли и се помъчи да се овладее от смисъла, скрит в тях, ще обогати невероятно много душата си. А пък това е добра основа за успешен старт на една нова година, която е голямо придизвикателство към всички нас. Ще постигнат много обаче най-вече ония, които са се погрижили да има нещо в душите им. Не толкова на масата ти е важно какво има, а в душата ти.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Поразени сме от вируса на безсмислието: хората жадуват за смисъл, а няма кой да им го даде

Важни проблеми на гражданското образование на младите, разработени в една моя по-раншна статия: Съзнанието за ценностна идентичност и политическият избор: хората жадуват за смисъл, а пък няма кой да им го даде

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

В духовно отношение укротената от комунистическата ДС православна църква играе ролята на плацебо

Много пъти съм питал православни как точно смятат, че благодатта Божия пребъдвала в църквата, когато глава на тази църква е служител на ДС!? Нека да е само той, а другите да са ангели неопетнени, как точно, се пита, тези ангели неопетнени търпят и пазят един служител на ДС (служител на ДС!!??!) да им е шеф - и така да е шеф на всички православни българи!?

Колко е жалко само - управляват ни комунисти, а начело на православието все още стои агент на комунистическата, човекомразка ДС. Една загубена нация, компас нямаме - в политическо отношение комунистите-материалисти - не ми било диалектически материализъм, най ми било яхтен, мерцедесен такъв! - се стремят и постигат материалното си благополучие, както винаги са правили, на гърба на гражданите.

В духовно отношение, укротената от ДС православна църква играе ролята на плацебо. Тя не е църква, и тя не е духовен отговор. Подобно на плацебо тя се представя на българите в опаковка и вид подобни на истинското лекарство - вярата в Истината, но като във всяко плацебо и в нея ги няма активните съставки. Тъй като болестта на обществото ни е сериозна, дори и у някои да се проявява плацебо-ефект и да чувстват временно просветление като идат да ги опушат с тамян по празниците или като цункат някоя икона.

Православната църква няма и не може да роди онзи дискурс, който да накара нормалните хора поне да я чуват, както на Запад хората слушат Католическата църква. Най-малкото защото лидерите й са титани в интелектуално отношение. А може би и защото, както спомена някой по-горе, Католическата църква строи и поддържа болници, хосписи, старчески домове, сиропиталища. А пък православието само смуче, без да дава, понеже е право-славно, както и комунистическата партия е права, дори когато бърка.

Такава е геостратегическата ни съдба. За българския интелектуалец остава шизофреничното раздвоение между богатия на култура католически Запад (двуседмичен престой в Италия например ще изцели всеки от желанието да се сравняват шепата световноизвестни руски автори с ренесансовия и католически пир за сетивата, ума и духа на Запад) и принадлежността към една неспособна на реформация, самомнителна, претенциозна имперска вяра.

Слава Богу, моят личен избор ми позволява да гледам това представление без да участвам в него. Аз съм евангелист.

(Текстът е написан от Николай Бояджиев и е взаимстван от коментарите към статията на Иво Инджев Дядо Николай-суперстар!.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Не искам нови лица, искам си доказалите се лица!

В сайта "Всеки ден" чета новото интервю на д-р Николай Михайлов, нали го помните, същият, който влезе в НС и стана депутат от ДСБ, от партията на Костов. А пък в един момент, разбира се, най-подло предаде благодетеля си. И от доста време дефилира по медиите, за да плюе и Костов, и ДСБ, а напоследък дори и самата демокрация. На мен лично интервюто на психиатъра не ми е интересно, щото докторът от много време се повтаря като че е развалена грамофонна плоча.

Но в един момент открих нещо много интересно сред коментарите: дискусията е невероятно разгорещена. Аз сега нямам възможността да публикувам повече от тия коментари, но пускам тук едно изказване на някакъв тамошен форумец, нарича се G0T, което силно ме впечатли. В коментара му се споменава някакъв "Лондон", българин, живеещ в Лондон, който плюе по-надолу най-яростно и Костов, и демокрацията, и всичко. Та ето смисления коментар на този G0T, прочетете го: човекът веднага го оцених и като мислещ, и като разбиращ и като много добре пишещ, имам нюх към тия неща:

Главния манипулатор бе откъснат от донора на власт и възможности и сега като кърлеж се озърта дали няма къде другаде да си забие смукалото. С тази статия даже се опитва да си осигури покана. Заболял сте от Его, драги Михайлов, а това, както знаете, е партизанското име на Сатана. Разруши СДС, сега е ред на ДСБ, но не не забравяй, Костов не е Надка, а освен това не е и християнин в политиката.

Михайлов, тичкай при Нина Чилова и не се меси в политиката. В парламента си защото Костов те пусна на място, за което не си се преборил. Виждам, че си достатъчно зъл, когато спре далаверата, но това не ти дава право да се правиш на умен. Нивото ти е на амеба, спрял си до осмозата. Остани си там и мълчи, само в безмълвие може и да заблудиш още някой.

Сега по същество: политиката е за хора, които са забравили себе си. Такива, които искат чрез политика да се себереализират, са сламени кучета. Какви нови лица бълнуваш Михайлов, ти самия си пример за ново лице, което в рамките на един мандат успява да се оака до козирката?! Искаме си доказалите се в битка и служба. Ние ги знаем, всички ги знаят кои са. Такива като тебе подмениха истината, но за това ще ти се въздаде, не от хората!

Някой тук спомена, че форумът недолюбва Михайлов - вярно е и си има причини. Един човек, който участва в ръководството на една партия и е депутат, следва да допринася за изработването на партийните и парламентарните позиции първо в организацията и след това пред публиката. Михайлов дори не посмя да дойде на националното съвещание, да защити и аргументира позициите си. Предпочита да стои по медиите и да изразява несъгласие след дъжд качулка. Това показава малодушие и непочтеност. Този човек не е точен, той не уважава другите, предпочита да поучава, вместо да работи. Изисква морал, но пример ли е той за морално поведение?

Не, напротив, дори не се свени да стои в ДСБ и да получава заплата в НС. Ако имаше поне малко достойнство, първо щеше да е подал оставка в знак на своето несъгласие и след това щеше да мотивира действията си пред публика. Яде меда, но отказва да работи, търтей по душа и призвание, който не се свени да оценява другите, без да е сложил в ред себе си. А за такива като Лондон, няма да си хабя думите. Не си струва.

Това е поредната поза на Михаилов. Оригиналничи на чужд гръб, но ако сме обективни ще си спомним, че точно той и Нено Димов започнаха канонадата срещу Костов, за да се отворела ДСБ към други партии визирайки ГЕРБ. Сега обратното - защо се говорело за коалиции вкл. с ГЕРБ. Не е ли ясно на всеки здравомислещ човек, че Николай е обикновен провокатор?!

Преди време някой го нарече ченге и сега, по методите му на действие си проличава, че е ченге. На всичкото отгоре винаги се е скатавал, за да не поеме отговорност - преди все буташе Нено да говори пред медиите и пред хората, та той да остане в скрита засада - това е ченгеджийско малодушие, а не политическа позиция. Нарекоха го търтей и в политически смисъл това е вярно, има още нещо: този човек е абсолютно деградирал - използва психиатричните си познания, за да създава несиметрични ситуации в своя полза, но от гледна точка на професионалната етика това е недопустимо. Затова извода е един - Михайлов никога не е бил и няма да бъде политик.

Той ще си остане дребен паразит, който живее в симбиоза с политици, докато му излизат пасиансите, след което се включва разрушителната програма и той унищожава гостоприемника си. Това съответно се осребрява от “водещите офицери” и се търси нов обект за паразитно вклиняване. Нима не си спомняте, че той разцепи СДС, използвайки слабостта на Костов след загубата на изборите и личната му драма. Сега не можа да разцепи ДСБ, но продължава да забива отровните си стрели и да манипулира, за да оневини себе си - защото всички тези статийки са за съхраняване на личното его.

Този човек никога не работи за другите, винаги само за себе си и в този смисъл е опасен и за покровителите си - Костов вече го разбира на собствен гръб. Халал да им е на всички, които го пожелаят! Но да знаят едно, шаманизма без лична чистота е много опасен, освен че е предисторически и няма място в 21 век. Горното е написано без никаква злоба и цели само едно - да помогне на наивниците да опазват невинността си, а на “офицерите” - да си държат задника (и предника) на недостъпно място, така че никакви травестити (политически или психически) да не могат да им вкарат чадър и после да правят опити да го извадят отворен, както виждаме това да се случва с ДСБ в момента. Последното да се смята за благородно отношение към врага!

“Нямаме ресурс за ново начало, това, което имаме на сцената, са руините на прехода.” Какво начало бе нащастник!?! Пак ли искаш да ни връщаш в Лукановата зима!?! Тя беше началото след тоталитарния край. А ти си просто поредния идиот, който поради липса на политически и даже житейски опит, се опитва да прикрие невежеството си зад несъстоятелни обвинения. Никога не съм те чувал даже, да дадеш някаква алтернатива, само отрицаваш. Ако можеше да помогнеш, щеше вече да си го направил, но ти и на себе си не можеш да помогнеш, толкова си недъгав. Управлението борави с дадености, а не с измисления ти политически рай. Махай се и не се пречкай повече в ДСБ. Изпълни поне медицинския си дълг “преди всичко не вреди”. Дразня се от такива “умни” малоумници, книжни човечета, психясали чрез учебници. Да беше си останал психиатър, на по-малко хора щеше да навредиш.

Лондончо, свобода имаш ти, а Михайлов има ангажименти. Аз съм гласувал за него не за да гледам как комунистите се трансформират в олигархични капиталисти, а за да свърши определена работа. Той ми е служител, който не си върши работата, а на всичкото отгоре взема заплата и плюе в ръката от която взема. Ако Михайлов беше дошъл на 5-то НС да се разговорим, щях да проявя разбиране и диалогичност. Той обаче се уплаши да се яви с позиция и да я защити, така че аз нямам тема за разговор с него. Колкото до публичните му прояви, те са мотивирани от его, гузна съвест и мания за величие, а аз за това не плащам и не гласувам, затова го “псувам”. Надявам се да можеш да разбереш какво ти пиша. :-) Лондон е хубаво място за живеене, нали?! :-)

Лондон, аз не давам политически рецепти как да се постигнат резултатите, аз изисквам резултатите! Когато виждам, че някакъв объркан психиатър вместо да постига резултати, се оправдава защо не ги постига и посочва виновници за това, направо се ядосвам. Ако се наема на Костов - ОК, влез в битка с него, предложи по-смислени цели и методи, подложи се на избор и спечели. Ще му ръкопляскам, стига да е по-добър!

Само че ние виждаме точно обратното - Михайлов ни загуби 6 г. време, нищо не постигна и сега малодушно търси виновник за собственото си фиаско. Клинчи от работа, бяга от битки, а всъщност политиката е битка с мирни средства за постигане на общностни цели. Защо ми е такъв потребител на пари, време и доверие, който накрая ще ми казва даже, че общността от хора, с които съм съмишленик са някакви неразбирачи на неговото незаменимо каканижене и псевдо политически полюции. Айде със здраве, а пък за Лондон не ти завиждам. :-)

Така е, трудно се отглеждат лидери! Затова всякакви ченгенца като видят лидер и почват да стрелят и виртуално и реално. Луканов, въпреки че ми беше политически враг, беше лидер - застреляха го, неговите си хора, за да не връщат дълговете. Костов го “гърмят” всякакви виртуални малоумници и реални ченгета. Плачат “дайте нови лица”, страх ги е адски от лидерите. Затова казвам: не искам нови лица, искам си доказалите се лица. Ще ги избирам толкова пъти колкото трябва, ще ги преизбирам докато не израстне някой по-качествен. Естествения подбор в политиката е важен, не искам някакви ченгесари непрекъснато да ми спускат “нови лица” - днес царя, утре Бойко, после Гамизов, с него и Михайлов. Политическият инженеринг е за политическите наивници. И за политическите “терористи” също така.

Лондон, претенциите ми са към този манекен горе на снимката, защото Костов все пак работи, а Михайлов само хленчи и манипулира. Да лоши са резултатите, но някои отнасят шутовете, както Костов си ги отнася, а други като психото Михайлов гледат как да си спасят задника, по-възможност без да нагазят в блатото. Този чистофайник даже отиде по-далече, и той взе шутове да бие, но не по който трябва, а по своите.

А за влизането на ДСБ в парламента не берете грижа, не ни е на нас това голямата цел. Парламента е инструмент, който също ще използваме, а не цел. Впрочем, като извънпарламентарна опозиция ще бъдем още по силни, така че от това се страхувайте повече! :-)

България няма да бъде последната комунистическа страна в ЕС, нито първата, нито някаква между тях. България просто няма да бъде комунистическа държава. Набийте си го в чутурите. Ще се справим - рано или късно, с Костов или без него! :-) Но по-вероятно е с него! :-)

Михайлов не работи, не се изказва от трибуната на парламента, морализаторските му тези са противоречиви и конюнктурни, не работи в комисиите, не работи в партията, не работи сред членове, симпатизанти и електорат. Той е мъртва политическа душа. Единственото му постижение е един пагубен проектозакон, в който е подгласник на невнятната Нина Чилова и с който ще смрази окончателно отношенията между държавата и църквата. Докато ченгето Максим е патриарх всичко ще е мирно и тихо, но всеки свестен духовник след време ще тръгне да си отстоява историята и периметрите. Тогава ще видиш, че разкол между държава и църква води до бунището.

В този смисъл, да, Михайлов работи - това са стратегиите на ГРУ, които винаги ще искат да има геополитическа пробойна в ЕС. Да много работливо е това ченге, стратегически поразии нанася и не в полза на БСП, ДСБ или който и да било друг, а в полза на друга държава. Лондончо, не скачай на всяка трънка мойто момче, ще си издраскаш топките. И се подготвяй по-добре, когато решиш да спориш. Не употребявай етикети, а гледай да имаш теза и аргументи. И да знаеш, в Лондон не правят така, по-сериозно подхождат към политиката! :-)

Михайлов, най-после се обади, е верно анонимничко, но тебе те разпознавам от преди да си се родил. Много те заболя, когато се видя демаскиран, а?! :-) Сега ще започнеш и във форума да се оправдаваш.

За твое нещастие, следя работата на комисиите, знам какво правиш в тях и виждам целите ти в недоклатения ти закон. Църквата няма да ти прости, това трябва да бъдеш сигурен. Православието никога не се е борило за власт, то е по-скоро мистична доктрина, но ако му посегнеш, сърди се на себе си. В случай посягаш и на държавата, така че здраво си нагазил в копривата, с тоя твой гол ум. Не смятай, че всички са марули и могат да бъдат омотавани в загълпените ти мозъчни гънки. България не е толкова лесна, нито пък българите.

Тази мъртва душа попадна в ДСБ по психиатричен път и по също такъв път ще излезе. Попадна с помощ, ще излезе сама! :-) Защото е умна като теб, Лондон! :-)

Когато говоря за България няма ДСБ, СДС, БСП, ГЕРБ или каквото и да било друго. Говоря като българин за Родината си, а ти си стой в Лондон, може да ти е станала втора родина. Ако пък и там се е влошило положението, можеш да си потърсиш и трета родина и четвърта и т.н.

Лондон, обичаш ли марули? Ако да, вземи оледалото, това ти го препоръчва и твоя кумир - психиатъра Михайлов! :-) Ама откъде сетива да го прочетеш, че и да го разбереш.

Бих ти отговорил на всякакви въпроси, но вече изгубих мотивация, разбрах, че каквото и да ти кажа ще е безсмислено, нама да ме разбереш.

Чао, приятен живот в Лондон. Мисли за България само когато дойде време да получиш евтина медицинска помощ. :-) Михайлов, чао и на теб. Явно, че и тук няма да посмееш да влезеш в разговор, дори и анонимно. Не си писах името, за да те стимулирам да проявиш смелост и също така анонимно да полемизираш. Иначе, знаеш кой съм, винаги можеш да ми се обадиш, ако имаш или смееш нещо да ми кажеш.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Моят блог е представен в публикация за блогърите на в-к "24 часа"

В днешния си брой (от 30 дек. 2008 г.) в-к "24 часа" е публикувал статия, наречена "Най-активните български блогъри", в която, макар и най-накрая, съм представен и аз. Този материал може да се види в целия си обем ето ТУК, понеже в онлайн-изданието на вестника трябва да си платиш, за да го дочетеш. Току-що (към 17.00 часа) ходих да си купя и книжното издание, за да видя има ли го там, оказа се, че го има.

Ето с какви думи е представен моят блог, пък и аз самият:

Ако си мислите, че философията в България е замряла професия, то жестоко се лъжете. След онлайн появата на философа блогър Ангел крилатите фрази на Оскар Уайлд ще потънат под дебел, прашен слой бъгове в Google.

Личната страница на Ангел, който се представя като "автор на десетина философски и психологически книги, издадени в последните години", всъщност е вход към цяла психогрупа от блогове. В тях той пише за любовта, за свободата, за човешките права... изобщо за всичко.

Абстрактните понятия около и във нас, които не са ни ясни, могат да ни бъдат обяснени, ако се зачетем в мнението на Ангел. За студенти и ученици са подготвени материали по философия, удобно представени чрез видеоуроци от различни младежи или от самия Ангел. Разсъждения и умотворения от най-висша степен човъркат хорските проблеми в хитра конспирация между предложения за психологически консултации, лекции и апел за помощ при издаването на последното авторско творение на професионалиста изследовател Ангел Грънчаров.

Това е. Признавам си, не знам за каква "конспирация" пише авторката, явно тя има някакъв по-модерен, авангарден и екстравагантен стил на писане, та да могат да го разберат консерватори като мен. А преди мен са представени още 7-8 други блога, някои от които, признавам си, на мен лично ми бяха непознати: Dockera, Гери, Белчо Христов. Сред познатите са блоговете на Т.Христов (Алабала.орг и НОВА ВИЗИЯ), Огнян Младенов, Иван Бедров, Петър Стойков. Благодаря на Т.Христов, от когото научих за тази публикация на "24 часа": “24 часа” за Alabala.org. От него си позволих да взема и снимката на двете страници на "24 часа", на които е поместена спомената публикация. В дясната страна отдолу може да се забележи и снимка на моя блог.

Не мога да разбера защо, по какви причини "24 часа" прави този реверанс към свободното слово на България, което, както е известно, се е приютило само в интернет. Ако жестът им е по същностни основания, нищо не пречи, след като са известили читателите си за съществуването на блогове, чат-пат да публикуват и статии от тях. Но май не смеят да го направят. Защото това може да се окаже гибелно за самия вестник: читателите му тогава ще имат възможност да сравняват, и току-виж, окончателно се пренесли в интернет!

А сравненията съвсем не са в полза на печатния вестник. Признавам си, разгледах го най-внимателно, и открих, че целия брой се състои само от "плява", т.е. няма "зърно". Съжалявам, но бях длъжен да го кажа: не можах да се зачета в нито един материал. Това говори лошо за ситуцията, в която се намират конвенционалните медии в България. За тази ужасна ситуация съм писал много пъти, и затова сега млъквам.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Предновогодишни "коментари по чехли" във видеоблога ми

Заповядайте на познатото място, в моя видеоблог, за да чуете двата нови "коментара по чехли", които са на следните теми:

С какво ли ще запомним изминаваща 2008 година?

От това какви сме като личности зависи животът, бъдещето ни

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Завидна и вдъхновяваща преданост към истината и свободата

Блогът на големия български журналист Иво Инджев отчита големи постижения в изминалата 2008 година, въпреки че е на по-малко от 8 месеца. Искрено се радвам, че той има толкова много приятели, които всеки ден четат, а мнозина и коментират: компанията около блога на г-н Инджев е изключително интелигентна, а разговорите там винаги предизвикват най-плодотворни размисли.

През последните месеци си позволих, воден от съвсем идеалистични подбуди, да партнирам на неговия блог, което показва, че такива, поставени на съвсем нравствени основания отношения между блогове, са напълно възможни и у нас. Много пъти публикации от неговия блог пораждаха моя отклик на съпричастност, като това ми даваше импулс да напиша и аз своето разбиране в специални статии. Чувствах неговия блог като партньор в битката за тържеството на една най-възвишена гражданска кауза на България, към която е важно да бъдат съпричастни колкото се може повече хора.

На каузата за модерна, европейска, демократична, свободна и силна България, за която съм готов да работя неуморно и всеотдайно. Защото зная, че България ще бъде силна и достойна само когато в тежка борба запазим нейната европейска, модерна, демократична и свободна ориентация - в семейството на свободолюбивите европейски нации. Този патос вдъхновяваше еднакво и мен, и колегата Инджев (колеги сме като блогъри!), което се дължи на пристрастеността ни към едни и същи ценности, към ценностите на хуманистичната западна цивилизация на свободата. Великите ценности на свободата и човечността, причастността си към които свободните хора не крият, напротив, смело я изявяват всеки ден. Защото тъкмо тези ценности са най-голямото богатство на свободните и достойни хора.

Та в тази връзка си позволих да напиша в блога на г-н Иво Инджев следния свой най-искрен коментар:

Поздравления за успеха, постигнат в 2008 година, който направи Вашия блог истинска територия на свободното слово! Желая на всички нас в 2009 година свободното слово у нас да не бъде в такава немилост както в 2008 г., а да завоюва нови и нови пространства, измествайки от българските медии разпищолилата се сега сервилна към управляващите, подкупна и аморална журналистика.

Авторът на този блог Иво Инджев успя да съхрани авторитета на свободната, достойна, гражданска и съвсем човечна, т.е. изпълнена с възвишен нравствен заряд журналистика, което според мен е неговото най-голямо постижение.

Желая Ви творчески сили да укрепите завоеванията си в 2009 година, бидейки все така предан на истината и свободата. Защото, знайно е, само истината ни прави свободни. Да вярваме в нейното тържество, защото Бог е с тия, които я обичат.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Коледна честитка до най-дружно мълчащата част от славното ни блогърство!

В средата на изминаваща година проведох една наистина странна "акция": Екстравагантна акция: ще подаря новата си книга на 100 известни блогъри, журналисти, политици, звезди и пр.. Става дума за книгата СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ. За първите резултати от моето начинание писах тук: Нашенска родна и най-обикновена простотия-грандомания. Сега историята има продължение, понеже изтекоха 6-7 месеца, и ми се струва, че това е достатъчно време човек да отдели няколко минути та да прелисти една подарена му от самия автор книга, пък и дори да се зачете малко.

Изтекоха тия месеци, а аз нямам кажи-речи никакъв отзив за книгата ми: пълно гъсто мълчание обгръща тази моя книга. Тя сякаш не съществува даже и за ония, на които я подарих ей-така. Да не говорим пък за останалите: нито една конвенционална медия, нито един вестник не обяви, че има такава книга за най-новата история на България. Пълно мълчание. Но, както обичам да казвам, мълчанието е най-говорещото, и то най-красноречиво говорещото нещо на този свят. Така че за мен това мълчание е най-голямото признание, благодаря! Аз разбрах благодарение точно на това мълчание много повече, отколкото ако някой нещо беше казал. Обади се, впрочем, само един блогър, Майк Рам, комуто нервите не издържаха, понеже съм бил охулил в книгата си така милия на сърцето му комунизъм. Вие тази история я знаете: Нашенски родни смехории и ужасии.

Та днес реших да предизвикам заключителния етап на развитието на тази история, като за целта написах нижеследующото писмо:

Здравейте, уважаеми господин/госпожо...

Сега, в навечерието на Новата 2009 година е добър повод човек да хвърли поглед назад, към това, което му се е случило, да се опита да схване точния смисъл, пък на тази основа да си извлече някои неизбежни изводи, та да направи живота си по-добър, по-истински и добродетелен. Искам да Ви пожелая в тази връзка да постигнете колкото се може по-пълно реализацията на своята уникална идея за човек, която и дава смисъла на живота на всеки един от нас. Наближаващата 2009 година е нов шанс да постигнем истинската идея на самите себе си и да се отървем от ограниченостите, които толкова много вредят на живота ни.

Искам - понеже сега са дни на размисъл и дори на разкаяние, на искане на прошка за грешките, които сме допуснали спрямо ближните си - да Ви припомня, че през юни месец на 2008 година аз Ви подарих новата си книга СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (Кратка психологическа история на съвременна България) с молба след като я разгледате или прочетете да ми съобщите впечатлението си, което е много важно за мен и като автор, и като български гражданин. Изпратих Ви тази своя книга тъкмо защото исках да предизвикам толкова необходимата за обществото ни дискусия за изминалото, за случилото се с всички нас в последните 20 години. За съжаление, Вашата реакция все още не ми е известна, понеже не благоволихте да й дадете някакъв израз. Понеже много ценя Вашето мнение, си позволявам да настоявам да получа отзива Ви за книгата ми по начина, по който Вие сметнете за подходящ, за което ще Ви бъда безкрайно благодарен.

Надявам се, че моята толкова смирена и човечна молба няма да Ви възмути, понеже дните, в които се намираме, са дни, в които сме длъжни да предразположим сърцата си към доброто, т.е. длъжни сме да изгоним злото от тях. Искам да Ви пожелая да преуспеете в тази толкова значима насока на нашето човешко съществуване!

Желая Ви също весело посрещане на Новата 2009 година, здраве, жизненост, благоденствие и всестранни успехи в нея!

С поздрав: Ангел Грънчаров

Това е писъмцето ми. Изпратих го на всички, на които подарих книгата си. Ще ви известя непременно за тяхната реакция. Бъдете сигурни, няма да премълча. Понеже съм изследовател на българската душа не мога да премълча...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Иван Костов: Народът ни разбира, че Европейският съюз е на негова страна

Интервю, 24 часа, Мариана Литова

Г-н Костов, часове след избора на новия син лидер Мартин Димитров изпратихте писмо до СДС със заявка за предизборна коалиция. Този път ще се разберете ли?

Политическият курс на ДСБ е да работи за дясна предизборна коалиция. Това не зависи от мен, решението е взето от нашето Национално събрание и аз трябва да го изпълня. Волята в партията беше тотална. Осъзнали са го всички. Ще направя всичко, за да реализирам този курс. Но ще предложа условията, без които не може да стане. Предварително трябва да декларираме цели и обещания. Иначе коалицията ще е безпредметна. За нас смисълът от коалицията е да бъде коректив и гарант, че ще има чисти ръце в управлението и възстановяване на доверието на ЕС с всички средства, че мафията ще бъде отстранена и ще се направят реформите. Ако възстановим доверието на Брюксел, ще излекуваме собствената си държава. Без тези условия няма смисъл да ходим във властта. Ако не успеем да възстановим доверието, ще ходим пак на избори.

Вие усещате ли доверие към ДСБ от Европейската народна партия?

Много силно доверие има в Европейската комисия към ДСБ и към мен лично. Това не го знаят може би само българските медии. Но това го знае министър-председателят. Тези хора много добре знаят кой е начертал пътя и никога не е имало критики към мен. Но е вярно, че си казваме откровено мнението пред Брюксел. Поддържаме връзка по десетки начини. Когато ЕС се изправи срещу българското правителство, ние застанахме на тяхна страна и им казахме, че голяма част от народа ще направи същото. Защото те имаха колебания дали да наложат санкцията със спрените средства. Питаха основно как ще се възприеме от хората. Ние им казахме, че хората ще приветстват подобна мярка.

Не вървите ли така срещу интересите иа народа?

Не, защото трябва отнякъде да ни се протегне ръка, за да се спазват правилата. Правителството се опитва да рекетира ЕС, като плаши с антиевропейски настроения, но две трети от хората казват, че наложените от ЕС мерки са задължителни. Народът ни разбира, че ЕС е на негова страна. Това е трагедията на Станишев.

Да не би да сте съгласни на коалиция със СДС, защото и вие, и те разбирате, че сами няма да влезете в следващия парламент?

Няма страх в ДСБ, че няма да влезем в следващия Парламент. Ще работим за коалиция, защото разбираме, че всичко в държавата отива по дяволите.

Един от кандидатите за лидер на СДС - Иван Сотиров, наскоро разказа най-краткия политически виц: Иван Костов - обединител на десницата. Как приемате тази закачка?

Като обикновена човешка глупост и ограниченост. Но много добре знам от какво е продиктувано това отношение. Аз не говоря по този начин за колегите си. То е ясно какъв кандидат е Иван Сотиров, какво да говоря и аз. Вдясно има една малка олигархия, която даже не е истинска. Но тя наистина много се бои от ДСБ и специално от мен. Има хора, които ги е страх повече от мен, отколкото от БСП. И са прави.

С какво толкова сте ги изплашили?

С това, че в един минал момент аз можех да им взема главите на всичките. Но избрах България да отиде колкото може по-напред. Тях ги оставих, но със сигурност сега ще имам време да се оправя и с тях, ако ние управляваме. Те това си го знаят.

Понякога не съжалявате ли, че ги оставихте на мира като премиер?

Аз с този въпрос ще си остарея. Направих голям компромис и голяма жертва. Само бъдещето ще покаже дали си е заслужавало. Но в момента аргументите, че не съм бил прав, надделяват. Защото виждам какво се случва, виждам мафията обединена. Виждам ги тези всичките, крадливите, как са се организирали и колко партии са си направили. Но ако България тръгне отново на европейския път, ще е ясно, че жертвата ми е била оправдана. Защото на обикновен език Европейската комисия ни казва - няма да има прошка за вас! Затова е като попарен Станишев. Вече разбира, че не може да се промъкне в ЕС с мафията зад гърба си.

Но властта е спокойна - дори в последния работен ден на парламента заседанието беше прекратено ненадейно, преди сградата да бъде обсадена от протестиращи фермери, студенти и еколози.

Това има само едно обяснение - управляващите се скриха от страх. За пореден път избягаха от отговорност и не посрещнаха проблемите на хората в лицето.

В последните две седмици срещу депутатите има сериозно негативно обществено мнение заради скандалите около фонда за ип внтро, 13-ата заплата на депутатите. Вие как приемате атаките?

Много е опасно това явление. Защото негативните обществени нагласи се насочват не към управляващите, а към парламента. На всички трябва да е ясно, че в тази страна отговорността я носят управляващите. И когато отговорността бъде прехвърлена върху всички, това създава хаос и не остава здраво място. Стига се до абсолютен регрес. Това го правят медии и журналисти, които обичат управляващите. Това е техният начин да им помогнат. Да разсеят тяхната отговорност. Политиците да са лоши, а не БСП, НДСВ и ДПС. Това е замисълът, който се осъществява в момента. Гледам шоуто на Дейвид Летерман. Виждам го как, след като е имал симпатии към Обама. Още преди той да е заел поста си, Летерман вече заема позиции да бъде критичен спрямо него. Вече оставя Буш на мира. Това е ролята на медиите - да критикуват управляващите и да ги принуждават да носят отговорността, а не институциите като такива.

Нима парламентът не носи отговорност?

Не може ненавистта на обществото да се насочва въобще към парламента, въобще към съдебната система и въобще към прокуратурата. Трябва да се насочва към точно определен депутат, съдия или прокурор. Преди да се критикува, трябва да е ясно, че това мнозинство има лидери, които го водят и стоят с подписите си зад определени законопроекти. Когато казваме, че има персонални нарушения в пътния фонд - видени, посочени от Европа, ясно и записано е, че отговорност носят министрите Асен Гагаузов, Пламен Орешарски и Петър Мутафчиев. Те поемат ли си отговорносгта? Не, и тогава всички ставаме отговорни.

Подкрепяте ли искането на Георги Пирински СЕМ и прокуратурата да се заемат с „Шоуто на Слави" за насаждане на омраза към парламента?

Категорично не. Защото не може да се напада една медия. Пирински дори трябва да благодари на Слави Трифонов, че разфокусира вниманието от истинските проблеми и виновните за тях. Причината, поради която загива предаването на Слави, е, че няма кураж да бъде като Летерман. Той отдавна пропусна момента да заеме критична позиция. Разбира се, при него тя едва ли може да бъде цивилизована, но каквато и да е, да е към управляващите. Вместо това той се занимава 5 г. с мен. Години наред това предаване се изтощи от ненавистта си към опозицията. И ако има някаква промяна, тя е в последните предавания.

Участвахте ли в решението на парламента депутатите да получат коледна премия?

Не. В тази ситуация аз ще постъпя така - и утре, и вдругиден с жена ми отиваме на дарителски акции. Даваме стипендии на сираци, които учат. За моята съвест въпросът е решен. Не изтъквам тези неща като християнин, но това правя аз. От друга страна, аз не работя в комисии. Работя политическа и партийна работа. В този смисъл не съм дал и частица от това, което са дали моите колеги. Народното събрание дава премия заради положен много допълнителен труд. Тук хората изкарват много дни и вечери в работа. Затова нямам очи да давам оценки.

Трябва ли да има фонд за ин витро процедури?

Това е кауза на стотици хиляди семейства. Държавата трябва да им помогне поне за два, ако не може за три опита. Това, което се предлага обаче, е да се използва общественото желание, за да се изкористи от една малка група хора. Тази група просто иска да присвои парите, без да има конкуренция. Защото у нас успеваемостта е много ниска в сравнение с развитите страни, където има фондове. Но там практиката се е развила на базата на конкуренцията, а не на окушрането и присвояването на общественото настроение. Няма такова чудо като това, което предлагат -едни и същи хора да стоят и на страната на предлагащите услугата, и на изхода, където се харчат парите. Това е поредното извращение в България и то е типично за НДСВ Това е същият конфликт на интереси, за който аз съм се борил с бившия министър на здравеопазването Радослав Гайдарски. Чух грозни думи по мой адрес, когато му обяснявах, че не може да оперира и да има частна болница, докато е министър.

Кой тогава да управлява парите за ин витро?

Ако щете, Червеният кръст или организации, защитаващи пациентите. Но голям ужас ще бъде управляващите да дадат на неправителствени организации да управляват тези пари. Голям кошмар ще е за тях!

Спокоен ли сте за следващата година с повия бюджет?

Въобще не съм спокоен за държавата. Единственият, за когото съм спокоен, че няма да остане без пари, е Пламен Орешарски. Бюджетът е предкризисен, той брани нуждите на администрацията. Всичко останало е хвърлено на риска.

Но премиерът увери, че няма да остави човек зад борда.

Ами ние всичките останахме зад борда с този премиер. Вие това още ли не сте го разбрали? Наистина ли е толкова сложно да се разбере какво говори ЕС на българския премиер?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Заветът на З.Стоянов: "Време е, когато стане дума за вънкашните неприятели на Отечеството, официалният московец да стои на първо място!"

Сещам се изказаното преди повече от век от наш сънародник (чието име не мога да цитирам) по повод опитите за домогвания и диктат на Русия към младата ни държава. Цитирам по памет: "Русофилството у нас винаги се измерва с пари".

Та питам се толкова ли, и с какво, сме апетитна хапка за руските самодържци от както се е пръкнала империята им или политиката им просто следва линията на най-малкото съпротивление? Т.е. дали у нас предателството не е в майчиното мляко?

Бих искал да попитам горните коментатори: дали сте живяли, имали ли сте някакъв досег с цивилизацията на Западна Европа или САЩ или "познанията" ви се базират на К1 и сродните му?

Накрая ще си позволя да копирам думите на Захари Стоянов, надявам се името му говори достатъчно на всеки:

Кой въстана срещу нашето свещено дело - съединението на Южна със Северна България? Кой караше турците да навлязат в България и да пуснат малко кръвчица на братушките? Кой отчисли българския княз от редовете на армията си, за да го опозори и омаскари, когато той се намираше на границата срещу неприятеля? Кой си дръпна от нашата войска офицерите, които хрантутехме като просяци с единствена адска цел да ни съсипе войската, когато тя се намираше в път за бойното поле? Кой насъска сърбите да ни нападнат откъм гърба, когато ние бяхме въз друга страна? Кой настояваше най-много да се пратят турските комисари в Южна България? Ами я кажете, кой ни открадна княза от Софийския палат в това време, когато на неговата глава не бяха изсъхнали още лавровите венци от Сливница? Кой даваше честно и благородно слово, че ако си отиде тоя княз, то и съединението ще бъде пълно, и правата на България ще да си останат непокътнати, и конституцията ще си бъде в сила, с една реч, България ще да цъфти и вирее?

Така ли излезе? Кой изпрати подир няколко дена подлия Генерал Каулбарс да развращава, подкупва, лъже, бунтува и беснее? Кой подучи пичовите и вагабонтите да вдигат бунтове в Бургас, Сливен, Силистра и Русе, да леят кръв и въвеждат анархия, щото по тоя начин да се отвори път за чужда окупация? Кой унизи и се подигра с България като й препоръчваше за княз един развратен черкезин - Мингрели? Кой прибра под свое крило всичките чапкъни в България, а законните власти, в това число и В. Н. Събрание, за незаконни с единствена цел, да се продължи още в България безредицата, да се отчая и омаломощи българският народ и да каже: „Дойдете и ни спасете”. Русия, нашата фатална освободителка, покровителка, славянската, братската, християнската и великата Русия, с която сме една вяра и една кръв!

Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата "освободителка" и "покровителка"! Аман, бей, аман! Лошо нещо било московлука… То не прилича ни на даалии, ни на кърджалии, ни на фанариоти! Право имали ония старци, съвременници на Екатерина, на Александра I и на Николая, които ни говореха: „Ще плачете за зеленото парцалче”. Видели тия и патили, на основание на факти и на събития говорели горните думи. Цял свят, хора, които не ни бяха ни в клин, ни в ръкав, припознаха нашата висока култура и благородните ни борби, само московците стоят настрана и викат: „Стрижено е!” - Необяснимо.

Царуванието на нагайката, монголското иго, татарщината и крепостното право може би да са едни от най-силните фактори, които са направили от руските държавни мъже зверове и идиоти. От друга страна пък, твърде е обяснимо тяхното подло поведение, защото хората искат да ни направят московци, прочее, правят ни всичките злини и пакости, които може да измисли развратният човек. Но и това е недоволно. Малко ли други държави има, които също така се стремят да владеят над чужди земи и народи. Между това, ние не виждаме тая подлост в техните стремления, тия адски и гнусни средства, каквито руската дипломация употребява над България.

И подир всички тия върволици жестокости и злини, които ни една държава не е направила над България, възможно ли ще да бъде да се намерят помежду ни такива идиоти и изменници даже, които да клеветят, че Русия е наша освободителка, покровителка и доброжелателка! Мълчете и не говорете, защото и природните стихии ще да въстанат и протестират срещу подобно едно престъпление! По-малък грях е да обереш черква и манастир, отколкото да клеветиш пред олтара на историята и на събитията, че руското правителство имало братски, честни и благородни намерения, когато е стъпило в земята ни да ни освобождава. Ще ни се смеят ташкенците, авганците, черкезите, бухарците и арменците, за които същата Русия не по-малко кръв е проляла. Ще ни кълне Полша, тая китка на славянството, която руските железни автократи три пъти хайдушки разделиха помежду три царства, с бесилници и с колове окичиха цели градове и села. Ще ни кълне още нещастна Босна и Херцеговина, която пак руските дипломати харизаха на Австрия, а ние идиотите заедно с много още идиоти славяни псувахме ли, псувахме Австрия, че ги узурпирала!

Но в София, в столицата на България, гдето живеят най-голямото количество интелигенти и патриоти, един развратен до в черната си душа, калугер излиза дързостно пред очите на всички и говори, че народът е признателен на своята освободителка! Не е крив той. Криво е онова стадо, което е стояло гологлаво отпреде му. То трябваше да запита мръсния калугер, да каже добро ли, зло ли е направила тая покровителка на България от две години насам, то трябваше да му предложи горните въпроси, изложени начело на нашата статия.

Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място. Това учение трябва да се продължи дотогава, докогато в Петерсбург царствува Александър III. Защо московците не са десет или петдесет милиона? Колко любезно ще си решим и наредим аладжака!

(Горният текст получих благодарение на Дени)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Православният талибан Николай имал, представете си, и няколко разпалени фенки сред съсловието на бившите партийни секретарки на БКП!

Бележката ми от вчера Руският митрополит на Пловдив Николай разкри изцяло ченгесарската си антиевропейска душица предизвика доста оживена дискусия. В блога на И.Инджев, където и той писа за същото скандално изявление на владиката Николай Дядо Николай-суперстар? също се разгоря интензивен обмен на мнения и оценки.

Предлагам в отделен пост, за по-лесно ползване, коментарите от вчера, понеже някои от тях са крайно показателни и изразителни. Учудващото е, че православният талибанин Николай е намерил и подкрепа, главно, предполагам, в средите на позастарели комунистически партийни секретарки-атеистки, също колкото него загрижени относно "злотворното влияние на Запада" върху съвременната българска младеж. Само дето забравят да отбележат, че нито чалгата, нито мутрагенщината, нито ширещата се медийна простащина у нас са западно изобретение, напротив, те си имат съвсем тукашен (пост)комунистически патент. А нивото на представите за дължимо и подобаващо и на Николай, и на споменатите партийни секретарки, точно съответства на идилията от 50-те години, когато младежта можеше да скача на воля само руски казачоци и да чете на събранията си само съчиненията на Ленин и на Сталин, разбира се. Колкото и да им се иска на тия православно-комунистически талибани, те няма да могат да върнат историята на това бленувано от тях първобитно-дивашко ниво.

Ала това, че виждат пак в омразния им Запад източника на цялото зло, демонстрира най-красноречиво тяхната неизменна талибанско-комунистическа природа. Тия комунистически денозаври са неспособни на нищо друго освен да клеймят и да анатемосват всичко онова, което не се съгласува с догмите, манталитета и стереотипите на техния още мечтан сталинистки комунистически рай. Сигурен съм, че в кабинета на Николай се мъдри портрет на Сталин, комуто той сторва поклони всяка заран - и всяка вечер преди лягане. Щото точно Сталин е "богът" на такива талибани, които, за наш срам, сме допуснали да са пастири на българската православна църква.

А ето сега и обещаните коментари по споменатата статия от вчера:

Анонимен каза: Това което митрополита казва сега е в пьлно съответсвие с поведението на православната ни църква и нейните служители... Безпомощни или нежелаещи да се интегрират в днешна Бьлгария с всичките й проблеми, драмата и шока от прехода, срамната апатия на гражданите, мизерията и престьпноста на водачите, политиците, бизнесмените...

Православната ни църква е стотици години в миналото далеч зад другите християнски институции, католически, протестантски. Отдавна трябваше да се усетят, но, уви, очевадното е налице и те са част от деградиралия модел на прехода, корумпирани, алчни, неморални, безсъвестни и слаби... Не дават нищо, не променят нищо, неспособни за пример и подкрепа.

Това което вършат, да венчават, да отпразнуват нечий празник, молебен, погребение, всичко това е само за да си измият лицето пред хората и да им вземат по още едно левче.

Митрополите, отиди си в пещерите откъдето явно си чул "гласа божий" защото си по жалък и от Торквемадите на предпреходната ни цьрква. Нещастник! И за да няма неразбирания и малинтерпретации пише един православен, демократично настроен редовно гласуващ, хетеросексуален, женен гражданин. Защото лукавия е в храма...

Църквата загуби народа си отдавна, няма прогресивни християни, които да им повярват на тия нещастници и мошеници.

И може би е добре да си зададем вьпроса защото католическите славяни (словенци, словаци, чехи и т.н..) след прехода и по негово време, а и по време на социализма живяха доста по-достойно и сега са на светлинни години пред нас? И каква щеше да е съдбата на България и българите ако навремето бяхме приели другата църква, църквата на търсещите, съмняващите се, питащите се, променящите се народи. Католическата църква е допуснала много грешки в историята си, но и това, което прави по света сега и преди е далече далече по-близо до това, което господ се предполага е проповядвал чрез сина си Иисус Христос.

Колчо Ковачев каза: Да, този Николай наистина хич не прилича на духовно лице, още по-малко на християнско такова (може да мине за муджахидин евентуално). Интересно къде и как ги произвеждат тия нови църковни шефове? Колчо Ковачев, философстващ

Анонимен каза: Здравейте! На всички, който четат този блог. За отец Николай до скоро не бях чувала, а за българската църковна власт дори и не се сещах, но сега от едно известно време точно благодарение на него седнах и се замислих над много неща. Неща, който седят някак в страни от нас обикновените хора. За морала, за това какво в същност представлява тази наша интеграция и дали наистина имаме нужда от нея точно във вида, в който ни се представя.

И така, мислейки по всички тези въпроси, за себе си стигнах до някой изводи:

1. Ние не ценим Църквата и нейната духовна власт. Отец Николай е пример за това как сме способни да порицаем него - един праведен свещеник - митрополит с малко по консервативни виждания за живота, като го обвиним, че служи на КГБ и т.н., но толерантно като "модерно" общество да приемем свещеници, който имат стриптийз барове, иманярстват или раздават титли (архонтски).

2. Това за модерните "други" католически или протестантски църкви ми звучи доста абстрактно имайки предвит консервативното отношение на новия Папа Бенедикт.

3. Визхищение в мен буди и самата проповед на Отец Николай - кой друг смее така остро да критикува както нас обикновенните граждани така и изпълнителната власт.

4. Какво е за нас интеграция? Дали някой е гей или не нас не ни интересува, интересува ни това да не ни се натрапва непременно и на всяка цена. Ако това да пообщряваме парад на проститутките, гейовете и други подобни групи парадиращи с разкрепостено поведение е интеграция - то аз и по-голямата част от българските майки сме против "интеграцията".

5. Ние без значение каква ориентация, вяра и цвят на кожата имаме сме еди народ и трябва да действаме за подобряване на социално-икономическото положение в страната, в която живеем!

Анонимен каза: И какво да каже? Да приветства всички тия неща ли?

Анонимен каза: Знаете ли, че католиците забраняват и аборта? Много са напредничави, а?

Анонимен каза: "Руският митрополит на Пловдив Николай разкри изцяло ченгесарската си антиевропейска душица"

Подписвам се под това изречение и ще добавя - не е ясно само какъв е ченгесарския му чин, а е съвсем ясно, че ще наследи скоро на трона полковника от държавна сигурност - "Ма(р)ксим". К. Николов

Анонимен каза: А ти, Ангеле, какво искаш? Да приветстваме гей-парадите, като вместо "педераст" казваме "гей" за благоприличие? Това ли е твоето разбиране за интеграция - да приемаме всичко, което е антиморално и е просъществувало толкова хиляди година, а сега шепа мръстници искат да го променят и ние да станем като тях? Ами ако всички са като твоите любими гейове, нали няма да останат хора! Ти това ли искаш?

Анонимен каза: Всеки, който е родител ще се съгласи и ще подкрепи това, което казва отец Николай. Не разбирам защо го корите!? Или сте твърде млад, та не разбирате, че сякаш живота ни прилича на онзи в библейските Содом и Гомор. Дискотеките и вертепите, в които младите поколения се напиват и дрогират, медиите от които ни гледат разголени фолкаджийки, които се превръщат в идоли поради липса на други. Дори литературата, която с охота се разпространява и рекламира, е за живота на мутрите. Някой трябва най-после да възроптае, да прокламира, да настоява да се смени курса. Заради спасението на душите - нашите и на децата ни. Щом другите преди него не можаха и даже не поискаха да говорят като истински християни и проповедници на доброто, да послушаме поне него!

мвангуелова каза: Защо е тази омраза? Как е възможно човешки ум и сърце да родят толкова злоба, насочена към един митрополит? И още по-тъжно: как е възможно да има хора, които споделят тази негативност? Защо не погледнете останалите неща: как не виждате, че храмовете блеснаха от чистота, след като отец Николай стана митрополит? Чували ли сте поне една негова проповед? - Ако отговорът е "да", как е възможно да не оценявате благата вест, която той проповядва?

Какво да очакваме от народ, които осквернява честта на духовните си водачи? И аз не одобрявам, че пловдивският митрополит обиди папата, но той се извини за това. Разбира се, той носи цялата греховност на човешкото естество, както и всички ние, защото е човек, а не - светец, но поне има смелостта да признае греховете си, след като ги е сторил.

Колко от нас са помолили за прошка, като него? И това, че той бърка в някои неща, дава ли право на опонентите му да го унижяват? Не харесвам русофилите. Предпочитам Западната цивилизация, но не мога да отрека достойнствата и приноса и на Източно-православната църква. Ние имаме еднакви духовни корени и затова е нормално да се чувства влиянието на руската църква в БГ, но това не е негативен факт. Нека се съсредоточим върху духовните неща. Върху това, което ни обединява, а не върху омразата и разногласията.

Лично аз не харесвам, че пловдивският митрополит смесва вярата с политиката, както и християнството с властта, но признавам неговите достойнства, искреното му служене на Бога и добрите неща, който е сторил. Затова го уважавам и ценя.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Най-новите "коментари по чехли" в моя видеоблог

Някои размисли за блогърската психология: защо е така лесно да примамиш блогър в телевизия?!

Апотеози на безвкусицата: дали телевизията не е същински медиен диктатор?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Руският митрополит на Пловдив Николай разкри изцяло ченгесарската си антиевропейска душица

Чета нещо скандално, което, странно защо, съвсем не ме изненадва: Пловдивският митрополит Николай: Стига с тази интеграция, дотука!. Знаех че ще каже това, очаквах го, не можеше друго да каже оня, който се прочу с това, че нарече великия антикомунистически папа Иоан Павел Втори "еретик" - и така спечели вечната любов и признателност на своите началници от КГБ. Щото този Николай, дето сега се представя за пловдивски владика, всъщност не е друго, освен началствен представител на Русия за Българската православна църква. Него го гласят и за патриарх когато умре Максим, помнете ми думата! А БПЦ в наше време, уви, не е друго, освен идеологически филиал на ДС - досущ същото както е и в матушката Русия.

Та ето накратко историята с кърджалийската скандална проповед на руския възпитаник-фанатик:

Пловдивският митрополит Николай заклейми европейската интеграция на страната ни по време на Божествената Света литургия в храма "Св. Георги Победоносец" в Кърджали. "За какво ни беше интеграцията в Европа - за да не можем да забраним гей парадите, парадите на разврата в градовете?", влезе в риторика владиката. Той за пореден път скочи срещу новия семеен кодекс, който въвежда съвместното съжителство - "с други думи, блудството и прелюбодеянието, узаконено от българската държава".

Да пази Бог, дано не бъде! - патетично извикал висшият духовник под купола на църквата.

Той нападна европейското настояще на страната ни, недоволен и от факта, че храмовете, които са паметници на културата, са държавна собственост, а църквата "само транслатор". Възмущението на митрополита кипна, а миряните замръзнаха по местата си, когато той извика: "Това не се е случвало нито в комунизма, нито в турско робство!". Според дядо Николай да обявят един храм за паметник на културата е кощунство. "Храмът ни е нужен днес и сега, за вечни времена. Стига с тази интеграция, дотука!", даде глас на гнева си духовният водач. Той обяви пред смълчаните хора, че "Църквата ще застане на своето място срещу някои фактори в държавата". По думите му обаче тя няма власт над изпълнителната власт, а се бори само от амвона.

По-нататък в словото си той нарече дискотеките "свърталища на бесовете и разврата, на пиянството и злото" и подчерта, че е страшно, когато деца убиват деца, визирайки случая със студента Стоян Балтов пред дискотека "Амнезия" в Студентски град.

И така нататък, все в този стар съветско-комунистически фанатичен спрямо различността дух е плещил този дявол в расо в проповедта си в Кърджали. Забележително е, че даже Министърът на културата Стефан Данаилов бил изпаднал "в недоумение от липсата на вяра и надежда в доброто у висшия духовник". Те двамата, впрочем, се скарали за един манастир, дето бил паметник на културата, и за който Николай води битка да си го присвои, щото той, разбира се, освен владика, е и добър бизнесмен от най-мутренски тип.

Не ми се коментира повече, просто отбелязвам многозначителния факт: руският възпитаник, владика на Пловдив, скочи и изрази най-интимните, съкровените мисли на цялата властваща в момента у нас руско-българска олигархия, на която той е най-предан слуга, ако не и същински началник. Щото е довереното лице на Русия в БПЦ, което работи да става патриарх, та първом БПЦ да стане подопечна на Руската, а пък после, както се надяват, и цяла България най-после да стане подопечна на Русия Задунайская губерния.

Та ето този краен фанатик Николай успя да изрази ония толкова съкровени антиевропейски мисли, които ентусиазират днес националните предатели, явяващи се български управници. Николай е голям приятел с Гоце Първанов, с Г.Гергов, с кой ли не от управляващите. И ето, без да иска показа същината, която ги сродява: битка срещу Европа по всички линии, битка за изтръгването на страната ни от западния свят и предоставянето й в мечешките лапи на Матушката Русия. Която, разбира се, купува предаността на нашите мекерета с най-щедри подаяния московско злато.

Да, точно така е. Вчера бях в един нов храм, който наскоро Николай откри в Пловдив. Вътре цялото обзавеждане - икони, полилеи и всичко останало - беше руско производство, и беше богато обзаведено с двуглавия руски орел или ястреб, дето е в герба на Русия. Сякаш човек не е в български, ами в руски Храм. Това не е подразнило Николай, напротив, радвало го е. Такъв като него фанатик по презумпция си е национален предател. Той и с християнството няма нищо общо: вгледайте се в лицето му. Виждате ли адския огън, който гори в злобните му очички? Анатема на тоя безсрамен Сатана, дето се подвизава във владишки дрехи и с владишка корона!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Няма да ни е лесно в предстоящите битки, никога у нас не е било лесно, на Левски и на Ботев да не им е било лесно?!

Най-напред да поздравя всички с Коледа. Да си пожелаем преди всичко здраве, включително и ментално, смелост и по-светли дни напред!

Горещо подкрепям инициативата Ви и съм напълно съм съгласен с всяка дума от горния анализ. И в тази връзка бих се опитал да разширя дискусията или иначе казано - толератността към комунизма (или всякакъв вид деспотизъм). Това според мен е по-точно, макар и по-широко понятие от "гражданско общество" например, в контекста на това, което бих искал да засегна.

И за да не се връщам назад във времето на национално-освободителното ни движение от 19 век към общо известни факти, доста срамни между другото, бих искал да се спра на следния въпрос и ще се радвам да чуя и Вашето мнение: доколко фактът на неистинска опозиционна организация през 1990 г. оказва решаващо влияние върху резултатите от изборите тогава? По принцип смятам, че когато имаш 2 опции, едната от които е комунизъм, то предизборна кампания е излишна - самата тя се свежда до абсурда да обясняваш защо черното е черно и обратно.

Съзнателно се спирам точно на този период, когато чисто по обективни причини натрупването на всякакви негативи от десетилетия комунизъм благоприятства максинално един силен продемократичен вот. Дори да приемем и че съществува допълнителна манипулирани при преброяването на гласовете, това отново ни дава доста жалка картина за качеството на продукта, който в цивилизования свят е прието да се нарича гражданство.

В подкрепа на горното ще добавя, че подобни избори се проведоха почти по едно време в цяла Източна Европа и само у нас и в Румъния резултатите потвърдиха силните позиции на комунизма (няма значение как ще се нарича партията) сред населението. Това за мен е много по отчайващо и страшно от всякакво външно вмешателство - конкретно руско.

Нещо повече: смятам, че протестите от зимата на 1997 г., като най-масови и единствени ефективни до момента, бяха инспирирани по-скоро от застрашения екзистенциализъм, а не толкова от антикомунистичека и демократична енергия. Спомнете си колко безпроблемно беше само след 4 години, един мошеник без и минута политическо битие да излъже половината електорат с единствен аргумент: "Ще папате без да се напъвате много, нито да се интересувате от политика", същевременно давайки ясен сигнал, че е далеч от конфронтация с комунистите.

Не бива да пропускаме и пълната липса (според Вашите думи) на подкрепа от хора с влияние и възможност за инициативата Ви.

(Автор: Стоян)

МОЯТ ОТГОВОР:

Здравейте, Стоян, благодаря за поздравленията! Дай Боже тепърва да ни очакват много по-светли дни! Което може да стане само ако проявим много по-голяма ангажираност със собственото си бъдеще, с бъдещето на толкова унизената сега България.

Напълно съм съгласен с Вашите аргументи и примери: ние, българите, в тия 20 години преход към демокрация се държахме в най-решаващите моменти на историята си крайно своеобразно, да не кажа някоя по-остра дума. Разбира се, че ченгетата в измислената от комунистите "удобна опозиция" в 1990-та година много допринесоха за този разгромяващ исторически резил: да сме единствената в Източна Европа нация (с изключение на братска Румъния, която обаче се освести скоро!), в която "бившите" комунисти спечелиха първите свободни и демократични избори! Примерно в СДС имаше поставени със специалната задача да придават на антикомунизма колкото се може по-отблъскващ, уродлив вид; такава беше ролята, примерно, на "великите антикомунисти" Г.Марков, К.Тренчев, Ст. Ганев и пр.) Тяхната роля беше да отблъскват страхливия български еснаф от демократичните сили, представяйки ги като най-страшни реваншисти и дори като "фашисти". А пък страхът и треперенето, знайно е, са си най-традиционните български добродетели.

Сега разбираме, че всяко нещо, което се е случвало, е трябвало да бъде изопачено, изкривено, извратено, изкористено от верните на ДС и на БКП подставени лица в СДС. Тия примерно в СДС, които се развихриха да крадат колкото се може когато СДС дойде на власт, го правеха, освен по съкровен вътрешен душевен порив на мизерници, и по заповед: та да се докаже на наивния народец, че не само комунистите са най-историческите крадци и разбойници, ами че и демократите са все от същия дол дренки. Такива нахалници-кариеристи, които прогониха де що чисто и идеалистично имаше в СДС, имаха решаваща заслуга за моралното дискредитиране на демократичните сили: оказа се, че не само комунистите са маскари, ами и демократите. Разбира се, не трябва да забравяме и толкова значимата роля на ченгетата от медийния фронт, които така самоотвержено служиха на майката-кърмилница, именно на старата блудница БСП-БКП.

Но стига с примерите, те изобилстват. Аз съвсем не отричам самоотвержените усилия на едно дясно и проевропейски настроено автентично демократично малцинство сред СДС и гражданството, което въпреки всичко успя, макар и много трудно, да постигне историческия триумф на присъединяването ни към ЕС. Постигнахме невъзможното, а пък сега трябва да съхраним и да разширим постижението си, т.е. България да се европеизира и модернизира окончателно и цялостно, като парираме най-решително усилията на управляващите да ни дискредитират пред Европа и да ни върнат в гибелната орбита на най-големия исторически душманин на България - именно имперска Русия. Тази е сега повелята на времето и за решаването на тази историческа задача трябва да се обедини всичко у нас, което е проевропейски настроено: защото битката ще бъде жестока и трябва да я спечелим ние. Имам предвид истинските демократи, които сме вдъхновявани от автентичните десни и хуманистични ценности на Европа.

Давам си сметка, че има много неща в манталитета на съвременния масов българин, които го оставят в нерешителността на нищонеправенето, на инертността, на бездушието, на примиреността с всичко, на волското търпение и пр. Писал съм много за тия неща в книгите си, посветени на описанието на българската душа, на българската съдба, на страстите и бесовете български, та затова сега не ми се налага да се повтарям. Ето, има примерно една такава склонност: не се подкрепяме, всеки сякаш е концентриран в своя си дребен и частен интерес, в своята копаня, а пък за по-висши и граждански чувства на съпричастност с някаква кауза даже не ни оставя време. Ето сега за тази инициатива относно българската демокрация, а също и онази за издаването на граждански и блогърски вестник - никаква подкрепа наистина не получих! Абсолютно никаква, мълчат като тикви! Това е ужасно: значи не могат да надскочат собствената си завистлива дребнавост, поради която се чудят само кому да се продадат, но да направят нещо ей-така, заради идеята, не им се ще и се дърпат като магарета на мост.

Но, както се казва, това е положението, това е наличният човешки материал, с който трябва да правим историята си, да определяме бъдещето си. Няма да ни е лесно, никога не е било лесно, на Левски и на Ботев да не им е било лесно, на Ст.Стамболов да не е било лесно?! И нам няма да е лесно, нищо чудно и ний да си загубим кратуните в тази предстояща битка, ама то това си е наша печална българска орис: не се подкрепяме, първите като паднат в кърви, тогава последните се домъкват лазешком и стават първи, т.е. берат плодовете на нашите народни жертви!

Видяхте как гладната свита на Симеона се домъкна на трапезата, когато горещите кестени бяха вече извадени, и какъв апетит показаха в лапането, подкрепени, разбира се, от ненадминатите български лапачи - комунистите! Ужасно е, но това е, нямаме друго: българската съдба се определя изцяло от подличката българска масова душа. Това мога да кажа аз, старият, много видял и доста препатил български философ...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи?

Продължавам изследванията си по своя Проект за реформа на българската демокрация. По който, впрочем, не получих никакъв отклик - да, абсолютно никакъв! - от средите на мислещата и толкова свободолюбива блогърска общност. Въпреки че индивидуално поканих мнозина да се присъединят, да допринесат с нещо. Никой не пожела даже да даде израз на това че до него е пристигнало моето послание. Това мълчание е многозначително, то говори много повече, отколкото ако някой нещо беше казал. Какво говори ли? Ами който разбира - разбира. Какво пък, ще продължа по своя път сам, разбира се, няма да се откажа.

Ето че сега поставям следния въпрос от своя списък с най-наложителните, най-горещите въпроси, по които трябва да мислим в сегашната ни ситуация:

2.) Кои са причините, довели до блокиране на най-обичайните демократични механизми на държавния живот у нас?

Ще отговоря на този важен въпрос съвсем тезисно, с оглед изискването за краткост:

● У нас в най-първоначалния етап на установяването на демокрация нещата бяха поставени на съвсем нездрава основа, т.е. те се дирижираха, както сега разбираме, от вездесъщата ДС, която постави на най-възловите постове и провъзгласи за "лидери на опозицията" все верни свои хора (Ж.Желев, А.Доган, К.Тренчев, С.Ганев, Г.Първанов и кой ли не още);

● По този начин демокрацията ни даже в периода на своя възход, в периода на първоначалния ентусиазъм на наивниците беше от типа на т.н. "дирижирана демокрация", при която се организира, манипулира и държи под контрол даже възторга на хората, да не говорим за тяхната ненавист (14 дек. 1989, събитията пред Парламента);

● В нито една от партиите на т.н. "демократична опозиция" не възникна автентична демократична атмосфера, т.е. отношения на толерантност спрямо различните гледни точки, признаване на инакомислието, свобода при издигането на кандидатурите за постове, търпимост към критиката; в тях се възпроизведоха в чист вид ония стереотипи на съзнание и действие, които си съществуваха в средите на комунистическата партия, а именно най-разюздан кариеризъм, патологично славолюбие и властолюбие, нетолерантност към различните, авторитаризъм, грозно нагаждачество и пр.;

● Вътре в партиите, съставящи СДС, бяха гонени и "отлюспвани" всички ония, които бяха по една или друга причина неудобни на ръководството, като битката беше главно за попадане в листите; надмощие винаги взимаха най-безскрупулните кариеристи; никой изобщо не се интересуваше от мнението на редовия гражданин и на "електората"; в самия СДС нямаше демократична атмосфера и отношения, т.е. неговия "демократизъм" беше мним; да не говорим за "демократизма" на уж постоянно модернизираща се бивша комунистическа партия;

● Следователно у нас същинската демокрация дълги години беше непозната, имахме една формална, външна, куха, извратена комуноидна "демокрация", при която с електората само се играе, както котката играе с мишката, на "демокрация", а всъщност той е най-нагло манипулиран и използван; по тази причина автентичните носители на демократично съзнание, манталитет и култура бяха прогонени, бяха в немилост във всичките тия години, в които младата българска демокрация най-мъчително се раждаше, страдайки също и от ужасни родилни и посттравматични мъки;

● Заради идеята за демокрация, заради каузата на демокрацията бяхме принудени да прощаваме на своите "лидери" всичко: и техния крещящ недемократизъм, и антидемократичния им манталитет и стереотип, и нямащите нищо общо с духа на демокрацията антиморални по тенденцията си "нрави", равностойни на пълно потъпкване на всичко най-светло в идеята и каузата на автентичната демокрация; причината за тази всеопростимост беше принудителна и уж прагматична: за да не се отслабват демократичните сили, изправени пред бетонния комунистически бастион, пред единната и монолитна сила на бившите комунисти;

● Въпреки всички тия неблагоприятни тенденции, въпреки принудителните компромиси, които привържениците на автентичната демокрация бяха принудени да правят, в СДС вървеше и един крайно мъчителен процес на очистване от най-крещящите примери на антидемократизъм и на предателство спрямо каузата на демокрацията (Ж.Желев с цялата си толкова мощна преди аморална свита беше елиминиран, но едва в 1996 година, беше елиминиран от И.Костов);

● По време на януарската революция от 1997 година под натиска на радикализиращите се "народни маси" площадната и уличната демокрация преживя своя триумф, своите апотеози; разбира се, този подем беше скоро овладян от кариеристите, които възседнаха народния ентусиазъм и го впрегнаха за постигането на своите користни цели, което се оказа допълнителен импулс за разпространението на нихилистични спрямо ценността на демокрацията настроения;

● По време на управлението на СДС, за да се запази парламентарното мнозинство и за да се проведат най-тежките реформи в икономиката в периода 1997-2001 г. лидерът на СДС И.Костов беше принуден да сключи негласно споразумение с кариеристите и клиентелата, които бяха мощни като никога преди; с оглед на каузата на демокрацията това беше крайно неблагоприятно, но с оглед интересите на държавата и нацията е съвсем оправдано; държавникът Костов победи в оня период политика Костов, от това пострада българската демокрация, но спечели България: днес сме в ЕС тъкмо заради ония болезнени реформи;

● Промяната на геостратегическата ориентация на страната и притискането до ъгъла на всевластната до скоро мафия активизираха антидемократичните сили, обединени около ДС, които видяха единствен шанс за своето тържество в това да домъкнат Симеон, който можа да предотврати грозната за мафията евентуалност Костов да спечели още един мандат; това даде мощен подем за растеж на антидемократичните потенции, съществуващи в корена на обезсилената българска демокрация, от които руско-българската олигархия, групирана около Симеоновото движение и БСП, можа да се възползва в максимална степен;

● Олигархията в пълна степен осребри тържеството си: начело на държавата пробута агент Гоце Първанов; по-късно беше създадена и тройната разбойническа коалиция; злоупотребите с власт надминаха даже онова, което обикновената човешка фантазия може да си представи; цяла Европа пропищя и стана пишман, че ни е приела; управляващата клика превърна България в троянски кон на Русия в ЕС;

● Медиите бяха турени под похлупака на ДС и на олигархията; съзнанията на хората бяха подложени на крайно агресивната инвазия на простотията, на чалгата, на чалга-партиотизма и на чалга-популизма; нихилизмът спрямо политическото, който е сърцевина на апатията спрямо демокрацията, овладя сърцата на мнозинството от нацията;

● Демократ стана обидна дума; демократичните сили, разпокъсани и обезсилени, бяха подложени на жестока проверка на тяхната преданост на демократичната идея и кауза; олигархията успя да си организира своя "добра опозиция" в лицето на "Атака" и ГЕРБ; лидерът на демократичните сили, реформаторът Иван Костов беше подложен на невиждано в историята ни охулване и оплюване от добре платените за целта медии и продажни "журналисти", предимно ченгета от ДС;

● Олигархията ни се разплу от най-арогантен аморализъм и наглостта й мина всички граници: Гоце Първанов вече се забавлява като, примерно, убива в Узбекистан защитени от закона козли; за забавленията му хазната плаща колосални суми, в същото време това орезиляващо ни постоянно лице не се свени да призовава ("Българската Коледа"!) състрадателната нация да даде своята лепта за бедните и за сирачетата;

● На провежданите избори се мина към практиката на тотални манипулации, включително и директно купуване на гласове; избирателната активност стана минимална, което показва разочарованието на хората от демокрацията от български тип; такава една атмосфера е крайно благоприятна за насаждане на антиевропейски и авторитарни настроения;

● Всички елементи на функциониращата демокрация (реална изборност и издигане отдолу на кандидатите за публични постове, свобода на изразяването и свободни медии, състезание на реални политически алтернативи и програми и пр.) у нас са изопачени до крайност, те са станали само куха и лишена от съдържание форма на една показна, фалшива "демокрация";

● Широките слоеве на избирателното тяло са превърнати в лишено от гражданско съзнание природонаселение, на което се подхвърлят някакви символични благинки (коледни надбавки към пенсиите, зимуване за пенсионерите на морето, лицемерна загриженост за студентите и пр.), за да бъде купено та да мирува и да си мълчи; най-ужасното е именно премахването на жилото на гражданското съзнание и поведение у най-широки слоеве, което е симптом за тотален банкрут на българската демокрация;

● Единствена надежда е активизирането на всички ония най-разнородни опозиционни сили, които да призоват хората за излизане на улицата за повсеместни демонстрации с искане за оставка на компрометираното правителство, за предсрочни избори; в страната съществува, макар и крайно малочислен, разпокъсан и изпаднал в противоречия автентичен демократичен слой, който все пак може да изиграе ролята на детонатор и авангард на народното недоволство;

● В такава обстановка нищо със сигурност не се знае, възможно е олигархията ни да бъде изненадана крайно неприятно и то в най-близко време, когато може да усети пред себе си силата на обединения и възмутен народ; дай Боже точно това да се случи, крайно време е!

(Следва)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Нека в този свят ден да се помолим Божията благодат да ни вдъхне сили и да ни подкрепи в делата ни!

На всички мислещи, ангажирани, съвестни, обезпокоени за бъдещето на България и добри хора, посещаващи моя блог, искам да честитя светия празник Рождество Христово!

Нека да си пожелаем да сме много по-решителни и действени, та на дело да защитим ценностите, в които вярваме - и едва тогава, благодарение на нашите усилия, България ще стане такава, каквато искаме да бъде. Нека 2009 година да бъде годината, в която младата българска демокрация преживее свой нов мощен подем и възход, което е възможно само ако заедно успеем защитим своите най-големи постижения - и като личности, и като нация, и като държава.

Нека ние, хората, обединени от толкова великите европейски и хуманни ценности на свободата, демокрацията, автентичната човешка нравственост, да продължим да работим за една достойна, просперираща и силна България в Европейския съюз! Нека да се помолим Божията благодат да ни вдъхне сили - за да успеем в начинанията си. И да постигнем мечтите си и в човешки, и в граждански, и в съвсем личен план.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Прекрасното царство на духа и свободата

По случай светия християнски празник - Рождество Христово - публикувам един подходящ, специално подбран откъс от новата ми книга ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА (Вечното в класическата и модерната философия), благодарение на който можем да поне малко да се доближим до подобаващата за празника атмосфера на духовна причастност към величието на нашия Създател. Поне малка част от времето си в този празник нека да отделим на размисъл за непреходното, за който текстът по-долу е добър подтик:

... Съществуват обаче, наред с материалните, и духовни неща. На първо място сред тях е нашата душа, именно душата на човека с цялата й свита: мисли, чувства, съзнание, воля, вяра и пр. Душата ни е ясно свидетелство за съществуването на реалност на духа, за съществуването на духовна природа. “Продуктите” на човешкия дух, които са изкристализирали в произведенията на изкуството, също са компоненти на една невидима за окото, но изключително богата духовна реалност. А пък произведенията на човешкия дух, носещи в себе си белезите на духовното изобщо – съвършенство, хармония, пропорция, истинност, красота и пр. – са нишката, която ни свързва със същинската духовна реалност, с един духовен свят, жители на който стават именно най-развитите и богати души. Крепител на този свят, негов извор и стожер е Бог, една висша и непостижима в пълнотата й реалност, която обаче възприемаме с цялата си душа и сърце.

Ето защо за огромна част от хората въпросът “А съществува ли реалност, свързвана с духа?” води до категоричен отговор: да, съществува такава реалност. Тези хора също така не се нуждаят от особени доказателства за да се убедят и признаят, че човешката душа съществува: те никога няма да кажат, че “душата не е нищо друго освен рефлекс и свойство на мозъка”, както си позволяват да твърдят материалистите. Разбира се, да признаваш реалността на нещо трябва поне отчасти да си му причастен, да го имаш в себе си. Онова обаче, с което нямаш контакт, винаги става доста съмнително и проблематично. Разбира се, никое човешко същество няма как да е извън реалността на духа, но на него самото нищо не му пречи да си въобразява, че няма нищо общо с нея. Това е възможно, защото основен признак на реалността на духа, който по коренен начин я отличава от сферата на материалното, е такъв пределно странен за множеството съзнания феномен, какъвто е свободата.

Великият Кант, след като осъществи своя коперникански поврат във философията към човешкото и човека, стигна до убеждението, че съществуващото се дели на две огромни сфери: царство на необходимостта и царство на свободата. Между тях няма нищо общо, впрочем, общото е само това, че тези две реалности съ-съществуват именно при човека, у човека. Човекът е мост между тях, или по-скоро е място, където двете реалности постигат – или могат да постигнат – една прекрасна хармония. Онова пък, което помирява необходимостта (причинността) със спонтанността (свободата), се нарича красота. Затова царството на красотата – изкуството – е непосредствен образ на единството на материално и духовно.

Природният свят е сфера, в която цари необходимост, строга причинна обусловеност: в него всичко става под действието на неумолими причини. Тази закономерност на природното битие бива постигана в науките за природата, в естествознанието. Но този свят не е единственият, има и един друг свят, който се ръководи от великия принцип на свободата. Всичко онова, което съществува от свобода, е духовно, или поне е причастно на духа. Най-непосредствен израз на духовността, на духовната природа, която е скрита в човешката душа, е моралният закон на дълга, изразяван чрез човешката съвест, която пък по дълбокото разбиране на Кант не е нищо друго освен Божи глас в душата на човека. В сферата на морала човек осъзнава своята неотделимост и най-дълбока причастност към духовното, към света или към царството на свободата. Веднъж влязъл в този прекрасен свят на чистия дух, човек никога няма да му изневери. Имануел Кант с живота и с философията си показа, че това е възможно, неговият пример затова е вдъхновявал и вдъхновява толкова много търсещи духове. Неслучайно наричат великия кьонигсбергски мислител не иначе, ами съвременен Сократ.

Но да се върнем на някои по-конкретни въпроси, свързани с осмислянето на духовната реалност. Например ето един такъв въпрос: по какво духовното се различава от материалното? Или пък: какво следва ако категорично се отрече съществуването на духовна реалност? Наистина, как следва да се отнасям към твърденията на материалистите, че “всичко е материя, друго няма”?

Духът е пряка противоположност на материалното: за него не важат законите на материалността, той си има собствени закони. Например, “духовните неща” сякаш съществуват извън пространството и времето, те са вневремеви и непространствени. Затова, иначе казано, духовното е идеално, понеже тъкмо идеята е в състояние най-ясно да символизира духовната природа. Духовните неща също няма как да бъдат възприемани сетивно, с очите и пр., защото те са една друга, съвършено различна природа: духовното се възприема с ума, с цялата душа и особено пък със сърцето. Затова няма как да бъде убеден в съществуването на духа оня, който не го преживява в себе си, който не намира духа в гърдите си, който е чужд на духа и на неговите непреходни ценности. Причастност към духа постигат само ония, които са причастни на свободата, които са вдъхновени от нея и по тази причина, както казах, никога няма да й изневерят.

Да твърдиш, че освен материя нищо друго няма, именно, че всичко е материя, е просто една безкрайно показателна глупост. Защото самата материя носи в себе си печата на една хармония и съвършенство, които не са нищо друго, освен израз на дух. Самите закони на природата всъщност са форми, които духът – или пък създателят на природата, Бог – й е наложил, и от които природата просто няма как да излезе.

Духовното носи в себе си в най-чист вид всичко онова, на което се дължи хармонията, закономерността, организацията на материалните неща и структури. По тази причина да кажеш, че няма дух, а всичко е материя, означава нищо да не кажеш – или да си позволиш самонадеяно да говориш, без изобщо да си даваш сметка какво казваш.

Ако е така, то дали духът пък няма някакви по-зрими предимства пред материята? Защото, изглежда, мнозинството от хората се плаши, изхождайки от неразумния страх, че допускането на духовна реалност означава признаването на “бабини деветини” от рода на призраци, вещици, дяволи и пр. Разбира се, има всякакви хора. Има хора, за които духът е една свръхреалност, именно духът от тях се разбира съвсем сериозно и интелигентно. Защото, впрочем, самата интелигентност не е нищо друго освен проява на дух. Недуховните хора, а също и неинтелигентните, сами са си поставили непроходими прегради между себе си и духа, и затова за тях границата с духа си остава непроходима.

Нужни ли са ни обаче представи, с които да свързваме духа, или духът по принцип е чист? Зависим ли е духът от материалното? Зависимо ли е материалното от духа? Дали формата (начинът на подреждане, структурата, задаваща целостта) на материалните неща няма генезис, свързван изцяло с духа?

А как тогава възниква прекрасната статуя, сътворявана от творческия дух на художника, от неговото въображение? Или тя е плод само на ръцете? Дали пък статуята не “си съществува вътре” в големия къс мрамор, а от художника се иска просто “да я извади оттам”, махайки “излишното”?

Разбира се, статуята се твори в жив творчески акт, тя се ражда в душата и духа на художника. Не може да бъдеш художник ако разполагаш само с душа, но не с дух. Това се разбира от всеки, който има известно отношение към изкуството, и такива неща не се нуждаят от обяснение за ония, които разбират. А разбирането ни зависи от това доколко сами сме причастни към духа.

Бог именно е средоточието на “духовните неща” и “предмети”. Неговото съществуване е коренно различно от съществуването на всички досега разгледани неща, но то е родствено със съществуването на човека. Разбира се, Бог превъзхожда човека във всяко едно отношение и именно по тази причина си остава негов най-възвишен идеал.

А какви все пак качества могат да се открият в Бога, който е мислим тъкмо като едно несравнимо с нищо друго битие? Бог най-напред е първодвигателят на материята, на природата. Бог е творец и източник на всичко съществуващо, той е извикал към живота и съществуването всички форми и неща. Отчасти можем да разберем какво е Бог единствено ако успеем да почувстваме онова в себе си, което е най-добро и най-истинно. Защото неслучайно е казано, че човекът наистина е богоподобен и носи върху себе си печата на Божието съвършенство. Стига обаче от неразумност човек да не е направил всичко, което му е по силите, та да изтрие белезите на Божието съвършенство от своята душа и тяло.

Ако човекът с нищо не е причастен на духа и Бога, то какво означава това за него? Дали именно Бог не е висш израз на реалността на Духа, нейн носител и източник? Как да разбера човешкия дух? Той самостоен ли е, или е пряко зависим от Духа като такъв, от Бога? Това са въпроси, но които всеки може да отговори сам, изхождайки от себе си, от степента на своята лична съпричастност с духа, от това доколко е дал простор за развитието на своята духовна природа.

Добре, но ако Бог е създал и ръководи човека, то може ли да се намери място за човешката свобода? Не е ли застрашена нашата свобода от висшата и абсолютна субстанция, която наричаме с името Бог? Бог ли, създавайки човека “по свой образ и подобие”, му е завещал и свобода, и мъдрост, и живот, и разум? Или пък свободата е чисто човешко дело и постижение? Ако е така, то явно по тази причина не всички хора в еднаква степен се чувстват свободни – и се ползват от свободата си.

Но ако човек в живота си не се стреми към Бог като свой идеал, то тогава какъв избор му остава? Какъв е смисълът, каква е ценността на един такъв избор на съществуване без Бога? А какъв е смисъла на съществуването срещу Бога? Има ли хора, които с увереност в правотата си употребяват живота си тъкмо за това да работят срещу своя Велик Създател? Ако има, горко им. Не просто заради Божието наказание – ако има свобода, има и отговорност, ако всичко е предопределено от Божието провидение, човек няма и за какво да бъде наказван! – а заради това, че такъв човек сам себе си неимоверно ощетява.

Има ли друго съществуващо, което да не може да се сведе до изброените форми? Културата не е ли израз на духа? А историята? Дали умът може да проумее загадката на съществуването? Чужд ли ви е един такъв онтологически оптимизъм?

Все повече се разбира, че въпросите, касаещи духа, съвсем не са леки и лесни. Иска се чисто съзнание, което да е надмогнало всички коварни предразсъдъци, кой знае откъде взели се и намиращи почва в душите на некритично мислещите хора. Човек всичко може да разбере, стига да пожелае това – и стига да е всеотдаен в своя порив към разбиране.

Ала към какво трябва да се стремя: към обяснение или към разбиране? Възможно ли е разбирането винаги да се облече с думи? Има ли недостъпни за изразяване качества на съществуването? Съществуват ли по принцип неразбираеми неща? Страх ли ме е от непонятното?

Непонятното е онова, което всъщност мами на хоризонта и ни насърчава да сме настойчиви в търсенията. Изглежда тъкмо непонятното поддържа великата мистерия на съществуването, към която са причастни душите на човешките същества, останали верни на вечния духовен порив към истината, доброто и красотата.

(Забележка: Книгата, от която е взет горния откъс, предстои да излезе към края на м. януари 2009 година в издателство ИЗТОК-ЗАПАД.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Мария ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му

ОТ МАТЕЯ СВЕТО ЕВАНГЕЛИЕ

18. А рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.

19. А Иосиф, мъж й, понеже беше праведен и не желаеше да я осрами, поиска тайно да я напусне.

20. Но когато намисли това, ето, Ангел Господен му се яви насъне и каза: Иосифе, син Давидов, не бой се да приемеш Мария, жена си; защото заченалото се в нея е от Духа Светаго;

21. тя ще роди Син, и ще Му наречеш името Иисус; защото Той ще спаси народа Си от греховете му.

22. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който каза:

23. "ето, девицата ще зачене в утробата си и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил",*** което ще рече: с нас е Бог.

24. Като стана от сън, Иосиф направи, както му бе заповядал Ангелът Господен, и прие жена си.

25. И не познаваше я, докле тя роди своя първороден Син; и той Му нарече името Иисус.

1. А когато се роди Иисус във Витлеем Иудейски в дните на цар Ирода, ето, мъдреци от изток дойдоха в Иерусалим и казваха:

2. де е родилият се Цар Иудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.

3. Като чу, цар Ирод се смути, и цял Иерусалим с Него.

4. И като събра всички първосвещеници и книжници народни, питаше ги: де трябва да се роди Христос?

5. А те му казаха: във Витлеем Иудейски; защото тъй е писано чрез пророка:

6. "и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля".

7. Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата,

8. и, като ги изпрати във Витлеем, каза: идете, разпитайте грижливо за Младенеца и, като Го намерите, обадете ми, за да ида и аз да Му се поклоня.

9. Те изслушаха царя и заминаха. И ето, звездата, която бяха видели на изток, вървеше пред тях, докато дойде и се спря над мястото, дето беше Младенецът.

10. А като видяха звездата, те се зарадваха с твърде голяма радост.

11. И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха; и като отвориха съкровищата си, принесоха Му дарове: злато, ливан и смирна.

12. И като получиха насъне откровение да се не връщат при Ирода, те заминаха по друг път за страната си.

13. А след като си отидоха, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му, и бягай в Египет, и остани там, докле ти кажа; защото Ирод ще търси Младенеца, за да Го погуби.

14. Той стана, взе Младенеца и майка Му нощем, и замина за Египет;

15. и там стоя до смъртта Иродова, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва: "от Египет повиках Сина Си".

16. Тогава Ирод, като се видя подигран от мъдреците, твърде много се ядоса и прати, та изби всички младенци във Витлеем и във всичките му предели, от две години и надолу, според времето, което бе точно узнал от мъдреците.

17. Тогава се сбъдна реченото от пророк Иеремия, който казва:

18. "глас бе чут в Рама, плач и ридание, и писък голям; Рахил плачеше за децата си, и не искаше да се утеши, защото ги няма".

19. А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Иосифу в Египет

20. и казва: стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

21. Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.

22. Но като чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там; и след като получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски

23. и, като дойде, засели се в един град, наричан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Проект за реформа на българската демокрация

ПРОЕКТЪТ: Съдбата на българската демокрация зависи от нас, гражданите

ОТДЕЛНИТЕ РЕАЛИЗАЦИИ ПО ПРОЕКТА: Как стигнахме до такъв ужасен провал във функционирането на демокрацията ни?

Диагноза "блокаж": защо демокрацията у нас не работи?

Съзнанието за ценностна идентичност и политическият избор

Няма да ни е лесно в предстоящите битки, никога у нас не е било лесно, на Левски и на Ботев да не им е било лесно?!

Политическата лидеромания

Психопортрет на Бойко Борисов

Предложение за създаване на граждански блогърски вестник

Политическият избор: от това доколко е жив усета ни към истината зависи всичко

Защо "народният трибун" Слави Трифонов разиграва толкова пошло театро и плещи чак такива глупости?

Един смислен и навременен проект, наречен "Училище по демокрация"

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Моя предрождественска беседа за духа, човека, свободата

Beseda za choveka, duhovnoto i Boga v navecherieto na Rojdestvo from Angel Ivanov on Vimeo.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Подпишете протестното писмо против позорящия ни подвиг на българския ловджия-президент

Току-що изпратих поместеното по-долу писмо до Г-н Георги Първанов, Президент на Република България, с копия до: Г-н Ислам Каримов, Президент на Република Узбекистан, Г-н Хосе Мануел Барозо, Президент на Европейската комисия, Г-н Ивайло Калфин, Министър на външните работи на Република България:

Уважаеми г-н Първанов,

С дълбоко чувство на срам разбрах, че Вие, съпровождан от узбекистанския министър-председател, г-н Шавкат Мирзоев, сте отстреляли див овен на Северцов в Нуратинския резерват в Узбекистан.

Нуратинският резерват е обявен за защитена територия за защита на дивия овен през 1975 година. Съгласно узбекското законодателство, ловът, както и другите човешки дейности, които биха могли да застрашат вида, са строго забранени на територията на резервата. По данни от различни източници, в света са останали едва между осемстотин и две хиляди диви овни на Северцов. Също така, дивият овен е включен и в Приложение II на Вашингтонската конвенция.

Аз протестирам срещу това, че президентът на Република България, която е част от демократичния Европейски съюз, си позволява да ловува изчезващо животно в нарушение както на международните, така и на местните норми. Това е не само незаконно, но и неморално.

Поради тези причини настоявам да върнете трофея на дивия овен на узбекистанския президент, г-н Каримов, и публично да се извините на българския и узбекския народ.

Също така, настоявам Република България да компенсира Нуратинския заповедник за Вашата постъпка, като окаже съдействие за опазване на дивата природа там чрез механизмите за международно подпомагане на Европейския съюз.

С уважение: * Собствено име: Ангел * Фамилно име: Грънчаров * Електронна поща: angeligdb[at]abv.bg * Страна: BG

Всеки от вас, читателите на блога, може да се подпише под същото писмо на този адрес, където е дадена възможност протестното писмо да бъде изпратено и до съответните институции (там са дадени имейлите им).

Позволявам си да призова всеки български гражданин, който има съвест - и по тази причина се срамува от отвратителната постъпка на нашия ловджия-президент! - да подкрепи с подписа и името си протестното писмо.

(Забележка: Изразите "уважаеми господин Президент" и "с уважение" в моя случай не обозначават съответната емоция, а са употребени най-формално (просто така е прието да се пише). Може да се приеме, че те все пак изразяват уважение към самата иституция, а не към лицето, което временно я олицетворява - и с поведението си постоянно накърнява нейното високо достойнство, т.е. постоянно я позори.)

ВАЖНА ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ПО СЛУЧАЯ:

На 02.12.2008, в информационния сайт www.ferghana.ru се появи съобщение, че президентът Георги Първанов е отстрелял див овен на Северцов (Ovis ammon severtzovi) в Нуратинския резерват по време на официалното си посещение си в Узбекистан.

По-късно, български журналисти съобщиха, че още на 4 ноември (преди визитата в Узбекистан) е било известно, че президентът е имал намерение да съчетае посещението си в Узбекистан с лов на аргали.

Тази новина възмути българската общественост по следните причини:

1. Дивият овен на Северцов (“аргали на Северцов” или “кизилкумско аргали”), подвид аргали (Ovis ammon severtzovi), е застрашен от изчезване. В света са останали между неколкостотин и две хиляди аргали на Северцов. За българския президент би било по-подходящо да се занимава с опазването, а не с отстрела на тези животни.

2. Още през 1975 година, Нуратинският резерват е специално обявен за опазване на дивия овен на Северцов. Резерватът е от първа категория по IUCN и ловът, както и други човешки дейности, които биха могли да застрашат вида, са строго забранени в него. Българският президент би трябвало да съобразява със законите, а не да ги нарушава.

3. Узбекистан е страна със сериозни нарушения на правата на човека. Българският президент би трябвало да се среща с узбекистански дисиденти и да защитава правата на човека в Узбекистан, а не да участва в ловни излети, организирани от узбекистанските сили за сигурност.

4. Трофеите на аргали струват много скъпо. Дивият овен на Северцов е най-малкият от аргалите. Законно могат да бъдат отстрелвани само няколко бройки годишно, като цената за всеки един от тях е индивидуална. За сравнение: цените на другите подвидове аргали започват от $20 000. Българският президент, който е също и патрон на инициативата “Българската Коледа”, не може да си позволи да изхарчи такава голяма сума държавни пари за своя лична прищявка!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Предложение за създаване на граждански блогърски вестник

От два месеца издавам в-к ГРАЖДАНИНЪ, който е първият авторски блогърски вестник. Вестникът ми излиза в повече от скромен тираж (15 броя!), но е важно, че го има, че съществува. Това, че гражданството у нас даже не знае, че съществува негов вестник, не е за учудване: у нас много неща са тъкмо наопаки, та точно това ли ще е както трябва?!

Аз съм предложил който иска да се абонира за печатния вариант на блога ми - понеже аз в него отпечатвам всички статии в блога, но в друго оформление - може да ме извести за желанието си и ще получава вестника в пощенската си кутия. Независимо къде живее по света - светът е вече едно голямо село и няма невъзможни неща. Е, някои си мислят, предполагам, така: защо да се абонирам за печатния вариант на блога му, защо да давам пари, след като този, смахнатият, авторът му де, ми предлага всичко тук, и то съвсем безплатно?! Да не съм луд да му давам пари, след като мога да чета тук всичко без да давам и стотинка?!

Аз съм писал за българската народна психология предостатъчно, така че тук сега няма да отделям никакво внимание на този феномен. Обаче тия дни ме се яви в съзнанието нова идея, която искам да споделя с толкова инициативното иначе братство на блогърите.

Ето, за показах, че е възможно да се издава блогърски вестник, сега подготвям да излезе 8-ия брой на в-к ГРАЖДАНИНЪ, седем вече излязоха - значи е възможно да излиза, и то при положение, че го прави само един човек. Нима не е възможно повече хора, блогъри, да се обединят, и заедно да издават един по-тиражен блогърски вестник?! Може, защо да не може. Какъв е смисъла ли?

Ами ясно какъв: по блоговете се пише така, както никъде другаде не се пише. Пише се свободно. Пише се много качествено. Пише се съвсем личностно. Пише се от крайно честни граждански и човешки позиции. Това са безкрайно ценни неща, смятам го разбирате. Защо тогава заедно да не направим един общ блогърски вестник? Който при това може да се уреди да бъде безплатен, да се разпрастранява безплатно, което ще направи истинска сензация. А и ще е много полезна инициатива, особено в сегашния исторически момент.

Представяте ли си колко жадни за истината са хората у нас - в тази ужасна медийна пустиня, в която съществуваме?!

Ето, примерно десетина по-активни блогъри могат да си обединят усилията и заедно да правят един необичаен граждански вестник. Все пак е друго да четеш от хартия, много по-удобно е: това казвам за тия, които ще рекат "а какъв е смисъла, след като всичко написано го има в интернет?". Да, но все още много хора у нас не ползват интернет, нали така? Защо тогава тия хора да са лишени от възможността да четат един правдолюбив и свободолюбив блогърски вестник?

От друга страна блогърите - които, няма как, са от различни политически ориентации - ще създадат един наистина плуралистичен, свободен, независим, толерантен, диалогичен (даже "полилогичен"!) вестник, какъвто по дефиниция у нас няма и едва ли изобщо някога ще има - ако не го създадем ние. Такъв вестник точно ще отразява тенденциите на живото обществено мнение - нима е малко това?!

Аз по тази причина призовавам следните блогъри да реагират на предложението ми: Иво Инджев, Калин Манолов, Иван Бедров, Пламен Асенов, Константин Павлов-Комитата, Илия Марков, Симеон Патеев, Радан Кънев, Даниел Стефанов, Христо Христев, Петър Стойков, Николай Павлов, Павел Николов, Борислав Цеков, както и всичко останали, които проявят интерес и са готови да се включат, да подкрепят една такава инициатива.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Политическият избор: от това доколко е жив усета ни към истината зависи всичко

В статията Защо "народният трибун" Слави Трифонов разиграва толкова пошло театро и плещи чак такива глупости? накрая пиша следното:

Изобщо различието е онова, около което се върти всичко в нормалния човешки свят. Еднакви просто няма как да бъдем, понеже - и докато! - сме свободни. Щом почнем да ставаме еднакви, щом почнем да мислим еднакво, това освен че е точен признак за немислене, е показател и за ненормалност: нормалното е в едно общество да има всякакви мнения, всякакви хора, всякакви партии, всякакви политици. А от нас се иска просто да разпознаем ония, които са свестни и могат да направят нещо добро и за България. Толкова е просто това: нима има някой, който още да не го схваща?!

И тогава блогърът Калоян Борисов ми зададе този уместен въпрос:

А как да ги разграничаваме, по какви критерии да ги преценяваме?

Обещах да отговоря на толкова уместния му въпрос, ето, сядам да изпълня обещанието си. Обичам да разговарям с мислещи хора, особено пък с по-млади, понеже тяхното съзнание не е толкова сковано от предразсъдъци - като това на по-възрастните.

Калоян, наистина това е най-важният въпрос, добре си го формулирал: как да разграничаваме свестните - съвестните! - политици от "въжеиграчите", от политическите шарлатани и от безскрупулните лъжльовци? Оказа се, за жалост, че този въпрос не е по силите на мнозинството от нацията ни - огромното мнозинство от българите доказаха, и то на дело, практически, че не умеят да различават и разпознават свестните политици. И по тази причина особено напоследък подкрепят на изборите най-арогантни, безчестни, лъжливи и крадливи политици. Но аз държа да отбележа, че това съвсем не означава, че "всички до един политици" са все такива, са все маскари, напротив, смятам, че има и свестни политици, и то, представете си, допускам, че има такива политици във всяка партия, дори и в партиите, които на мен лично съвсем не ми харесват. Смятам, че има такива политици дори и в БСП.

Ти питаш също "по какви критерии да ги преценяваме", изискваш конкретност, това прави въпроса ти по-труден, но и още по-смислен и важен. Ще се постарая да ти отговоря пълно, като също ще се постарая отговорът ми да е възможно най-синтезиран.

Аз точно по тази въпрос напоследък предприех някои експерименти и изследвания, виж примерно това: Един смислен и навременен проект, наречен "Училище по демокрация". Но иначе отдавна мисля и пиша по тия въпроси, освен в книгите си съм ги разглеждал най-настойчиво, и то от различни ъгли, в блоговете си: ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ. Посочвам тия мои публикации та евентуално ако някой се поинтересува да може да ги ползва. А тук ще бъда съвсем лаконичен.

Та ситуацията около т.н. "политически избор" е крайно коварна и трудна. нейното проумяване наистина не е по силите на мнозина. Трябва нещо да се направи, та повече хора по-уверено да избират, и то с разбиране, твърдо, а не налучквайки. И то предимно по принципа "Тия ги видяхме колко струват, да опитаме със следващите". "Тия ме излъгаха, да проверим дали и другите ще ме излъжат" е един доста разпространен у нас, ала крайно тъп принцип на политически избор. Така "избират" съвсем несвободните, неразбиращите що е свобода, обърканите хора, т.е. хората без ориентири и без ценности.

Ето го възловият момент: колкото повече нараства съзнанието за свобода у един човек, толкова повече той избира с разбиране, базирайки своя избор на сигурни, а не на крайно съмнителни основания. "Жорж Ганчев има разкошни мустаки, явно е пич, ке требе него да покрепя!" или "Слави крещи като говедар, явно е голема работа, говедарете все са голема работа, затуй ке му повервам: оти я вервам само на гласовити ора, на ора с дълбоки и силни гърла!" - за жалост, мнозина у нас избират все базирайки на такива крайно тъпи, на съвсем просташки критерии. У нас едно немислещо мнозинство слуша, чува и вярва на най-гласовитите, на ония, които крещят най-яко, а пък ония, които говорят разумно, в тази гълчава даже съвсем не ги чуват. Да, у нас слушат гласовитите, а не разумно говорещите, по тази причина сме на този хал...

На второ място ако човек имя ясни, осъзнати ценности, такъв човек базира избора си на следното: оня от кандидатите, който споделя и изрязява ценности, родствени на моите, и го прави съвсем честно, искрено, на такъв мога да дам своето доверие, такъв заслужава моя глас. Но а сега ми кажете каква част от множеството на т.н. "масов избирател" има ясно осъзнати, осмислени ценности, та да може да разпознае ония от кандидатите, които изповядват същите ценности, и на тази основа работят за кауза, която отговаря на твоите собствени, при това коренни интереси?! Умишлено подчертавам думите, които имат възлово значение. Аз лично смятам, че у нас хората, които ясно съзнават своите собствени, и при това коренни - сиреч определящи всичко, значи човешки, личностни, но също и общностни, граждански, т.е. чисто политически! - интереси, и го правят, базирайки се на ценности, от които никога няма да отстъпят, та значи смятам, че частта от избирателния корпус, която избира така, е нищожна. Което и означава, че у нас просто липсва политическа и демократична култура в най-широките слоеве, поради което и демокрацията ни е в такова окаяно положение. От което се и възползват споменатите политически спекуланти и брокери на най-низши, тъпи и просташки масови емоции и настроения.

Този е главният проблем пред демокрацията ни. Иска се време, за да се появи по-развито съзнание за свобода и онова, което прозлиза от него: осъзнати ценности, разбиране за собствените коренни интереси и пр. И се иска просвета, разговаряне, иска се медиите да изпълняват своята роля, което съвсем не е така, поради което масовият българин затъва в глупави емоции, страхове и съвсем тъпи настроения. От рода на "всички са маскари", "нема и не може да има достойни политици", "Славчо Учиндолски и бат Бойко са пичове", "демокрацията е много лошо нещо, иска се здрава пичовска ръка, само она ке ни оправи" и пр., и пр.

Да, аз смея да твърдя, че сред политиците от всички партии има лидери, които вярват в някакви ценности, имат идеи, разбират от проблемите на страната, знаят как могат да се решат, също така имат и воля да проведат на дело програмата си, стига ние, избирателите, да им даддем властта. Такива политици имат държавнически идеалистични пориви, такива политици са готови и могат да работят за доброто на нацията и страната.

Ето, да речем, в средите на партията, която съвсем не харесвам, БСП - даже и там има свестни, идеалистично настроени хора, които обаче са малцинство, а безскрупулните и гешефтаджиите и там налагат волята си. Тия от БСП, дето вярват в нещо по-възвишено, примерно в някаква "социална справедливост", в някакво "равенство", в някаква "лява идея", сигурно ги има, но тия хора са нищожно малцинство, там безскрупулните играчи са мнозинство. Така е и в останалите партии, така е и в партията, на която симпатизирам - ДСБ. И в нея има една напаст от безскрупулни играчи, подмазвачи на лидера, най-нагли кариеристи, които и майка си са готови да продадат, само и само да се докопат до заветната властчица. Ала има и много свестни хора в ДСБ, тъкмо те задават тон, особено в централното й ръководство, по тази причина и ги подкрепям.

Безскрупулните въжеиграчи остават малко в партиите, които не са на власт - подобен сорт хора напират най-вече в партиите, които има надежда да се доберат по-скоро до властта. Примерно в ГЕРБ сега гъмжи от такива хора. Как да ги разпознаем тези хора ли?

Ами просто е: иска се усет. Някак си човек органично да се отвращава от такова поведение и да го надушва, при мен примерно е така. Иска се човек да има здрави, неизвратени чувства, т.е. чувствителността ти да не е притъпена или извратена. Аз не мога, примерно, да харесам Слави Трифонов, понеже усещам с всичките си сетива, че се мъчи да ме излъже най-нагло и безскрупулно. Този човек излъчва безчестие от най-долнопробен вид. И Бойко Борисов, и Сидеров, и мнозина други не мога да ги възприема положително по тази причина. Оня, който не е в състояние да различи лъжеца от искрения, от човека, на който може да се вярва, такъв човек не може да различи истината от лъжата, а това е ужасно. Това е най-лошото, което може да ти се случи, да те сполети. Защото истината е тази, която ни прави свободни. Само тя. По тази причина хората, които нямат жив усет към истината, са невероятни наивници. Пълно е с такива хора у нас. За жалост...

Да приключа, казах доста неща, ала всичко не може да се каже. Трябва още много да се говори по тази тема, да се дискутира, да се спори. Този е пътят. Ако мълчим, ако не обсъждаме най-важните, горещи, бих казал даже парещи български проблеми, никога няма да успеем да се измъкнем от тресавището. А ще продължим да затъваме в него.

Ала за щастие от нас зависи всичко. Така е при демокрацията. От нашите разбирания, ценности, идеи, чувства зависи всичко. И то от разбиранията на мнозинството. Това е особено важното: не от моите или твоите разбирания, а от тези на повечето български граждани. По тази причина е и толкова трудно да настъпи благотворна промяна. Но ако работим всеки ден за нея, тя няма как да не дойде. колкото повече сме упорити и непримирими, толкова по-скоро ще дойде.

А иначе от всеки от нас се иска нещо крайно просто: като видиш мошеник - да го усетиш и да изпиташ погнуса. И да го разобличиш. Като видиш пък честен човек, който може да направи нещо добро, сърцето да ти се разтупти и да си кажеш: този е, него ще подкрепя, никой друг! Този осъзнат политически избор се базира на нещо като личностно и гражданско родство. Безчестните хора си избират безчестни политици. Честните подкрепят свестни и стойностни политици. Няма друг начин. Има и честни хора у нас, загрижени за доброто на България. Тези хора ще излъчат из средите си все повече честни и стойностни политици. Има надежда, не всичко е загубено. От нас зависи всичко. От това какви сме и от съзнанието за това какво ни е истински потребно.

Да се отвращава от мошениците, от лъжците и от калпавите управници, да се възмущава открито от безобразията им, да протестира смело срещу провалите им, да им отрязва квитанциите на изборите - това прави човекът с развито личностно, нравствено, гражданско и политическо съзнание. Такъв човек не можеш да го излъжеш. Той умее да разпознава и затова подкрепя само политиците, които ще направят нашата България достойна, богата, просперираща страна, в която живеят също такива хора...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

АКТУАЛНО ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ТЕМАТА:



Този клип намерих благодарение на блога на М.Джоканов, един от организаторите на студентските протести. Неговият блог се нарича Събудете се, българи! - едно твърде подходящо наименование.

Да последваме примера им и да бъдем до тях на протеста на 14 януари! Да бутнем корумпираното правителство, което е толкова вредно за България - и от което пропищя цяла Европа!!!

Защо "народният трибун" Слави Трифонов разиграва толкова пошло театро и плещи чак такива глупости?

Ще си позволя да направя един необичаен за мен коментар: в едно нещо е прав Пирински в спора си с "първия патриот на республиката Слави Трифонов". Смятам, че шефът на Парламента Пирински, който решително възрази срещу "бунтовни" приказки на славчовите, именно от рода на тези че

"всички народни представители са дошли в НС да обогатяват някого, че всички народни представители са хора по дефиниция недостойни, че това са някакъв особен вид граждани, които нямат нищо общо с народа и с обществото и които са тук единствено да вредят"

е напълно прав. Точно така е, прав е Пирински: да се смята, че народните ни представители, и то до един, са "напълно еднакви", са все "от един дол дренки", е напълно невярно и умишлено подвеждащо ви изказване, драги ми мислещи и разбиращи гласоподаватели. Просто не може, няма как една категория хора да бъдат напълно еднакви: хората винаги са различни, няма двама напълно еднакви човека, а какво пък остава да са еднакви цели 240 човека! И също тук, в случая, става дума не за какви да е хора, а за народни представители, т.е. за една по-особена категория хора. Която, ако ви е известно, е пратена там, в Парламента от нас, избирателите. Ние сме ги пратили там, ние сме им дали властта да решават общите, държавните проблеми на страната и народа.

Да помислим малко, щото такива, дето хвърлят "общи обвинения", т.е. крещят, че "всички депутати, пък и всички политици, са най-долнопробни мръсници", също така се мъчат и всички партии да се турят в някакъв общ кюп. Ала такива "правдолюбци" кат батка ви Слави се изхвърлят така съвсем неслучайно, а също и съвсем некоректно, т.е., по-просто казано, съвсем тъпо. Затова Пирински, който възразява на подобни хероически изцепки, е напълно прав, нищо че неговите мотиви са съвсем други в сравнение с моите.

Впрочем, чувам, че бат ви Слави най-вече се изявил в тази насока, опитвайки да стане пак нещо като "народен трибун", макар че не е нищо друго освен най-нагъл шоуполитически брокер, който изнудва отделните политически сили, та да му плащат, за да мълчи и да не говори идиотщини по техен адрес. Той просто ги изнудва за пари, това е правил и преди, това прави и сега, опитвайки се да посъживи поувехналия си рейтинг. Този е бизнесът на толкова обичния ви бат Слави, драги ми немислещи и затова така пословични български наивници.

Но да помислим малко по-сериозно. Ако депутатите, които са в парламента, са напълно еднакви и еднакво не заслужават доверие, понеже всинца до един са безскрупулни и аморални хора, то тогава, излиза, че и ние, избирателите, дето с гласа си сме ги пратили там, по същия начин сме все еднакви, също като тях сме и аморални, и недостойни, и пр. Излиза, че аморален и пропаднал окончателно е и целият целокупен български народец, т.е. че нацията ни е проядена от аморализъм до последния човек. Е, разбира се, има само едно изключение: само Слави Трифонов е чист и достоен, а пък всички останали сме прогизнали от мърсотия и сме пропаднали до немай-къде!

Понеже, известно е, че за да избереш за свой представител в Парламента морално пропаднал тип трябва и ти самият да си точно като него. А щом ние, българите като цяло, сме довели нещата дотам в Парламента да няма нито един свестен политик, то това е самопризнание, че сме нация от морални уроди, които изобщо не могат да различат мошеника от честния човек, лъжеца от правдолюбеца и пр. Но в цяла България, апропо, по тази логика излиза, че има само един свестен човек, и този човек се нарича, естествено, Слави Трифонов! Който, впрочем, с приказки от този род има една единствена цел: да се хареса на благодушния немислещ народец, да бъде признат за "народен чалга-трибун", да спечели някои и друг лев, било като изнудва политиците от всички партии да се откупят, да му платят парички, та да не плещи простотии по техен адрес, било като някои малоумници после му идат по "концертите" и също му пълнят банковите сметки и т.н.

Но има и нещо още по-важно и по-опасно. Да се говори "ангро", да се плещят общи и крайно обидни приказки против Парламента, и също против "цялата политическа класа на България", която била "изцяло прогнила от аморализъм" и затова трябвало да се измете до последния човек, е точен признак за моралната нечистоплътност на оня, които си го позволява. Такива простотии могат да плещят само хора, намиращи се на културното, умственото и нравственото ниво на Яни Янев, на Волен Сидеров и на Слави Трефонов. Сериозните хора не говорят така, понеже колкото и да е деградирала нашата политическа система, има и свестни политици, иначе, ако нямаше, това щеше да означава че няма изобщо свестни хора и сред нас, избирателите, гражданите, сред нас, българите. Не може също, няма как да се получи този фокус, именно всинца ние, горките граждани, да сме много хубави, чисти и свестни, ала, за жалост, да пращаме в Парламента редовно, винаги и само все мошеници, престъпници, морални уроди и пр.

Не може също да се говори и срещу Парламента като цяло, понеже той е основната институция на демокрацията. А какви са хората, които са в него, зависи от нас, гражданите, понеже ний ги пращаме там. Който говори, че Парламента е "главното свърталище на злото и на аморализма", такъв, без да си дава сметка какво говори, всъщност проповядва диктатурата и тиранията, т.е. такъв е най-яростен противник на демокрацията. Защото когато наивните и благодушни граждани почнат да свързват Парламента, а заедно с него и демокрацията, а също така и самата свобода, с "гадината", която трябва да бъде смазана, тогава идва часът на диктатурата. Както стана в Русия и на други места по света. Това ли искаме да ни сполети, а, драги ми изстрадали сънародници, които до вчера стенехте под игото на комунизма?!

Ето защо трябва да се говори смислено, т.е. да не се плещят глупости. Смислено говори оня, които умее да диференцира, да схваща нещата в различието им, да не ги подвежда под общи знаменатели, да говори конкретни и верни, проверени неща. Така говори мислещият човек. Немислещият слага всички в един кюп, и по този начин съблазнява немислещите да се подвеждат по сладките и по съблазнителните му приказки. И го прави винаги с нечиста цел. Който се тупка в гърдите, че само той е чист, а всички други били мръсници, е напълно безскрупулен човек. Такъв, чисто и просто, е един най-долнопробен мошеник.

Завършвам с това. Мисля в случая като Пирински, щото какъвто и да е Пирински, е човек, който що-годе може да мисли, пък и, предполагам, има някакви идейни скрупули, нищо че са извратени, нищо че не съвпадат с моите. Но моите подбуди да възразявам и тези на Пирински са съвсем различни. Пирински е комунист, неговите мотиви да защищава "депутатите" са също толкова аморални, колкото и мотивите на Слави за да ги хули. Щото Пирински иска и се мъчи да оневини истинските престъпници сред управляващите и сред депутатите, които са напълно безсрамни, арогантни и безскрупулни. Иска да ги оневини, като се опитва да се скрие зад гърбовете на ония депутати, които имат морал и са в Парламента за да работят за доброто и просперитета на България. Да, представете си, има и такива хора в Парламента! И които, примерно, честни хора и демократи като мен сме пратили там. Не е вярно и няма как да е вярно това, че всички до един в тази наша България, и депутати, и избиратели, сме все морални дегенерати; у нас има и свестни хора, къкто има и свестни политици и държавници. Който ви убеждава в противното, е най-долен шарлатанин и мошеник.

Изобщо различието е онова, около което се върти всичко в нормалния човешки свят. Еднакви просто няма как да бъдем, понеже - и докато! - сме свободни. Щом почнем да ставаме еднакви, щом почнем да мислим еднакво, това освен че е точен признак за немислене, е показател и за ненормалност: нормалното е в едно общество да има всякакви мнения, всякакви хора, всякакви партии, всякакви политици. А от нас да се иска просто да разпознаем ония, които са свестни и могат да направят нещо добро и за България. Толкова е просто това: нима има някой, който още да не го схваща?!

(Забележка: За тази полемична публикация ме провокираха важните дискусии в блога на Комитата, а също и публикация в блога на Радо.)

Важно: Интервюто на Иван Костов пред Дарик Радио

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Единствено верния лозунг на започналите протести: "Оставка! Червени боклуци!"

Оставка на червените боклуци!!!

(Клипът е взет от блога на Комитата.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Един смислен и навременен проект, наречен "Училище по демокрация"

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Излезе книга-бестселър, убедително утвърждаваща достойнството и личностното превъзходство на свободната индивидуалност

Излезе книгата ДОБРОДЕТЕЛТА НА ЕГОИЗМА на Айн Ранд. Издател: Издателска къща МаК; Превод: Асенка Христова, Правда Василева; Редактор: Петко Миxайлов; Година на издаване: 2008; Брой страници: 264; ISBN 978-954-8585-09-5; Цена: 15 лв.

Четвъртата книга от Колекция „Айн Ранд” на Издателска къща МаК представя популярно етичния компонент от философската система на Айн Ранд. Ранд твърди, че егоизмът е необходим елемент на индивидуализма; че човек трябва да счита себе си за най-голямата ценност и да действа воден от собствения си рационален интерес. Който отрича това исконно право на човека, директно атакува чувството му за собствено достойнство.

Добродетелта на егоизма не е систематична дискусия по етика, а поредица от есета по онези етически теми, които се нуждаят от изясняване в днешната действителност. Книгата много точно намира междинното интелектуално равнище между философските абстракции и журналистическата конкретност на ежедневното битие, и напълно заслужено оглавява читателската класация на „Рандом хауз” за 100-те най-добри книги на ХХ век в областта на нехудожествената литература.

Новаторската теза на Айн Ранд, че не е необходимо нито ние да се жертваме за другите, нито да жертваме другите заради нас, полага етическата основа за индивидуалните права. Това е нейният безсмъртен принос към философското наследство на човечеството.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Ако сега не бутнем позорящото ни правителство, ще поемем неговия позор върху себе си

Прочетох една информация, която е обнадеждаваща: Студенти освиркаха лекция на Станишев, той избяга вбесен. Тия, които така неистово се радваха, че Президентът Дж. Буш беше замерян с обуща от иракски журналист, който хал хабер си няма що е това свобода и що е чест, сега злобно мълчат и, предполагам, състрадават на унижението на това, което още минава за премиер на България. Ив. Бедров пък пише текст, озаглавен Първанов полага венец на мавзолея на диктатора Туркменбаши, който предизвика доста оживени коментари. Сред тях особено впечатление ми направи изказването на някой си, към който няма какво да добавя, понеже то казва всичко:

Ами много сме добре: за министър-председател си имаме инфантил, а за президент си имаме дебил.

Тук искам да кажа нещо принципно, важно е. Мнозина, предполагам, биха се възмутили от такива "крайни квалификации" особено пък като са отнесени към Президента на България. Това дали са верни квалификациите е оценъчен момент, по който просто няма как да сме единодушни, но не това в случая е важното. Някои са скланни да смятат, че "институционализираните лица" трябва да се щадят, понеже тяхната институция заслужавала безспорно уважение. Но на мен ми се струва, че нещо са се объркали.

Защото лицето, което временно въплъщава (олицетворява) дадена институция е едно, а пък самата институция е съвсем друго. Институцията е вечна, а лицата, с които я свързваме, са преходни и менливи. И следователно уважението към самата институция съвсем не ни забранява да казваме своето мнение за лицето, което с действията си и бездействията си петни или мърси достойнството на самата институция.

На това основание излиза, че тъкмо оня, който има по-високо понятие за авторитет и дори възвишеност на самата институция, е толкова по-непримирим - и има, следователно, много по-високи изисквания! - към лицата, които съвсем временно биват свързвани с нея. По тази причина критиките към емпирическите лица, които временно биват свързвани с някаква институция, съвсем не петнят достойнството и възвишеността на самата институция, напротив, точно по този начин се пази и чисти имиджа на институцията. Това е толкова просто за схващане, че ако човек не го схваща, никакви обяснения няма да му помогнат.

А ето сега какво се е случило в УНСС, което, признавам си, много ме зарадва. Зарадва ме, понеже и тукашните студенти показаха, че с нищо не отстъпват на своите колеги-сънародници от Америка, които преди време също показаха полагащото се място на Пинокиото, който все още е български премиер:

Премиерът Сергей Станишев напусна ядосан аулата на Университета за национално и световно стопанство в София заради подигравките на студентите, дошли да чуят лекцията му "Световната финансова криза и нейното отражение в България". Младите хора с глас се смееха на констатациите на министър-председателя, че "у нас няма инфлация, а дори дефлация" и не му спестиха злостните забележки за лъжите. Това накара Станишев първо гневно да заповяда на младежите:"Не ме апострофирайте!", а после да си тръгне и ядосан от залата, където остави икономическия министър Петър Димитров сам да обяснява правителствената политика спрямо световната финансова криза.

Недоволни от лекцията бяха и студентите, които не чуха нищо конкретно от премиера, споделиха те след края на срещата. Младите икономисти оцениха като изключително инфантилно представянето на премиера, който просто ги обсипвал с предварително наизустени кухи фрази, без да се съобразява с питанията им. "Станишев въобще не обърна внимание на моя въпрос за конкретните мерки, които взима оглавявания от него министерски съвет на фона на икономическия срив", обясни пред вестник "Атака" студентът от трети курс Георги Петров. Той обвини Станишев, че правел реклама на бюджета за другата година, като обяснявал колко много средства управляващите са отпуснали за образование, научни изследвания, заплати на преподавателите. Неговите колеги също разочаровано коментираха, че са изгубили времето си, като са дошли на лекцията, вместо да се готвят усилено за приближаващата сесия или пък да обядват.

Радвам се, че на лицето Дмитрич, което е същински позор за институцията, която временно въплъщава, е показано, че е крайно време да се оттегли, понеже е резил за самата институция. Тия дни студентите излизат на демонстрации. Ние, гражданите, сме длъжни да ги подкрепим, та да бутнем най-после управниците, които ни опозориха пред цяла Европа - понеже нанесоха ужасни щети на нацията и страната. Ако не го направим, ще поемем техния позор върху себе си...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Ако не направим нещо да върнем свободата и достойнството си - проклети да сме!

Един приятел ми изпрати текст от Паула Лайт. Текстът много ми хареса и го помолих да поиска разрешение от авторката да го публикувам в блога си. Получих това разрешение и сега публикувам нейно есе, наречено ПРИМИРЕНИЕ. Аз обаче го публикувах под заглавието Призовавам ви да бъдете човеци, понеже много ми хареса този израз, който открих в самия текст.

Иска ми се да представя и блога на Паула Лайт, за който до вчера нищо не знаех. Нищо не знаех и за авторката му, чистосърдечно си признавам. Нейните текстове са невероятно дълбоки и също така много живи, т.е. са прекрасни и в стилистично отношение, което е същинска рядкост в днешно време - време, в което толкова много хора пишат, но съвсем малко са ония, които държат на съвършеството, на изящността на формата. Паула Лайт е от тези малцина пишещи с вкус.

Ето какво, впрочем, намерих за авторката в нейния блог, което поражда у мен една загадка:

Ако се интересувате от истинския възвишен окултизъм и мразите шарлатаните, мястото ви е тук. Ако се тревожите от все по-голямото пропадане на националната ни идентичност и идеали и искате да спасите България и народът да се насочи към по-благородни и по-духовни пътеки, също сте попаднали, където трябва. Ако вярвате, че истината, дори горчива и страшна е по-добра от най-сладката удобна лъжа, също сте на правилното място. При всички случаи, се радвам да ви имам на своя страна.

Бъдете озарени от Светлината.

Завършила е филология и право. Владее няколко езика. Над 30 години се занимава с окултизъм. Живяла е в Африка, където изследва вуду магията, и в Западна Европа, където изучава херметизма. Обикаля света, за да се усъвършенства. В кореспонденция е с различни магове. Преминала през магията, Кабала и гадаенето, за да достигне до Висшата магия. Контактува с енергийни същности на по-високи нива. В изключително приятелски взаимоотношения е с обата на племето едо и йоруба. Член е на окултна ложа. За нея няма непозната сфера в езотериката. От книгата и ще научите всичко за магията, но най-вече как се достига до Висшата магия.

Загадката е следната. Блогът на Паула Лайт, предполагам, се прави от нейни привърженици. Предполагам също, че тя не е българка. Но сами ще видите, че "нейни" текстове са писани така, че сякаш е българка. Явно някой пише от нейно име, сиреч, й подражава. Може да не е така, може да греша. Има някаква загадка обаче. Така я усещам в момента, затова пиша това. Ако някой помогне мистерията да се разсее, ще му бъда благодарен. А иначе дотогава ще смятам, че около името на Паула Лайт вече възниква нещо като "митология"...

Искам само да допълня, че заглавието на този пост го измислих аз, като го съобразих с особеностите на момента, който преживяваме като народ и като страна. Предусещам, че нещо голямо трябва да стане: колкото по-голямо и колкото по-скоро, толкова по-добре. Май и аз самият започнах да ставам мистик. Така става когато хората не отговарят на ония духовни потребности на времето, което ги зове за нещо велико, а пък те се държат крайно малодушно. Досущ като нас, българите: ние правим от доста време точно това...

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Първанов: По-добре танковете... пардон... жандармерията да дойде

Чета и не вярвам на очите си: убиецът на кози (на лисици, глигани и вълци), а също и раздавач на ордени, пардон, Президентът на България, бил предложил... жандармерията да влезе в Студентския град! Не, няма лъжа, ето какво било благоволило да каже "негово височество Президентът на республиката":

Президентът поиска жандармерия да респектира външните хора в Студентския град, за да се гарантира сигурността там... засилено полицейско присъствие трябва да стресне гостите на квартала, които се занимават "с несвойствени дейности". Президентът поиска бързо и справедливо наказание за убийците на Стоян и обяви, че в случая откровено "прозира замисъл". Близките на момчето също се съмняват, че става дума за случайно убийство.

"Трябва да бъде засилен потенциалът на организациите, които контролират. Говорил съм с министъра на вътрешните работи Михаил Миков и той обеща да помогне. Дори трябва да се намери терен за строеж на ново РПУ", нареди държавният глава.

Боже мили, нима е възможно да е заявил всичко това?! Ако да, което е съвсем възможно, явно всякакъв коментар е излишен. Просто какво да каже човек на такива пълни простотии. Убий простака с мълчание, този принцип изглежда е последното, което ни остава в тия 3 години, в които Първанов всекидневно ще ни позори - и с думи, и с дела, и с бездействие даже!

Аз мога да кажа много неща относно психичното състояние на Президента, който напоследък говори и прави съвсем несвързани неща, но ще се въздържа. Ще кажа, че той постоянно демонстрира пълна неспособност да се справи с тежестите на мисията, която сме му възложили, което е достатъчно основание да му се иска оставката. Да беше полски стражар в Сирищник и да имаше психичното състояние, което има, можеше да го преглътнем, но това лице е Президент на България!

В годините на прехода България имаше двама леви президенти (ако се абстрахираме от обстоятелството, че Жельо Желев, независимо че ни беше пробутан като "наш", пак си беше пръв приятел на левите!), а именно Петър Младенов и Гоце Първанов. Първият остана в историята с думите си

По-добре танковете да дойдат!

и изричането на тия думи беше достатъчен повод да му се поиска оставката, което беше направено, а в резултат той загуби поста си. Сегашният наш "европоиден" президент си позволи да изрече по повод на ситуацията в Студенския град (!) следните знаменателни думи:

По-добре жандармерията да дойде!

което хем показва колко му е акъла (представя си, че толкова сложен социален проблем може да се реши с милиционерски средства!), хем пък демонстрира антидемократичния си нрав, недемократичните си склонности, а също и пълната си управленска и държавническа немощ.

Да, президентът на България, драги дами и господа, е прекалено жалък, смешен и поражда само тъга като го гледа човек как се мъчи да изглежда на нивото на положението си, а това съвсем не му се удава. По тази причина - той, разбира се, няма да се сети сам да си подаде оставка! - ние, гражданите, т.е. опозорените от неговите изцепки, сме длъжни всеки ден най-настойчиво да му искаме оставката.

Преди време, когато британската телевизия БиБиСи направи филм за тежкото положение, в което се намират сирачетата в България, президентът намери за уместно да каже, че този филм бил проява на "антибългарска кампания", провеждана от определени кръгове на Запада!!! После реши проблема като тръгна по домовете да гушка, да щипе по бузките горките дечица, и да демонстрира пред приятно жжужащите телевизионни камери колко състрадателно сърце има.

Мен лично ме е срам и гнус от това тъпо поведение на тоя, който сме турили на високия пост да бъде лицето на България! А вас, скъпи ми дами и господа български граждани, какви чувства ви обземат когато гледате как това лице се гърчи, та да скрие от вас че по най-крещящ начин е съвсем негоден за поста си?!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Сензационна новина: през нощта на 16 срещу 17 дек. българският президент участвал в иманярски разкопки в Троя!!!

През нощта на 16 срещу 17 декември президентът Първанов е присъствал на незаконни археологически разкопки в Троя, на брега на Средиземно море. Иманярският набег на българския президент, който е близък с колекционера на антики Васил Божков (Черепа), не е предвиден в програмата, подготвена от турските домакини.

Според местни археолози, които подготвили терена и напътствали Първанов в разкопките, той изкопал задно копито от троянски кон. Изключителната реликва била законсервирана на място и тутакси отнесена от гардове на президента.

Божидар Димитров пък потвърди новината за троянското копито, изкопано от президента Първанов по време на иманярски набег. Според историка в археологическия поход на президента нямало нищо незаконно, тъй като подземният пласт на Троя, в който е копал Първанов, е изконно българска територия. Това се обуславя от факта, че тракийският цар Рез е воювал на страната на елините срещу троянците, за което е споменато в "Илиадата".

Димитров обаче се съмнява, че копитото е именно от троянския кон, който е бил дървен. Имало и версия, че за автентичност троянският кон бил снабден с истински копита, но тя не се поддържала еднозначно от научната общност, обобщи историкът.

(Източник на новината: ТУК. Новината беше допълнена с информацията за коментара на Б.Димитров, която ми беше предоставена от анонимен приятел на блога, комуто благодаря за приноса да се изясни истината по най-новите подвизи на така неуморния в гафовете си български президент.)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Президентът и правителството упорито работят по задачата, поставена от Кремъл: България да бъде изгонена като мръсно куче от ЕС

В Блога на Радо под текста под заглавие "Защо в България толкова много се краде" прочетох кратък коментар на В.Давидов, който ми хареса, и по повод на който направих свой коментар. Ето това, което ме провокира да се изкажа:

Има мрачен сценарий! Да бъдем изгонени като мръсни псета от най-доброто, което се случи в моя/нашия живот (ЕС). И с право, за назидание, на тези, които са вътре и заради тези, които се натискат да влязат. Вместо да постигнем заветната цел на всички българи – България на три морета (без войни), след влизането на Сърбия, Албания. Държава, в която кражбата се нарича отнемане, отклонение, източване и всякакви други тъпотии, освен КРАЖБА, ще стой отвъд оградата и ще гледа!

Трамвая на БСП ни отдалечава! В София е възможно да пътуваш и без билет в него и много го правят, но за къде? По-добре си плати, за да знаеш, че ще отидеш там, където искаш.

Та ето по този повод казах следното:

Давидов, това твое "Най-доброто, което се случи в моя/нашия живот: Европейският съюз" много ми хареса като израз, ще си позволя да го използвам в своя статия ако не възразяваш. Ще ти укажа името, разбира се.

А иначе съм съгласен и с констатацията ти за мрачен сценарий: да бъдем изгонени именно като мръсни псета от ЕС. Напълно си прав, така е. И аз мисля, че само по този начин може да се обясни поведението на сегашните управляващи: не че не могат да спазват европейските правила, а не искат да ги спазват. Явно работят за това ЕС, след като прекалено дълго време е провокиран от това брутално неспазване на всички правила, да започне да ни налага все по-тежки санкции, главно спиране на парите от субсидиите. В един момент ще станем донор на ЕС, което пък ще бъде използвано от властниците за разпалване на широки антиевропейски настроения на почвата на това: "каква, таварищи, ни е ползата от ЕС, та ний нищо не получаваме от него, той само ни наказва, мъмри и глобява?!". И като последен етап на сценария идва това: в отговор на народните копнежи България да излезе от ЕС правителството и мнозинството предприемат мерки за спешно напускане на България от толкова несправедливия спрямо нея Европейски съюз.

Ето че тия повсеместни кражби на пари от фондовете на ЕС не е заради някакъв рефлекс към краденето - не че такъв не съществува като основен вдъхновяващ битието на комунистите импулс на съществуването! - а и заради изпълнението на спуснатата от началството от Кремъл задача България да бъде колкото се може по-скоро извадена от ЕС. Пък и от НАТО, защо не. И като ни извадят от организациите на западния свят, където току-така не се краде, където има правила и законност, където крадците връщат откраднатото и стоят в затвора заради това, че са откраднали. Като излезем от ЕС, тогава аще могат да си крадат на воля, защото комунизмът се опира и съществува точно заради това: да краде (кой окраде цялата нация като национализира, а пък след това разпиля богатството й?!), да лъже, да мами, да развращава, да убива.

Значи идиот е оня, който можа да повярва, че комунисти могат да водят България към омразния им Запад, който си помисли, че те ще работят за интегрирането на страната ни към ЕС, ще че ще престанат да крадат, ще почнат сами да се въздържат от престъпления (кой направи всички тия неразкрити убийства и публични разстрели от последните години?!), че ще си променят нравите, че ще започнат да уважават демокрацията, свободата, човешките права. А точно така, за наш срам, мнозина си помислиха, щом ги допуснахме и търпяхме на власт толкова дълго време.

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Дали не настана време добрите хора в тая страна пак да се размърдат?

На бунт!

Блогът на един човек, когото много уважавам и харесвам, макар да го познавам само косвено - чрез статиите му, посреща читателите си с емблематичния цитат на Едмънд Бърк: Единственото, от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.

Дали не настана време добрите хора в тая страна ПАК да се размърдат? Какво имам предвид - аз се смятам за добър човек, а вярвам и в добротата на моите връстници и колеги. И ако нещо положително се е случвало в историята и битието на същата тази страна, не мисля, че би било грешно да се твърди, че то е било неизменно свързано с младите хора, със студентите, и техния отприщен гняв срещу тираните (които са винаги едни и същи!). Това е и светновноисторическа аксиома, не откривам студената бира.

Затова ми се ще скромно и смирено да призова всеки буден български гражданин, без значение от възраст, пол и занятие, да се присъедини към нашия протест! Протест не просто срещу червените олигарси, мутрите, престъпността, корупцията, Гоце, Дмитриевич Станишев, Доган, Р. Овч., Пикаещия във фонтани, агентите на ДС в обществено-политическия живот и т.н., а СРЕЩУ СТАТУКВОТО - статукво, чиито несгоди и унижения ние, добрите хора, преглъщаме всеки ден.

На бунт срещу злото!

Нови студентски протести в петък

В петък от 11 ч. от зала Христо Ботев в Студентския град ще тръгне протестно шествие до пл. Народно събрание, където ще се проведе митинг.

В съобщение до медиите студентите заявяват, че на всички е омръзнало проблемите в държавата да се неглижират и да се говори под сурдинка. Властимащите да не поемат отговорност за трагедиите, случващи се в обществото. Младите нямат никакъв шанс за успех в тази уродлива, корумпирана и връзкарска обществена система. Поради отказа от диалог на отговорните институции с представители на българските студенти, ние пристъпваме към тези действия с ясната идея, че желаем проблемите на студентите да бъдат решени, се казва в съобщението.

Източник: БНР

(Препечатано от блога на Борис Димов)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

За основанията на неистовата радост, така неочаквано обзела сърцата на антиамериканистите у нас и по света

Един журналист замери президента Буш с обувките си, което доведе до буен изблик на неистова радост у душите на всички антиамериканисти по света! Те, предполагам, адски съжаляват, че радостта им не можа да бъде пълна, щото, за жалост, президентът Буш успя да се отмести, та първата обувка не го удари. А пък втората беше хваната, пак за голяма жалост, от премиера на Ирак. Световните медии са преизпълнени в тия часове с анализи на иначе доста глупавото, ала въпреки това крайно многозначително събитие. Ето че и аз искам да представя своето разбиране, щото случаят въпреки всичко е интересен за тълкуване.

Нека да помислим от една страна, която мнозина забравят, понеже им е крайно неизгодна. Г-н И.Инджев им я припомни твърде ясно, аз само искам още повече да акцентирам върху нея, та белким се проумее от всички.

Наистина, дори самият факт, че онзи журналист-антиамериканофил е могъл само да си представи това, т.е. да замеря президента на най-мощната държава в света с обувките си, да не говорим за това, че е имал и дързостта да го направи, показва, че намесата на САЩ в Ирак е била в полза на демокрацията: защото на същия този журналист и през ум не е могло да му мине това да замеря с обувките си Саддам Хюсеин преди няколко години.

Ето че случилото се, именно, че Дж. Буш беше замерян с обувки в Багдад от някакъв си там анархистично настроен журналист - парадоксално, но факт! - е най-голямото признание за позитивната цивилизационна роля, която изигра американската инвазия в Ирак. Която в крайна сметка доведе до такова ниво на демократизация на тази страна, до такъв растеж на самосъзнанието за свобода сред иракчаните, благодарение на което някакъв анархистично настроен журналист можа да си помисли и да извърши това, което направи.

Даже самите иракци, които сега демонстрират, искайки замерящият с обувки да бъде освободен, могат да го правят точно защото тия, срещу които протестират, именно "лошите американци", направиха така, че иракчаните да могат да протестират в собствената си страна: та нали на тия демонстранти само преди няколко години и през ума им не можеше да мине мисълта да излязат на демонстрация против "грижовния бащица" Саддам Хюсеин?!

Кажи-речи по същото време, в което в Багдад журналист-анархист замери Президента Буш с обувките си, в Москва Съпрезидентът (или временно изпълняващият длъжността Президент) Медведев беше прекъснат от протестиращ срещу крайно реакционната антидемократична промяна на руската Конституция журналист, който изкрещя, че такъв акт е позор, предателство на демокрацията и пр. Освен че беше арестуван немедлено, въпреки че уж "демократичният" президент нареди да го пуснат, въпросният московски журналист беше също така немедлено и уволнен от работа!

Както, впрочем, най-грубо от работа беше уволнен и нашият журналист И.Инджев когато си позволи да обиди "височеството от Сирищник", задавайки крайно неудобен въпрос за получен от Президента-ловец свиден подарък от олигарха Манджуков. В Русия, впрочем, журналистите, задаващи неудобни въпроси, просто ги убиват (А.Политковская и др.), у нас засега само ги уволняват. Впрочем, имаме напредък: напоследък започнаха да бият с железни пръти и чукове журналистите, дръзващи да задават неудобни за властта въпроси.

И ето, аз сега съм убеден, че самият Дж. Буш ще ходатайства оня, който го замери с обувките си, да бъде освободен: защото Америка е страна на свободата, защото между Русия и Америка има в това отношение космически разстояния!

Тия у нас, които са в такъв искрен и нескриван възторг от онова, което направи замерящият с обувки по президента на САЩ, нека да се опитат, ако е по силите им, да си представят дали би могло да изпитват същите нескривани емоции ако, примерно, преди 20-тина години някой у нас безумец или самоубиец си беше позволил да замери с обувките си Т.Живков, или, о, богове, самият Брежнев, Андропов и пр.?! И това, че днес могат свободно да се радват по повод на случилото се на пресконференцията в Багдад, пак е заслуга и постижение на същата тази толкова "лоша" свободолюбива Америка, защото без нея и така милият на сърцето им комунизъм едва ли би се съборил така бързо. Този, впрочем, е източникът на неувяхващата им омраза срещу Америка, извора на техния толкова страстен антиамериканизъм: те никога няма да простят на Америка за това, че унищожи толкова близкия на сърцето им комунизъм.

Ете на това аз му викам да си туриш таралеж в гащите, както правят без да си дават сметка какво правят толкова умните американофоби у нас, пък и по целия свят!!! Щото тъкмо благодарение на обекта на тяхната колосална в неразумността си омраза, т.е. благодарение на Съединените щати, могат свободно да се радват когато, примерно, един смахнат и глупав журналист е дръзнал да си свали смърдящите обуща, та да замери с тях президента на великата нация, която даде толкова жертви за свободата на собствения му народ и на собствената му страна!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Ако путинска Русия не успее да си върне България, по-скоро ще я изтрие от лицето на земята отколкото да се примири

Да, няма съмнение за плановете на Москва за България. Трябва да сме наясно, че Русия никога няма да се примири с българското членство в НАТО и ЕС. Ако не могат да обърнат България геополитически отново на изток, руснаците сигурно са готови да я затрият от лицето на земята.

България или ще е с нас, или няма да я има - така си мислят те. Геополитически България е във фокуса на Москва, направо е Кремълска обсесия; на моменти ми се струва, че те биха преглътнали по-скоро дори загубата на Украйна, отколкото на България.

За жалост в България Русия може да разчита на изключително мощна пета колона. Освен това в България русофобията няма голяма традиция и почва. Прибалтийските републики например имат големи руски малцинства, но местното население е антируски настроено. Българите като цяло може да не „обичат” непременно руснаците, но само отделни сегменти от обществото определено ги мразят.

Между другото има един американски анализатор Джефри Найквист, който, позовавайки се преди всичко на беглеца от КГБ Анатолий Голицин, твърди, че Русия все още се контролира в сянка от старите комунисти и че цялата демократизация е само един фарс с много по-далечна и зловеща цел: да се унищожи Запада и най-вече САЩ, като се приспи вниманието им и бъдат разложени отвътре морално и икономически. За целта Кремъл освен всичко инструментализирал и Ал Кайда, която била под контрола на Москва.

В решаващия момент можело дори да бъде нанесен ядрен удар срещу Америка. Третата световна война предстояла, респ. била вече в ход. Според един друг американски анализатор световна война, инициирана от Кремъл, можело да се очаква през 2009.

(Автор: Стоян)

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Спор на недоволен путински комуноид с "европофили-българомразци"

В блога на И.Инджев се започна твърде показателна дискусия между "европофили" и "русофили", която ми се струва че трябва да бъде съхранена. По тази причина я копирам и я препечатвам и тук, за да се пази за поколенията, които няма как да не се интересуват от днешните български страсти - и бесове!

Всичко започна с "далекобойна артилерийска подготовка", осъществена, за да няма никакви съмнения, директно от рускоговорещи таварищи. Ето какво благоволиха да изрекат тия "дорогие таварищи":

Wewlynal рече: Очень интересно, но все в будущем хотелось бы еще побольше узнать об этом. Очень понравилась ваша статья!

DextVexPleld: Огромное человеческое спасибо!

DextVexPleld рече: Очень занимательно было почитать...

След това се обади някой си "Иванов", който за по-голяма категориална яснота ще го наричам "Иванич":

Иванич рече: Като ви гледам се едни и същите. Болшевишкия възпитаник като тартор (а може ли да е друг човек, завършил със съветска стипендия философия в меката на болшевизма-Ленинград); а както знаем, пише го в тяхната бибилия, история на ВКП(б), болшевиките били особена порода хора, способни и годни за всичко. Баобаба, отец ЙОВ, и още някои, да спрягат само една тема.

Колко е лошо всичко от, за и свързано Русия за България.

Ама 90% от бълг. народ не е съгласен вас, и вие сте 1 трабант чилечета. И сигурно това не е случайно. Забавното е, че хора, живяли по 4-5 год на руски гръб и сметка са байрактаре и водачи на това антируско хоро.

И аз съм за ЕС. Но не на всяка цена. Толкова доколкото е полезно за Бг. За САЩ и Русия толкова доколкото е изгодно и полезно за Бг. Не да им се навираме като просеци, каквито не сме. И не на всяка цена. Те живеят от интереси и сметки и ние трябва твърдо да защитаваме нашите.

ИНАЧЕ НЕ СМЕ НАЦИЯ, А НАРОД ОТ ЛАКЕИ, КАКВИТО ПО СВОЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ ИСКАТ ДА НИ НАПРАВЯТ НЯКОИ ПИШМАН ЕВРОФИЛИ. ЗА КОИТО ВСИЧКО БЪЛГАРСКО Е ЛОШО, И В КОИТО НЯМА НИЩО БЪЛГАРСКО.

Иво Инджев рече: Е, това ми е “любимо”: болшевишка, откъдето и да го погледнеш, кавалерийска атака срещу… ”болшевишки възпитаници”. Господине, опитайте се да допуснете, абстрахирайки се от личния си опит, че човек може да бъде и “невъзпитаник” спрямо средата, в която е бил принуден на живее.

И не говорете от името на българския народ и неговите 90 процента. Всъщност, дори да ви е вярна тържествената статистиката, какво от това!? Хубавинко ли ви е, уютно ли се чувствата да си имате такова болшинство”? Добре. Честито. Радвайте се. Какво се бутате при толкова презрени от вас хора, които не желаят да споделят вашето щастие?

Ако не можете да родите някаква смислена теза, освен да ругаете различните от вас, по-добре не се обаждайте повече тук, защото различните от вас имат поне едно право: да не търпят доволните от себе си натрапници и техните обиди.

Представете си, ако можете, че не всички държат да маршируват под строй с попътния вятър на “преобладващото течение”.

Съгласните с Живков бяха някъде към 100 процента, но на митинга в София на 18 ноември 1989-та , само седмица след като вашите другари го свалиха с цел да оседлаят отново държавата и ресурсите й, портретът му стърчеше килнат от едно кошче за боклук на ъгъла на ул. “Шипка” до Софийския университет и минувачите се надпреварваха да го заплюват.

И не ми казвайте, че това не са били вашите другари, защото не е важно какво си мислите, а какво си личи от позицията ви.

tanar рече: “само колкото било полезно…” Значи никак. Защото НИКАКВА е ползата за България от Бургас-Александропулис. А как да наречем новите договори с Газпром. Къде е там ползата, товарищ Иванов?

Веско рече: Тази статия за мен беше полезна с информацията за канцлера Меркел и подигравката с този дето е нарочен за наш премиер. Другаде това не съм го прочел или чул. Много интересно

Иво Инджев рече: Вестник “168 часа” посветиха на случката доста място и дори твърдят, че Станишев си е удължил престоя в Берлин с надежда да умлостиви Меркел, но въпреки това не е бил приет от нея.

Самият Борисов се появи по медиите триумфиращ на снимка с усмихнатата Меркел по време, когато Станишев се е надявал на подобна среща… Фактът беше отбелязан дори и в западни издания, които акцентираха върху половината от историята: че Борисов е припознат в Германия като бъдещият български премиер.

В този момент и аз рекох да се включа в дискусията, и инаписах следната реплика:

Ангел Грънчаров рече: Иванович написа ето тия знаменити думи:

“ИНАЧЕ НЕ СМЕ НАЦИЯ, А НАРОД ОТ ЛАКЕИ, КАКВИТО ПО СВОЙ ОБРАЗ И ПОДОБИЕ ИСКАТ ДА НИ НАПРАВЯТ НЯКОИ ПИШМАН ЕВРОФИЛИ. ЗА КОИТО ВСИЧКО БЪЛГАРСКО Е ЛОШО, И В КОИТО НЯМА НИЩО БЪЛГАРСКО.”

Върху тия думи би могло да се напише цяла статия, защото в тях е “зарита” цялата психология на паникьосания пред съвременните реалности на света анахроничен болшевик, който всичко се мъчи да изопачи, иска всичко да направи тъкмо наопаки.

Евпора искала да ни прави “нация от лакеи”, пардон, еврофилите искали да ни правят такава лакейска нация?! И откъде-накъде го взе това, май механично прилага “челния съветски опит”, т.е. онова преживяно време, в което не само бяхме нация от слуги на Големия брат, но и нация от роби, от лишени от право на личностност безличия, обезправени и несвободни. За да приемеш, че Европа, основана на върховната ценност на свободата и на индивидуалността, иска да ни превръща в “нация от лакеи” означава, че за теб е идеал именно комуната от съветски тип, понеже Европа е тоталното отрицание на стадната комунистическа психология.

Абе с една дума тоя “мислещ” таварищ се издава откъдето и да го погледнеш, а пък опита му всичко да изопачи и изкористи, просто няма как да мине.

Аз доста съм писал за този тип психология в предишната си книга БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (Идеи за нашата философия на живота, историята и съвремеността), където описвам процесите на разпадане и на загубата на всякакви субстанциални опори от тази късна и съвсем парадоксална психология, която изби особено ясно в “идеологията” на “Атака”, вдъхновявана не от нещо друго, а само от руски пари.

Ето, и тоя Иванич твърди, че за “европофилите” - в болното му съзнание това е “погрешна” нагласа, а “правилната”, разбира се, е твърдоглавото русофилство! - “всичко българско” било лошо, нещо повече, в тях самите нямало нищо “българско”. И позволете ми да запитам какво разбира този кремълски галеник под “българско” и “българщина”? Разбира се, милите на сърцето му комуноидности, свидните му болшевишки догми и стереотипи, които, взети в своята цялост, са несъвместими с манталитета на европейски мислещия българин. Т.е. на автентичния, модерен и некомуноиден, българин, силеч на нормалния българин с неувреден от комунизма мозък.

Разбира се, няма никакъв смисъл да се спори с такива Иванчовци и Ивановичи, щото те не могат да проумеят ценностността на Запада и на Европа, към които, за зла тяхна участ, България въпреки всичко принадлежи - и от сферата на които те никога няма да могат да я извадят. Остава им само да вредят колкото могат, и те го правят най-усърдно в този исторически период. Понеже техни хора, комуноиди с най-мизерни души, успяха да се докопат до възловите постове в днешна Европейска България, което си е една същинска аномалия, резил и позор.

За нас, че сме го допуснали и още не сме ги изритали там, където им е мястото: в Сибир!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Моят седмичен гражданско-политически коментар в две части

Могат да се видят и изслушат в моя видеоблог, на познатото място.

Лека седмица желая на всички!

Вижте и чуйте и най-новото в моя видеоблог HUMANUS. Технологичният прогрес трябва да се насърчава!

Нещо весело: част от причините да си доволен че си мъж

● Всеки път стигаш до оргазъм.
● Можеш да отвориш буркан без да си кривиш физиономията.
● Трябва ти само четката за зъби, за да преспиш на чуждо място.
● Не ти пука, ако на купона някой е облечен с дрехи като твоите.
● Ако се ожениш, не ти се променя фамилията.
● Не искаш съвсем честен отговор, когато попиташ: Как изглеждам?
● Автомонтьорите винаги ти казват истината.
● Мустаците са въпрос на избор, а не зла съдба.
● На 55 години може да изглеждаш по-добре, отколкото на 35.
● Можеш да уцелиш пета скорост веднага, също и задна.
● Хората не те зяпат в гърдите, докато им говориш.
● Телефонният разговор ти отнема 30 секунди: Ало. По темата. Чао.
● Знаеш всичко за футбола, автомобилите, самолетите и военните.
● Можеш да си имаш картечница с уста.
● Някой може да не те покани някъде и пак да си останете приятели.
● Можеш да смениш гума на колата.
● Изброй петима велики българи. А сега пет велики българки. А?
● Можеш да хвърляш и хващаш неща.
● Не трябва да ти се обяснява какво е засада или реклама.
● Можеш да ръмжиш, докато се протягаш.
● Десет минути след като станеш от леглото може да си навън и да не ти личи.
● Гледаш бебета, кученца и котенца, без да казваш “Ау”.
● Можеш да се изпикаеш, без да сваляш половината си дрехи.
● Когато си облечен официално, можеш да се затичаш по улицата, без хората да си умират от смях.
● Можеш да се подстрижеш и за 3 лв.
● Не ти се налага да се бръснеш от кръста надолу.
● Не се замисляш от коя страна се развива гайката.
● С една прическа можеш да караш години наред. Даже и цял живот.

(Получено е от един приятел, който вероятно е забравил откъде го е копирал. Ако някой знае и каже, ще съм му благодарен. А го публикувам, щото на истината трябва да й се дава път.)

Страшен позор: Христос беше разпънат от такива, каквито са йерарсите на Руската, пък и на Българската православна църква!

(Превеждам статията на г-жа Валерия Новодворская Крест деревянный иль чугунный? понеже смятам, че написаното от нея за руската провославна църква в поразително пълна степен се отнася и за българската. А е казано така силно и правдиво, че просто нямаше как да не я преведа. Преведох я за по-младите читатели, които, слава Богу, не са били принудени като нас да учат руски език под заповед на държавата и под страх от наказания. За горното заглавие съм използвал израз от самата статия. А иначе оригиналното заглавие е Кръст дървен - или чугунен?)

Умря патриархът. На никоя смърт, даже на смъртта на Путин или на Медведев - интелигенцията не може да се радва. Ние нсе сме варвари и не сме людоеди. Ние няма да се подпишем под невнимателно изречената фраза от Пушкин: "Твоята погибел, смъртта ти с жестока детска радост виждам". Още повече че следващия предстоятел може да бъде много по-лош от предишния, в тази насока аз съм оптимист.

На покойния йерарх на църквата се числят и няколко добри дела. Те са немного, и затова ще започнем от тях. Алексий не поддържа Държавния комитет за извънредното положение (преврата от 1991 г., бел. моя, А.Г.). Алексий винаги е предлагал да се махне езическото място, Мавзолея, от Червения площад, а Ленин да се погребе. Патриархът прияти на "своя" територия, до Храма на Христа Спасителя, статуята на Александър Втори, царя-реформатор, заплатена от Алфред Кох и тържествено открита от Борис Немцов, републиканец и волнодумец. На този монумент отказа московско жителство по площадите кметът на града. Навярно заради неприязънта си към идеята за либерални реформи изобщо.

А също така патриархът се отказа да мародерства върху каноническата територия на грузинския си колега Илия Втори. На него му предложиха да присъедини към немалките си владения Абхазия и Южна Осетия, т.е. преживяващите там християнски души. Той отказа. И не предлагаше да се доубие Грузия, да се гонят грузинците от Русия или пък да се взема с щурм Тбилиси.

Какво пък, това е достатъчно за това Бог да му прости: Бог е прощавал и на не такива, Иисус е простил и на разбойника. Но защо на грешната земя над неговия ковчег бяха пролети толкова много чекистки крокодилски сълзи и бяха казани толкова лъжливи думи за завидната съдба на християнството в Русия? Та за тия 20 години Р