Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 26 януари 2009 г.

Моето извинение към Д.Аврамов с един въпрос: а има ли изобщо всеобщо уважаван български журналист?!

Здравей, Митко,

Благодаря ти за писмото, най-внимателно го изчетох и ми стана крайно неудобно за това, че си се почувствал толкова засегнат от оня мой коментар (Николай Бареков, "най-уважаваният български журналист": майка ти жална, българска журналистико!) по повод "уважавания български журналист" Бареков. Разбрах, че съм се увлякъл, че съм прекалил; благодаря ти обаче за това, че със своето писмо ми даваш пример за по-различен тон, оценявам това и ще ти отвърна в този дух.

Прочетох най-внимателно и въпросния мой коментар в блога. Аз - не знам дали се усеща това отстрани, в писанията ми - съм крайно импулсивен човек, лесно се "паля" и увличам, зная добре, че това е недостатък. Но то е недостатък на темперамента, темпераментът пък е "природно свойство" и по тази причина човек темперамента си не може да промени (характера може, но темперамента по никой начин не можеш да промениш, това не е в наша власт). Разбира се, това не ме извинява, аз по тази причина лесно си навличам беди, също така си създавам неприятели.

Но си има и положителна страна тази особеност на темперамента ми: такива хора като мен са искрени, честни, водят се от най-благородни мотиви, т.е. ей-така, само заради правенето на някакви подлости и мръсотии, а и по користни подбуди, по никой начин не могат да реагират. Също така не мога и съзнателно да навредя на някой човек, а моите критики обикновено са с цел да помогна да другия (ако е съгрешил, а всички сме грешни, няма човек без грешки, гафове и пр.) да се промени в положителна насока. Мисля, че като кажеш честно на някой как си възприел стореното от него, без да криеш или спестиш нещо, изцяло открито, без капчица лицемерие, той, ако успее да разбере това, вместо да те намрази, ще ти бъде в някаква степен благодарен. Разбира се, ние, хората, сме различни, няма как да имаме еднакви вкусове, ценности, впечатления, реакции.

Но да не се увличам в общи тълкувания. Искам лично на теб да ти кажа следното.

Ако наистина това, което съм написал по повод на твоите, може би съвсем лекомислено изпуснати, думи "Бареков - уважаван български журналист", ти е прозвучало грубо, обидно, несправедливо, грозно, то в такъв случай бих искал да ти се извиня; не тази е била целта ми, не този ефект съм преследвал. Аз изключително много те уважавам, много често съм се възхищавал и съм споделял заеманите от теб позиции, зная добре, че имаме ценностна и идейна близост. По тази причина по никой начин не съм искал да те обидя, но ако съм те обидил, моля те да ме простиш, да ме извиниш - ако можеш. Защото наистина е грозно ей-така, за едното нищо, за някакви си там (и то толкова естествени!) различия в оценките, да обидиш друг човек, и особено пък уважаван от теб човек. По тази причина наистина те моля да се опиташ да ми простиш.

Аз се опитах в онзи коментар да пиша шеговито, иронично, но явно от иронията (доколко съм успял да постигна такъв ефект) те е заболяло повече. Надявах се да се посмееш, включително и над себе си, да осъзнаеш че все пак си "пресолил манджата" с това твое така лекомислено изпуснато изказване "Бареков, уважаваният български журналист", но те би; този ефект не се е получил, за съжаление, и вината за това е изцяло моя. Наистина често се увличам и вероятно (сега си давам сметка за това) по този причина често и обиждам някои хора. Крайно неловко се чувствам когато без да съм искал съм обидил човек, който уважавам - като в този случай.

Аз обаче не мога и да скрия мнението си за Бареков. Аз не го уважавам и честно съм си казал защо не го уважавам. Той е публична личност и от такива сигнали на неприемане (нали ако само го хвалят, ласкаят и прославят, той ще се самозабрави!) или критики може, ако е умен, не да се обижда, ами да бъде благодарен на оня, който фактически му помага да се промени към добро. Но у нас реакциите явно са доста извратени и изкривени и по тази причина като кажеш някому честно какво мислиш, той ти се обижда и почва даже да те мрази. А пък и може и да те даде под съд (Кеворкян има този обичай). Нашенски нрави са това, не друго. И нашенска простотия - бих си позволил да добавя...

Та, Митко, ако беше казал за Бареков "известния български журналист", аз тогава изобщо нямаше да реагирам на едно такова неутрално в оценъчно отношение изказване. Но ти каза "уважавания български журналист" и по тази причина аз наистина започнах да трия очи дали не сънувам. Прекалил си, по мое виждане, и аз в тази връзка сега се замислям: а има ли изобщо български журналист, за който с чиста съвест и дори с гордост човек да може да каже: той е уважаван, авторитетен български журналист!

И знаеш ли какво, сега с ужас установявам, че няма такъв български журналист, за която справедливо да могат да се кажат такива думи. Ето, примерно, за доайена на българската журналистика Кеворкян това едва ли може да се каже (оказа се мръсен доносник на ДС, пък и сега всеки ден се орезилява!). За Коритаров също не може справедливо да се кажат такива думи. За мен Иво Инджев, премерно, е уважаван, но добре си давам сметка него пък колко много хора не го харесват и следователно не го и уважават. И дали изобщо е възможно да има всеобщо уважаван журналист изобщо, щом като журналистиката всъщност е толкова сложна и оценъчна по същината си дейност, която няма как да не буди субективни реакции и преценки? А пък в тази област - на вкусовете, ценностите, разбиранията, чувствата! - ние, слава Богу, сме различни; и други не можем да бъдем.

Това е моят отговор. Ще му дам публичност в блога си, защото съм ти длъжник след като написах оня злополучен коментар. Твоето писмо до мен засега няма да го публикувам, защото нямам твоето съгласие. Ако пък заявиш че нямаш нищо против, ще се радвам да го публикувам. Все пак трябва да уважаваме читателите си. Аз се старая да го правя, а също и да бъда искрен и честен с тях. В тази връзка си позволявам да те посъветвам да разрешиш коментарите в своя си блог; защото ако имаше възможност да се реагира там, аз изобщо нямаше да напиша своя критичен коментар, а щях да се задоволя с най-лаконична забележка в блога ти!

Поздрави и пожелание за успешна седмица!

Абонирайте се за първия и единствен блогърски вестник! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в немилост!

4 коментара:

Анонимен каза...

Д.Аврамов да отправя па-ясни послания към обществото, защото не е много ясно какви идеи изповядва, а Бареков и Велева са си комунистическо-депесарски клакьори.Извинението изобщо не е необходимо, ухото трябва да се дръпне навреме.Журналистите са за това.

Анонимен каза...

"...защото съм ти длъжник след като написах оня злополучен коментар."
Не, приятелю,с нищо не си длъжен, а коментарът ти изобщо не беше "злополучен".
Когато си написал истината,не се извинявай и не наричай думите си злополучни.
Колкото и да си добронамерен към някаква кауза. Защото мислещите хора изпитват огорчение и разочарование.Все пак Бареков е общопознат и всепризнат....
Извинявай за откритите ми думи,
знаеш колко уважавам тебе и делата ти.
Поздрави, К. Николов

Ангел Грънчаров каза...

Уважаеми г-н Николов, аз не се отказвам от ония свои думи, въпреки че наистина там съм "попресолил" нещата, увлякъл съм се, а пък щом Д.Аврамов се е почувствал обиден, длъжен съм да му поднеса извиненията си. Трябва преди всичко да бъдем хора и да щадим личността и самолюбието на другия, а пък Д.Аврамов е млад и кадърен човек. А на подлеците, разбира се, аз казвам каквото мисля за тях директно и без увъртания, без да им цепя басмата. Примерно за Гоце, Дмитрич, Симеонич, Доганич, Барекович и пр. съм казал каквото мисля и никога за нищо няма да им се извиня, понеже играят доказано подла и вредна роля. Д.Аврамов е съвсем различен случай и аз детайлно съм казал защо се чувствам длъжен да му се извиня - и му се извиних. Пък всеки нека да оценява както иска това мое поведение. Аз искам съвестта ми да е спокойна и ако съм обидил несправедливо някой човек, нямам друг избор освен да му се извиня...

Ivan Hristov каза...

Грънчаров,не се коси толкова по случая "Д.Аврамов".Твоята грешка спрямо него е много по-малка от неговата.Защото твоята публикация е публикация на гражданин,а Аврамов,да ме извинява,но той трябва да внимава какво публикува,защото е на важен пост в управата на СДС.Той като е толкова умен,не вижда ли че по този начин налива вода във воденицата на "обичния" от мислещите хора мазник Бареков.Аз не приемам неговото поведение за нормално,той така наистина кара читателите да се замислят на коя страна е,дали му е мястото в СДС и то на този пост.
Бих го посъветвал да напише и някоя хвалебствена статиика и за някой от "уважаваните" ни управници
защото наистина има такива,ако се замислим колко много хора гласуват за тях.Например Гоце президентов,
СерГЕЙ премиеров и т.н.
На теб ти прави чест,че намери сили да се извиниш,независимо,че си прав по същество.