"Златният дъжд" на политическите реклами в предизборно време: кратък диалог по тази благодатна тема

Искам да ви разкажа една съвсем автентична, действителна, реална история, която ми се случи вчера. Правя го, понеже зная добре, че тя говори много, че е изключително показателна - ако не беше така, изобщо нямаше да ви занимавам. Тя говори тъкмо по най-силно интересуващата ме тема напоследък: за българската народна душа. И ни казва много тъкмо по сърцевината на този най-важен за нас, българите, проблем. Удря, дето се казва, тъкмо в десетката (ако ми позволите да използвам името на онова предаване на журналиста И.Инджев, което президента Първанов забрани преди време).

Та вчера по едно време, тъкмо когато се приготвях да излизам, по Скайпа почна да ме търси някакъв неизвестен ми до този момент човек. Аз, разбира се, не отказвам разговори с никой, още повече защото в случая ми се стори, че този човек иска да постави важен въпрос. Ето, публикувам дума по дума нашия разговор, като ще скрия действителния никнейм на моя любезен събеседник - и за целта ще използвам условния псевдоним "Разтревожен гражданин":

Разтревожен гражданин рече: Г-н Грънчаров, може ли да ви отнема няколко минути от времето?
Аз отвърнах: Да, кажете, няма проблеми.
Разтревожен гражданин рече: Въпросът ми е необичаен. Аз съм симпатизант на Синята коалиция. Искам да поставя една щекотлива тема...
Аз отвърнах: Моля, кажете смело, всяка тема заслужава да бъде обсъдена.
Разтревожен гражданин рече: Добре. Искам да река: блазе ви! Толкова много реклами на Синята коалиция имате в блога си, сигурно печелите добри пари. Зная, че от политическа реклама в предизборен период се печели много.
Аз отвърнах: Какво Ви кара ди си мислите, че някой нещо ми плаща за "рекламите"?
Разтревожен гражданин рече: Не, аз не го мисля, аз го зная: няма вече идиоти, които без никакви пари ще правят това, което Вие правите за Сините. Времената се промениха. Сега всичко се заплаща.
Аз отвърнах: Е, щом мислите така, явно тогава аз съм последния останал идиот от предишните времена. Правя всичко без стотинка, правя го по най-чисти ценностни подбуди. Ако искате ми вярвайте, това е самата истина.
Разтревожен гражданин рече: Брей, вие на много честен се правите бе, г-н Грънчаров. Моля, моля, недейте се престарава, пред мен тия не минават. А сега отговорете ми и на последния въпрос: колко парички на ден гушвате за да слагате тия клипчета, рекламки, снимчици, да правите коментарите си? Сигурно печелите добри пари за труда си.
Аз отвърнах: Ще Ви разочаровам: нищо не печеля. И не ща да печеля. Сигурно във Вашите очи съм пълен нещастник и идиот, но е така. Честен не ща да се правя, просто защото не ми се налага: аз съм си такъв.
Разтревожен гражданин рече: Вижте сега, тия приказки ги разправяйте на децата, пред мен тия не минават. Хайде, моля, зрели и сериозни хора сме, запитах Ви съвсем коректно, а Вие ми разтягате локуми: кажете колко пари получавате за трескавата си дейност в интернет, и ще Ви оставя на мира.
Аз отвърнах: Карате ме да се чувствам неудобно. Да изглеждам по-голям идиот отколкото всъщност съм. Но пак ще Ви река: нищичко не получавам, правя го ей-така, на мен ми стига съзнанието, че мога с нещо да помогна за доброто на България. това ми стига. То не се мери с пари. не забравяйте, аз съм философ.
Разтревожен гражданин рече: Знаете ли, ако е истина това, което казвате, Вие не сте философ, а сте просто глупак. Знаете ли какви пари вадят хората от политически реклами по време на предизборните битки? Това е златното време на медиите. Златен поток се влива в касите им. Нима нищичко не полувате? Хайде, кажете си, ще го запазя в тайна.
Аз отвърнах: Човече, не зная как мога да Ви убедя, но казвам самата истина: и стотинка не съм взел. Ако искате ми вярвайте. Ако не ми вярвате, ако ме мислите чак за такъв голям мошеник, не мога да Ви убедя по никакъв начин. Кълна се, нищо не съм взел. Бог ми е свидетел, че не съм взел една стотинка. Вярвате ли ми сега? Пред Бога не мога да лъжа.
Разтревожен гражданин рече: Ей, Вие вече взехте да се увличате. Не трябваше да намесвате Бога, щото това е грях. Голям грях: да се лъже пред Бога. (В интерес на истината този човек пишеше Бог така "бог", но аз поправих грешката му, бел. моя, А.Г.)
Аз отвърнах: Зная добре това, бъдете спокоен. Не лъжа. Глупаво е да си вземам такъв грях на душата. Самата истина е, че не съм взел нищо. И не ща да взема. Не разбирам защо толкова се чудите. Нима наистина смятате, че у нас вече няма хора, които биха направили нещо по най-чисти, по благородни, по ценностни подбуди?
Разтревожен гражданин рече: Е, може и да има, ама са на изчезване. Знаете ли, да си призная, силно ме разочаровахте. Вие, простете, сте пълен глупак. А аз Ви мислех за умен човек. Не очаквах, че сте и чак толкова наивен. Наистина, имах доста по-добро мнение за Вас.
Аз отвърнах: Не мога с нищо да Ви помогна. Това е положението. Знам добре, че съм "бяла врана". Е, не мога да твърдя, че съм единствен, защото познавам и други хора, които са готови да направят нещо не за пари, а заради идеи и ценности. Ние, десните хора сме от една друга, по-рядка за българските условия порода. Но ни има, за щастие. Не съм само аз такъв.

Разтревожен гражданин рече: Тра-ля-ля, бля-бля-бля! Не вервам нито на една Ваша дума. Мислех Ви за умен човек. Тежко ви и горко Ви щом сте с тоя ум. Никога няма да успеете. Сега разбирам защо и книгите си не можете да разберете. Без морален компромис човек у нас нищо не може да постигне. Мина времето на глупаците и наивниците. Заблуждавате се, че десните хора са идеалисти. Не е така. Няма вече идеалисти. Вече всеки иска за всичко пари. Капитализъм, братле. Без пари не може: "Кака вече се ожени!"...
Аз отвърнах: Знаете ли, разбирането Ви ми е интересно, някога може да поговорим пак, но сега ми се налага да излизам. Извините ме. Друг пък ще продължим.
Разтревожен гражданин рече: Не, няма да говорим повече. Което ме интересуваше, го разбрах. Не Ви вярвам особено, но може и да не лъжете. Ако съзнавате каква глупост правите като не вземате пари за рекламите в блога си, вземете и си поискайте. Напишете имейл на предизборния щаб на сините и им кажете просто така: "Ако искате да продължа в същия дух кампанията във ваша полза, трябва да снесете нещо. Иначе не става. Кака се ожени!" Кажете им това, после ще сте ми благодарен до гроб. Сбогом.
Аз отвърнах: Мерси за съвета, но няма да се възползвам. Грозно ми звучи да ги изнудвам. Не е прилично според мен. Така мисля. Всичко добро! Бъдете здрав!

Добави в Svejo