Из архива: Мои статии, публикувани из вестници и списания преди 1989 г.

Като публикувах Из моите архиви: Един „революционен манифест“, писан и публикуван седмица след 10 ноември 1989 г. някой си, нарекъл се с изразителния псевдоним ge6eft не пропусна да ме бъзне, провиквайки се доста патетично и изразително; предполагам като е писал писал тази реплика, се е и хилил на остроумието си:

Ясно е какво си писал след 89-та, що не пуснеш обаче кво си писал преди 89-та?! Сигурен съм, че си възхвалявал режима. Пусни нещо което си писал преди 89 г. ако ти стиска - да те видиме що за „антикомунист“ си бил!

Аз, разбира се, не пропуснах да му отговоря в своя си стил ето така:

Таваришч, много пъти съм публикувал мои статии, излезли преди 1989 г., пропуснал си това, но се порови и ще намериш. И от един ред, написан от мен тогава, не се срамувам, щото аз съм си съвсем същия – за разлика от такива като теб, които така лесно и с такава охота прехвърлят собствените си прегрешения върху такива като мен…

Но както и да е де, нашенски нрави са това, нищо чудно няма. Но въпреки всичко (и то съвсем не само по тази причина, не само заради задевката на Гешевтчо!), но най-вече поради това, че тия дни разчиствах и подреждах архива си, реших да публикувам ония мои неща, които са излезли във вестници и списания преди 1989 г. Оня зевзек просто ми даде допълнителен импулс да осъществя тази нелоша идея. Ще публикувам статиите си в една поредица, а пък ония, които са излезли по вестници и списания след 1898 г., ще ги публикувам в отделна серия. Та на тази основа ония, дето така силно се вълнуват как и какво съм писал преди и след 1989 г., да имат възможността да задоволят любопитството си в пълна мяра.

Ще разделя публикациите в три раздела:

ФИЛОСОФСКА ПУБЛИЦИСТИКА:

Да говориш това, което мислиш (моя статия от 1987 г., публикувана в пловдивския младежки в-к "Комсомолска искра")

В канона на безличието (моя статия от 1988 г., публикувана в пловдивския младежки в-к "Комсомолска искра")

Икономическото отчуждение (моя статия в две части, публикувана през март 1989 г.)

Академичният дух (философско-публицистична статия, публикувана през февруари 1989 г.)

"Новото мислене" , статия, излязла на 13 февруари 1989 г.

Духът на морето, статия, излязла на 4 юли 1988 г.

Митологичното съзнание, запис на разговор с Красен Станчев, отпечатан на 13 март 1989 г.

Академичният дух, отзив, излязъл във в-к "НАРОДНА КУЛТУРА" на 20 януари 1989 г.

Проблеми на самоуправлението и демократизацията, статия, публикувана на 31 октомври 1988 г.

(Очаквайте продължение)

ФИЛОСОФСКИ (НАУЧНИ) СТАТИИ:

Документ на епохата: Философски ненаучен манифест

Някои проблеми на преподаването на философията във висшите учебни заведения (Моя статия от епохата на комунизма, публикувана в сп. "Философска мисъл", март 1989 г.)

ПОЛЕМИКИТЕ ОКОЛО РЕЛИГИЯТА И НЕЙНОТО БЪДЕЩЕ (откъс от дисертацията ми, писана в периода 1985-1988 г., чиято тема е "Учението за човека и формите на духа")

СТАТИИ, ПУБЛИКУВАНИ НЕПОСРЕДСТВЕНО СЛЕД 10 НОЕМ. 1989 Г.

Един "революционен манифест", писан и публикуван седмица след 10 ноември 1989 г.

Ще се постарая да публикувам под тия рубрики всичко, което съм намерил по момента (под формата на ксерокопия и изрезки от вестниците). Това, което успея да открия по-нататък, ще го публикувам допълнително. Признавам си, съвсем не ми се ходи из библиотеки да се ровя из старите вестници, така че доста неща едва ли ще ги открия. В периода на нашата специфична българска "перестройка" (след 1985 г.) аз писах доста активно по вестниците. (Да се бях сетил, впрочем, да почна да се подвизавам като "колегата" Ахмед Доган - ако не знаете, за ваше сведение, негова милост също е философ, макар и марксистко-ленински; е, завършил е философия де, но това е било само за дегизировка и алиби, а иначе се видя, че никакъв философ не е бил - та ако бях се сетил да почна да се подвизавам като Доган, сега кой знае къде ли щях да бъда?! Ама времето не може да се върне - за щастие.)

Ами това е, приятно четене! Всеки ще си направи сам изводите какъв съм бил тогава, как съм се държал, достойно или недостойно, подобаващо или неподобаващо съм реагирал. Аз за себе си съм напълно спокоен, съвестта не ме мъчи за нищо. Друг е въпросът, че у нас тъкмо безсъвестните успяват...

Добави в Svejo