И така, вчера бях в пловдивското издателство МАКРОС, чийто собственик ми е познат от отдавна, от времето, в което бях на работа в ПУ. Смятам, че калкулацията, която ми направи неговия служител, не е раздута, но същевременно ми се вижда доста скъпичко. Разбрахме се така.
Списанието да бъде, както е обичайно за списание, във формат 240/165 мм. (когато книжното тяло е обрязано); това е формата на по-големите книги - можете да измерите 24 см на 16,5 см. и да добиете представа за формата (големината) на списанието като книжно тяло. Реших то на първо време да е в обем поне 80 страници (ще е сравнително тъничко), но ако пък текстът е по-сбит (както смятам да бъде), ще се побере доста информация.
Корицата реших да бъде многоцветна, както подобава, след като списанието е за млади хора предимно. Но ми се иска също да не е прекалено семпла, но също ще се старая да бъде стилна и красива. Предпечатната подготовка на първо време ще бъде правена не от издателството, а от един пловдивчанин, млад човек (Мирослав Павлов), който се съгласи да прави това съвсем безвъзмездно на първо време, ей-така, само за идеята. В издателството само ще разпечатат на паус готовия текст, ще направят цветоотделяне на корицата и някой други процедури. Хартията ще е 50 гр., т.е. ще е малко по-плътна от хартията на съвременните вестници. Корицата ще е по-дебела, както се и полага, ще е от 150-грамовата.
И в крайна сметка рекапитулацията (общата сума) за издаването на първи брой на списанието е 589 лева + 16% за държавата (ДДС). На мен тази сума ми се видя доста голяма, казах на човека там, че ще помисля и ще се консултирам с някои хора, и ето, сега съм в положението да решавам какво да правя. На мен ще ми е много интересно ако някой ми даде съвет какво да правя. Имам и друг вариант, със софийско издателство, с което работя от години, там офертата ще е по-изгодна - изглежда ще се принудя да се откажа от идеята списанието да излиза в гр.Пловдив.
В блога си ще давам пълна информация за своите проучвания около издаването на списание ИДЕИ, понеже ми се иска то да не бъде само (и предимно) мое частно дело, а в него да се включат и други хора. Т.е. иска ми се списанието да бъде публично, общностно подкрепено, дело, или, по-скоро, да е дело на една духовна общност, която, както и да го погледнем, така или иначе бавно, но сигурно, се формира за момента около блога, а постепенно ще почне да се формира и около самото списание. Засега неколцина човека ми писаха и предлагат свои текстове, а за помощ в пари за издаването на списанието е помогнал само един наш сънародник от Германия, който даде 75 евро. Това е положението.
Все още съм оптимист, иначе съм инатлив човек (зодия "овен", ако това изобщо има някакво значение), упорит, щом успях да издам толкова книги, ще успея да създам и списанието. Ако трябва, ще ям само един път на ден, но пак ще го създам. Грозно е това, че всички мои приятели (бивши?), уважавани и състоятелни бизнесмени, изчезнаха вдън земя, и то веднага след като им казах, че ще издавам списание за духовна култура и че няма да е зле, за да си спасят душите, да подпомогнат издаването му.

Ето точно затова в България в този момент трябва да бъде създадено списание от рода на ИДЕИ. И то ще бъде създадено, независимо от това, че почти всички мои познати упорито ме увещават, че това е поредната ми фикс-идея, от която нищо нямало да излезе, а само съм щял да затъна още по-дълбоко в мизерията. Мен обаче от материална и битова мизерия не ме е страх, понеже съм свикнал с нея; мен ме е страх само от духовната мизерия - и точно затова ще създам списанието: щото България страда в момента най-много от страшната духовна мизерия, в която е изпаднала. Нима не разбирате все още това?!
5 коментара:
Ще бъде грешка да го разпространявате само в университетите.Изберете си едно две места, било будки или книжарници в поне Повдив и София, и ги оповестете в блога си.така неочаквано за вас ще намерите съмишленици и купувачи
Правилно, споделям, ще потърсим начин да уредим този въпрос: поне в няколко най-големи града да има място, където всички интересуващи се да могат да си го купят. Аз писах така, понеже ония, които искат да си го купят, могат да минат и в някой от университетите, където ще се продава, но е хубаво да има и други места. Живот и здраве, и това ще стане!
Тоя таваришч по-горе, анонимния рускоговорящ, трябва да знае, че в този блог се пише само на български; изключение от това правило се прави само за руски антикомунисти като г-жа Новодворская, панимаешь? Аз също мога да пиша на руско-български, кото блогът е мой. А в линка май си сложил вирус, нека никой, моля, да не го натиска...
Г-н Грънчаров,
Опитай в печатница Делта плюс в Пловдив. Тя е специализирана в печата на книги и списания и има технология за директно правене на плаки. Това поевтинява печата и е сред най-търсените печатници в бранша.
Благодаря, ще проверя и тяхната оферта!
Публикуване на коментар