Ако нещо със сигурност може да се признае на нашия Първанов това е, че твърде много обича да раздава ордени; човек може да си помисли, че в Сирищник някога децата са си играели с раздаването на лимонадени капачки за ордени, аз другояче не мога да обясня тази страст на нашия мил президент към раздаването на ордени; а нищо чудно много да е завиждал навремето на окичения като коледно дръвче с ордени, звезди и медали, и то от шията до петите, съветски лидер Брежнев; нищо чудно пък и Брежнев наред със Сталин да му е кумир, знае ли човек. Но ето че днес агент Гоце се оля: ще награди и собствения си началник по линия на КГБ; ето, четете:
Президентът Георги Първанов ще връчи в понеделник Почетния знак на държавния глава на председателя на Търговско-промишлената палата на Русия акад. Евгений Примаков.
Примаков не е кой да е, а е твърде заслужил таваришч, какво толкова ли е заслужил, а? Ами ето какво; заслужил е така, че заслугите му в очите на наш Георгий Первановий са огромни направо:
След дългогодишно членство в ръководството на КПСС и ангажименти в структурите на КГБ, през 1991 г. Примаков става ръководител на Първо главно управление на КГБ (външно разузнаване), а месец по-късно е назначен за ръководител на Централното управление на външното разузнаване на СССР.
Пита се: за какво толкова е награждаван Примаков, с какво толкова се е отличил в очите на наший президент, какво толкова е заслужил?! Бил шеф на КГБ - усещате ли, драги ми дами и господа, "где е зарито кучето" в случая?
Ами наш таваришч Перванавий, знайно е, по времето, когато Примаков е имал "ангажименти в структурите на КГБ", също е имал такива ангажименти: бил е агент Гоце, подвизавал се е на "тихия фронт в битката със световния империализъм", бил е незабележима частица от "железния юмрук на Партията". А пък като вземем предвид, че нашата ДС, в която се е повзивал агент Гоце, е филиал на КГБ, то нищо чудно Примаков още тогава, имайки "дългогодишни ангажименти в структурите на КГБ", да е бил пряк началник на наш Гоце! Ето и още едно доказателство за моята версия:
Около година и половина Примаков е премиер на Русия (1998 г.), като заема твърд антинатовски курс по отношение на събитията в бивша Югославия и по-специално Сърбия.
Амче то тогава и наш Гоце "заема твърд антинатовски курс по отношение на събитията в бивша Югославия и по-специално Сърбия", брях, какво съвпадение в мислите и чувствата на агент Гоце и на шефа му от КГБ?! Наш Гоце тогава беше пръв приятел на "скъпия другар Милошевич", както адресираше писмата си до сръбския диктатор, и също така се прочу с това, че водеше антинатовски демонстрации на червени бабички в София, като протестираше срещу въздушните удари на НАТО, с които бяха спрени кланетата на милошевичевите касапи из Косово. Сещате ли се сега защо президента Гоце чувства такава благодарност към шефа си от КГБ, че го награждава с "почетен знак на държавния глава на България".
Абе нека да си изпитва каквито иска чувства към Примаков и към цялото КГБ, ала да не намесва институцията държавен глава в своите мерзски чувства. Да беше наградил Примаков и бойните си другари по линия на ДС-КГБ с букетчета теменужки, израсли около прочутия му нужник в Сирищник, разбирам, и това е съвсем оправдано, но откъде-накъде да ги награждава с ордени, медали и почетни знаци на държавния глава?! Нерде Ямбол, нерде Стамбул! - какво друго да каже човек. А че е непоправим наш Гоце, се вижда с просто око, и ето, днес той го доказва за сетен път, че главата му е пълна не с друго, ами тъкмо с червени петолъчки, като ония, дето сияят по кулите на Кремъл...
Президентът Георги Първанов ще връчи в понеделник Почетния знак на държавния глава на председателя на Търговско-промишлената палата на Русия акад. Евгений Примаков.
Примаков не е кой да е, а е твърде заслужил таваришч, какво толкова ли е заслужил, а? Ами ето какво; заслужил е така, че заслугите му в очите на наш Георгий Первановий са огромни направо:
След дългогодишно членство в ръководството на КПСС и ангажименти в структурите на КГБ, през 1991 г. Примаков става ръководител на Първо главно управление на КГБ (външно разузнаване), а месец по-късно е назначен за ръководител на Централното управление на външното разузнаване на СССР.
Пита се: за какво толкова е награждаван Примаков, с какво толкова се е отличил в очите на наший президент, какво толкова е заслужил?! Бил шеф на КГБ - усещате ли, драги ми дами и господа, "где е зарито кучето" в случая?
Ами наш таваришч Перванавий, знайно е, по времето, когато Примаков е имал "ангажименти в структурите на КГБ", също е имал такива ангажименти: бил е агент Гоце, подвизавал се е на "тихия фронт в битката със световния империализъм", бил е незабележима частица от "железния юмрук на Партията". А пък като вземем предвид, че нашата ДС, в която се е повзивал агент Гоце, е филиал на КГБ, то нищо чудно Примаков още тогава, имайки "дългогодишни ангажименти в структурите на КГБ", да е бил пряк началник на наш Гоце! Ето и още едно доказателство за моята версия:
Около година и половина Примаков е премиер на Русия (1998 г.), като заема твърд антинатовски курс по отношение на събитията в бивша Югославия и по-специално Сърбия.
Амче то тогава и наш Гоце "заема твърд антинатовски курс по отношение на събитията в бивша Югославия и по-специално Сърбия", брях, какво съвпадение в мислите и чувствата на агент Гоце и на шефа му от КГБ?! Наш Гоце тогава беше пръв приятел на "скъпия другар Милошевич", както адресираше писмата си до сръбския диктатор, и също така се прочу с това, че водеше антинатовски демонстрации на червени бабички в София, като протестираше срещу въздушните удари на НАТО, с които бяха спрени кланетата на милошевичевите касапи из Косово. Сещате ли се сега защо президента Гоце чувства такава благодарност към шефа си от КГБ, че го награждава с "почетен знак на държавния глава на България".
Абе нека да си изпитва каквито иска чувства към Примаков и към цялото КГБ, ала да не намесва институцията държавен глава в своите мерзски чувства. Да беше наградил Примаков и бойните си другари по линия на ДС-КГБ с букетчета теменужки, израсли около прочутия му нужник в Сирищник, разбирам, и това е съвсем оправдано, но откъде-накъде да ги награждава с ордени, медали и почетни знаци на държавния глава?! Нерде Ямбол, нерде Стамбул! - какво друго да каже човек. А че е непоправим наш Гоце, се вижда с просто око, и ето, днес той го доказва за сетен път, че главата му е пълна не с друго, ами тъкмо с червени петолъчки, като ония, дето сияят по кулите на Кремъл...
Бихте ли помогнали финансово една книга за българското образование да бъде отпечатана, да види бял свят? Ако сте способни на такъв благороден жест, вижте:
Подписка за неиздадена още книга може да спаси от провал намерението да бъде изобщо издадена
Банкови сметки за подпомагане на блога, на вестник ГРАЖДАНИНЪ и на списание ИДЕИ
ПРОЧЕТИ електронния вариант на излезлите досега броеве на сп. ИДЕИ
ЗА КОНТАКТ
Няма коментари:
Публикуване на коментар