Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 13 януари 2011 г.

От малки ни учат да бъдем страхливци, да не бъдем творци на собствения си живот

По моята публикация от вчера Подслушан разговор между двама приятели по темата "За какво живее човекът?" откривам тази сутрин два интересни отзива, което публикувам отделно, за да излязат и в книжното издание на блога, именно във в-к ГРАЖДАНИНЪ. Впрочем, абонаментът за него все още върви; абонирайте се, ако вие лично ползвате интернет, сигурно имате познати, които биха ви били благодарни ако им дадете възможност да прочетат на хартия това, което ни вълнува нас, "интернетните хора"; при това няма и да се охарчите кой знае колко, ако подкрепите свободното слово в България, но това вече си е ваша работа; та ето какво пишат тия свободни коментатори:

КаВМ каза: Господин Грънчаров, не знам как човек би могъл да си обясни подобен феномен, може би като "синдром на възпитания пораженец". Възпитан не като човек с обноски, а по-скоро като дресиран... да бъде жертва от самото си рождение, осъзнаване...

Ние живеем в обществото на неродения Петко. С каквото и да се захване човек ще се намерят поне стотина да му окажат "моралната" подкрепа с думите: "Няма смисъл, нищо няма да се промени, нищо не можеш да направиш!". А хора, които не вярват в себе си или в каузата си, са обречени на провал. Те започват нещо с ясната мисъл, че вече са победени.

И това е повсеместно явление сред младите в България. Така са ни научили още от малки... да бъдем страхливци, да не бъдем творци на собствения си живот. Казвам го от позицията на човек, който е в тази възрастова група и се сблъсква с подобно мислене всеки ден.

hateu каза: Интересна статия... но от скромния си опит за съжаление трябва да се съглася с момчето. Без да повтарям думите му и излишно да философствам на тема "колко сме подтиснати" само ще цитирам учителката ми по френски, която ми каза нещо, което никога няма да забравя:

"Че защо да са тъпи управляващите? Даже са много умни - благодарение на тях децата ни станаха безвредни. Да, всеки се прави на "най-големия", но никой за нищо не отстоява правата си, мнението си, да не говорим да подкрепи и другите около себе си. Всички библиотеки се превърнаха в дискотеки, образованието хич го няма, учителите работят за едната слава и то само тези като мен, които по някаква причина са доволни от заплатата си. А най-лошото явно предстои, защото това поколение тепърва ще почне да възпитава децата си."



За мой късмет мога да се похваля с родители, които са ми осигурили всичко от, което имам нужда за да се развия като нормален човек в това число и добро възпитание и пример. Но от тук почват трудностите и спънките в цялото ни общество - от приятели, образование, управление, бизнес...

Няма начин да не затъпееш, когато по цял ден слушаш връстниците си за най-новата песен на Алисия, Биг Брадър и дали ще ти отива с кичури.

Няма коментари: