В коментар под публикацията Глас от САЩ може да сащиса Първанов в блога на И.Инджев някой си, нарекъл се "Другарят Ленин", подхвърли, че Иво Инджев трябвало да се кандидатира за президент; той самият отхвърли тази възможност; по повод на тази обмяна на реплики моя милост реши да постави въпроса на една по-друга плоскост; ето какво написах там:Въпреки провокационно-подигравателното по характера си подхвърляне на съществото, нарекло се "Другарят Ленин", въпросът за подходящия кандидат на автентичната десница в изборите за президент тази година, трябва да признаем, си стои с цялата острота. В така и така сложилата се ситуация, възникнала във връзка с налагането и хегемонията на толкова странното образование, наречено "ГЕРБ", въпросът за поведението на десните в рамките на съществуващите условия е твърде хлъзгав и коварен.
Спомняме си всички как при предишните избори се стигна до положението на втория тур ние, десните хора в България, да нямаме за кого да гласуваме, понеже изборът бе от типа "хвани единия, удари другия", имам предвид избора между Първанов и Сидеров. Ако в едно бъдеще време се окаже, че ни се наложи отново да участваме в подобни резили, примерно, да бъдем принудени да избираме между гоцевия и бойковия чирак, аз лично не виждам как изобщо ще мога да участвам в едни такива "избори", точно възпроизвеждащи руската (без)путинска действителност на пълна безпътица. Именно безпътица, при която десните руснаци, "западниците", либерално мислещите, просто няма за кой да гласуват и по тази причина си стоят непредставени както в парламента, така и всякак иначе.
За да не се стигне до този унизителен и дори убийствен за демокрацията ни вариант, се налага в един бърз порядък да се реши проблема с издигането на десния кандидат, имам предвид кандидата на Синята коалиция. Трябва да се направи така, че най-вероятният десен кандидат да получи известно медийно внимание. Дори ако за целта се наложи да се приложи процедурата на "първични избори" за кандидат-президент в средите на десницата, процедура, която навремето доведе до елиминирането на "лицето Желю Митев Желев", щото, както си спомняме, ако се беше наложило да се гласува в ония условия за доказания колаборационист с БСП Желев, повечето дясномислещи тогава също нямаше да има за кой да гласуват. Което пък, от друга страна погледнато, можеше да доведе дотам, че още тогава президент можеше да стане някое друго недоразумение, подобно на недоразумението, наречено "Гоце Първанов".
В една нормална обстановка - а обстановката в страната в този момент съвсем не може да се категоризира като "нормална" в нито едно отношение - естественият кандидат за президент на десницата, разбира се, не можеше да е друг, освен Иван Костов. Оказва се, че ние, десните хора, просто нямаме друга толкова силна фигура, която по същество заслужава да бъде един стабилен президент, гарант за доброто европейско бъдеще на страната. Разбира се, срещу Костов ще скочи като един цялото подкупно медийно войнство на комунистическата ченгесаро-кагебистка олигархия, но това именно ще подскаже, че следващият президент на България трябва да се нарича Иван Костов, т.е. че Костов и десните трябва да влязат в битката с ясното съзнание, че друг вариант просто няма. Или че всеки един друг вариант за десен кандидат от типа "Беронов" е напълно безнадежден, докато Костов може да направи така, че кандидат-президентския дебат да придобие някакъв смислен, а не пародийно-абсурден характер. Какъвто непременно ще бъде дебатът, в който биха участвали само всички банални и пародийно-фарсови, но затова пък не по-малко опасни метастази на един и същ тумор: гоцевия, бойковия, сидеровия, яневия.
Е, ако все пак бяхме някаква що-годе нормална, а не фарсова държава и демокрация, нормалното щеше да е ако "силният човек на момента" Бойко Борисов - стига този последният все пак да имаше някакви що-годе поносими принципи! - се беше примирил с реалностите и беше в състояние да подкрепи единен кандидат на традиционните десни и на "новите десни" (ако така изобщо можем да наречем нещото, наречено "ГЕРБ") в лицето именно на Иван Костов. Но това, струва ми се, е пълна фантастика, предвид характера и капризите на Б.Борисов. Най-вероятно е той самият "да се пожертва" и да се кандидатира, та белким все пак надживее неизбежния катастрофален завършек на аферата, наречена "ГЕРБ" - както Симеон щеше да надживее собствения си провал ако се беше кандидатирал за президент и по този начин би осуетил възцаряването на Гоце. Но той не го стори, което показва за сетен път, че са играели, както се казва, "в комбина".
И така, мисълта ми е, че щом като е малко вероятно да дойде поне малко разум и съвест в бойковата душа, то при това положение десните, ако искат да не се самомаргинализират хептен, нямат друг избор, освен този: да издигнат кандидатурата на Иван Костов за президент, което ще направи предизборното президентско състезание непародийно и нефарсово - благодарение на самото присъствие на Костов там. Разбира се, рискът е кандидатурата на Костов да постави СДС пред ново разцепване. Но това, че някому тази кандидатура нямало да се хареса просто защото той, представете си, лично имал зъб на Костов затова, че в ония времена, да речем, не бил пуснал името му в кандидат-депутатските листи, не е достатъчно основание да се пренебрегне тази естествена, достойна и силна кандидатура, която може да даде шанс за нормализиране на демокрацията ни, за премахването на фарсовия й характер. А за тази цел всички жертви са оправдани.
Костов е силна и добра кандидатура за президент на България. За мен лично участието му в президентските избори е голям шанс за демокрацията в България. Това, че могъщи сили в страната и извън нея, особено пък силите, намиращи се на североизток, по посока на Москва, ще се изправят срещу неговата кандидатура, показва за сетен път това, че точно тази е кандидатурата, която трябва да издигнем и да подкрепим, ако искаме да направим нещо сериозно в битката си да провалим очерталото се и толкова гибелно за нацията популистко-олигархично-ченгесарско статукво.
Този е смисъла и замисъла на една кандидатура на Иван Костов за поста президент на България. Защото точно той може да измие и очисти лицето на президентската институция, така оцапано по време на царуването на историческото недоразумение, носещо името "Гоце Първанов".
ЗАБЕЛЕЖКА: Въпреки опитите ми, не зная защо, коментарът ми все пак не можа да излезе в блога на И.Инджев, но поне излиза тука...
8 коментара:
Pavel Sotirov
Няколко думи, които обясняват недостойнството му: Досиета, РМД, 10%, Балкан, ВИС, Булбанк, Бъдеще за България.
Това са глупости! Видно е, лапнали сте въдиците на платената от комунистическата ни олигархия пропагандна война срещу Костов.
Впрочем, задавали ли сте си въпроса защо тъкмо Гоце Първанов, Майкъл Чьорни, Ахмед Доган и вся остальная сволоч така силно и всеотдайно мрази Костов?!
Мразят не друг, а тъкмо Костов?! Защо ли?!
Пропуснахте Слънчев Бряг, Златни пясъци и Албена.
Даже се говори и за Сити Банк, ама хайде да отминем, дреболия...
На Позитано 20 раздават по-подробен списък.
Kd Nikolov
Господине Грънчаров,
Съществото "Другарят Ленин" съм аз - просто съм намерил начин да заобикалям наложената от г-н Инджев в блога му цензура. Срещу която иначе няма уважаващ себе си седесардемократ, който да не роптае (и с основание, трябва да призная). Съгласен съм с господина Инджева, че не е приятно всякакви идоти да влизат и коментират на килограм в блога ти, но не смятам че моите коментари минават в графата "спам" и не съм коментатор тип "фен на професор Вучков".
Смятам, че всеки един собственик на блог, след като е направил своя блог публичен и след като позволява свободно четене и коментиране на това, което е изложил като статии в него, е нормално да получава и коментари, които не му харесват.
При Иво Инджев цензурата играе с пълна сила - в крайна сметка е нормално за човек с неговата кариера.
Както се казва в един виц - когато задавате въпрос, на който не очаквате отговор, получавате отговор, какъвто не очаквате. Важи и за него, и за вас.
Така е и със статиите в блоговете. Никой никого не спира да трие и да не допуска коментари, които не му харесват. И никой не може да ме спре да изразя своето си мнение по даден въпрос. А вие, като собственик на блога, можете да не го публикувате или да го изтриете.
Знаете ли кое ми прави впечатление - хайде, говоря за дискусии по сериозни теми. Когато обикновено задам въпрос, единственото, което получавам в отговор е дружен седесарски залп по мой адрес. Дори вие рядко употребявате нещо различно от "комуноид", "таваришч", "тиква", "бетонна", "комунистически изрод" и каквото там ви роди мисълта на момента.
Ама не ми отговаряте на въпроса.
Прочетете какво съм написал в блога на Инджев - съвсем сериозно го питам защо не се кандидатира за президент?
Хайде проверете какво ми е отговорил той.
Странна е тази разсеяност на десните, не мислите ли?
То се получава малко като "певицата" Аксиния - ти я питаш колко е часа, тя преди да си погледне часовника 3 пъти ще ти обясни, че не е любовница на Васил Божков, после ще ти каже за новата си песен и съответно новия клип към нея и то времето си върви и така и не научаваш колко е часа и в крайна сметка стигаме до ...краставицата, която съдържа 99% вода.
Аз съвсем сериозно гледам на Иво Инджев като на подходяща дясна кандидатура за президент, не се шегувам и не се заяждам.
А ако се кандидатира, мисля, че шансовете му за избиране са огромни, особено ако зад него застане Синята коалиция. Не за друго, то бившето СДС вече е в минало свършено време, но просто кандидат на ГЕРБ при осирането на Цветанов и Борисов все повече ми изглежда неизбираем.
Я си помислете - Инджев срещу Станишев/Калфин, Сидеров, Алексей Петров, евентуално и някой кандидат на ГЕРБ.
Колкото до господин Костов, страхувам се, че вашите душевни оргазми при споменаването на името Костово не са достатъчни за неговата кандидатура.
А защо не Филип Димитров? Той е почтен човек!
Колкото до господин Костов, страхувам се, че Вашите пристъпи на параноя при споменаването на името Костово, драги ми другарю комуноиде, съвсем не са достатъчни за отхвърлянето на неговата кандидатура. Напротив, само потвърждават това, че за толкова благородната цел - да се пръснат от мъка всички комуноиди при споменаването на името Костово! - се налага тъкмо г-н Костов да бъде кандидатът на десницата за президент на България!
"..както Симеон щеше да надживее собствения си провал ако се беше кандидатирал за президент и по този начин би осуетил възцаряването на Гоце. Но той не го стори, което показва за сетен път, че са играели, както се казва, "в комбина"."
Драги Грънчаров,
Симеон дойде в България да се кандидатира за президент. Именно Костов, с представителите на СДС в Конституционния съд го спря от това му намерение и го принуди да стане премиер. Това е ГОЛЯМАТА ГРЕШКА на Костов.
Костов е един от на-мразените политици в България и да го предлагаш за президент, обединяващ нацията е смешно. Срещу него ще скочат първо привържениците на СДС. Костов е много силен, като премиер, но не става за президент. Може да гласуваш за него на първия тур, но той няма да събере по-вече гласове дори от Беронов. А Беронов междувпрочем беше личен избор на Костов.
Публикуване на коментар