По моята публикация от вчера Подслушан разговор между двама приятели по темата "За какво живее човекът?" откривам тази сутрин два интересни отзива, което публикувам отделно, за да излязат и в книжното издание на блога, именно във в-к ГРАЖДАНИНЪ. Впрочем, абонаментът за него все още върви; абонирайте се, ако вие лично ползвате интернет, сигурно имате познати, които биха ви били благодарни ако им дадете възможност да прочетат на хартия това, което ни вълнува нас, "интернетните хора"; при това няма и да се охарчите кой знае колко, ако подкрепите свободното слово в България, но това вече си е ваша работа; та ето какво пишат тия свободни коментатори:КаВМ каза: Господин Грънчаров, не знам как човек би могъл да си обясни подобен феномен, може би като "синдром на възпитания пораженец". Възпитан не като човек с обноски, а по-скоро като дресиран... да бъде жертва от самото си рождение, осъзнаване...
Ние живеем в обществото на неродения Петко. С каквото и да се захване човек ще се намерят поне стотина да му окажат "моралната" подкрепа с думите: "Няма смисъл, нищо няма да се промени, нищо не можеш да направиш!". А хора, които не вярват в себе си или в каузата си, са обречени на провал. Те започват нещо с ясната мисъл, че вече са победени.
И това е повсеместно явление сред младите в България. Така са ни научили още от малки... да бъдем страхливци, да не бъдем творци на собствения си живот. Казвам го от позицията на човек, който е в тази възрастова група и се сблъсква с подобно мислене всеки ден.
hateu каза: Интересна статия... но от скромния си опит за съжаление трябва да се съглася с момчето. Без да повтарям думите му и излишно да философствам на тема "колко сме подтиснати" само ще цитирам учителката ми по френски, която ми каза нещо, което никога няма да забравя:
"Че защо да са тъпи управляващите? Даже са много умни - благодарение на тях децата ни станаха безвредни. Да, всеки се прави на "най-големия", но никой за нищо не отстоява правата си, мнението си, да не говорим да подкрепи и другите около себе си. Всички библиотеки се превърнаха в дискотеки, образованието хич го няма, учителите работят за едната слава и то само тези като мен, които по някаква причина са доволни от заплатата си. А най-лошото явно предстои, защото това поколение тепърва ще почне да възпитава децата си."
За мой късмет мога да се похваля с родители, които са ми осигурили всичко от, което имам нужда за да се развия като нормален човек в това число и добро възпитание и пример. Но от тук почват трудностите и спънките в цялото ни общество - от приятели, образование, управление, бизнес...
Няма начин да не затъпееш, когато по цял ден слушаш връстниците си за най-новата песен на Алисия, Биг Брадър и дали ще ти отива с кичури.
Няма коментари:
Публикуване на коментар