Открито писмо до Президента: Г-н Плевнелиев, съгласен ли сте със съдбата на България да се разпорежда руският самодържец?!

До Президента на Република България г-н Росен Плевнелиев

Уважаеми г-н Президент,

В медиите се появи информация, че руският Премиер, бивш и бъдещ руски Президент, т.е. настоящ руски Император Владимир Путин бил огласил свой стратегически план за създаване на нов СССР, наречен тоя път "Евроазиатски съюз". В него той бил включил и България, наред с Куба, Венецуела, Виетнам и пр., без, предполагам, изобщо да се е допитвал до българските власти. Нещо повече, г-н Путин бил предложил този Евроазиатски съюз да си направи свои въоръжени сили, в които трябвало, по негова преценка, да има и един български батальон. Аз не знаех, че въоръжените сили на България, явяваща се член на НАТО, са още под юрисдикцията и командването на Москва. Та във връзка с тия любопитни изявления на руските власти Ви пиша това писмо - защото съм твърде обезпокоен и също така защото имам подозрението, че реакцията на нашите власти по повод на толкова скандалния случай ще бъде неадекватна; в тази връзка искам да Ви попитам:

Г-н Плевнелиев, много ме вълнува въпроса как Вие, като новоизбран български Президент, ще реагирате в случая? И тъй като на мен пък ми се иска да се намери български държавник, който да има доблестта и мъжеството на Стамболова и да реагира ето така; примерно, да заяви следующото: (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди.

Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo