Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 19 ноември 2011 г.

Ако ние, гражданите, замълчим в тоя момент и не реагираме на наглостта на Цар Путин, проклети да сме!

Тази сутрин - въпреки че имам толкова много работа, че е престъпление да пилея времето си - ме занимава темата за инициативата на руския самодържец Путин да прави нов СССР, тоя път наречен "Евроазиатски съюз", но не толкова за съюза му - нека да си прави каквито иска съюзи, само нас да не закача! - колкото за това, че без изобщо да ни пита, е натикал в новата си Империя и суверенна България, явяваща се при това член на Европейския съюз и на НАТО! И в този връзка току-що написах и публикувах ето този коментар: Путин подложи крак на Борисов: да видим дали нашият ще се пльосне на килима без да му мигне и окото!

Да, обаче ми се ще още нещо да напиша. Ситуацията е твърде неприятна, не знам дали го усещате. Аз поставих въпроса за това как ли ще реагират в тази ситуация днешните ни управляващи. Прелюбопитно е наистина. А ето сега какво ми щуква в акъла; започвам да го пиша, щото ми се чини, че особено ние, потърпевшите, именно българите, трябва някак също да реагираме, щото ако си замълчим, ще се опозорим така, както, прочее, само ние можем. Но да се опитам да представя, да облека с думи чувството, което ме кара да кипя от възмущение тази сутрин: (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: