С Божията помощ да продължавам напред. Дотук написаното в тия есета е нещо като въведение в темата и показване на нейната необходимост. Оттук-нататък ще се опитам да нарисувам или поне да щрихирам картината на всекидневния живот в комунизмо-социалистическа България - такъв, какъвто съм го преживял, видял, усетил, такъв, какъвто се таи все още някъде в гънките на паметта ми.Никога не съм имал самочувствието на пишещ, да не кажа писател, който умее по художествен начин да въплъщава вълненията си; аз съм философ и психолог. Но винаги пък съм се стремял текстовете ми да са пропити от чувство, което, знам ли, може да е и признак на някаква художественост. Ще бъда пределно искрен и ще се оставя да бъда насочван от чувството си, пък да видим какво ще произлезе от това мое хрумване.
Ще се опитам да пресъздам най-ранните си спомени, спомените от ранното ми детство, за които има някаква, пък макар и бледа следа в паметта ми. Най-трудното е това: да се ровим в останките от преживяното в душите си и от тях да се опитваме, както е и при реденето на пъзел, да възсъздадем ако не самия живот в неговата цялост, което, прочее, е и невъзможно, то поне да се опитаме да постигнем живото чувство за него. А тъкмо това чувство носи смисъла, най-драгоценното, което изобщо може да ни интересува от миналото. Историята пък на личния живот на един човек съдържа като в призма най-значимото на общата ни история - защото за да бъде човечна историята, която се мъчим да рисуваме, тя трябва да бъде видяна през очите на жив и чувстващ човек. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
7 коментара:
Разбирам желанието си да пишете за СЕБЕ СИ, Грънчаров, но защо си мислите, че тези неща интересуват друг освен вас??? Удивлявате ме все повече.
Пиша ЗА СЕБЕ СИ и никой друг, таваришч, не ме интересува. Пиша за удоволствие, панимаеш?! Така искам, понял?!
Тъй че недей да баеш като стара грозна мома, ами земи се зафани с нещо по-продуктивно... примерно изиграй един казачок! :-)
Твърде емоционалната ви реакция, г-н Грънчаров, показва, че вие сам осъзнавате колко себецнтрирано и арогантно звучите. Това е добър признак. Поздрави.
Понеже много се говори за това, че младежите в Източна Европа вече не знаели какво е това комунизъм, погледайте първите 5 минути от този филм, за да видите какво е положението в USA:
http://www.youtube.com/watch?v=7y2KsU_dhwI
На всички се задава един елементарен въпрос: знаете ли кой е Адолф Хитлер?
Виждаме пред каква стена от игнорантност се изправяме и защо Америка наистина е застрашена от Москва и Пекин. Тези млади хора сякаш живеят на друга планета. За тях са важни само техните ipods и ipads.
А за българите е важна само чалгата.
А за американците рапа, който, честно казано, е още по-дразнещ от чалгата.
Напротив! Според мен Грънчаров трябва да пише за детството си по две причини.
1. Интересно ми е. Самият аз намирам сходни моменти и настроения. И моето детство мина в малък планински град, макар и по-късно.
2. Това отвлича Грънчаров от писане по външно-политически теми. Там той е отчайващо трагичен.
Пиши Грънчаров, мини по стъпките на М. Горкий: Детство. Юношество. Моите университети.
Публикуване на коментар