Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 20 ноември 2011 г.

Фрагменти от преживяното в ранното ми детство

С Божията помощ да продължавам напред. Дотук написаното в тия есета е нещо като въведение в темата и показване на нейната необходимост. Оттук-нататък ще се опитам да нарисувам или поне да щрихирам картината на всекидневния живот в комунизмо-социалистическа България - такъв, какъвто съм го преживял, видял, усетил, такъв, какъвто се таи все още някъде в гънките на паметта ми.

Никога не съм имал самочувствието на пишещ, да не кажа писател, който умее по художествен начин да въплъщава вълненията си; аз съм философ и психолог. Но винаги пък съм се стремял текстовете ми да са пропити от чувство, което, знам ли, може да е и признак на някаква художественост. Ще бъда пределно искрен и ще се оставя да бъда насочван от чувството си, пък да видим какво ще произлезе от това мое хрумване.

Ще се опитам да пресъздам най-ранните си спомени, спомените от ранното ми детство, за които има някаква, пък макар и бледа следа в паметта ми. Най-трудното е това: да се ровим в останките от преживяното в душите си и от тях да се опитваме, както е и при реденето на пъзел, да възсъздадем ако не самия живот в неговата цялост, което, прочее, е и невъзможно, то поне да се опитаме да постигнем живото чувство за него. А тъкмо това чувство носи смисъла, най-драгоценното, което изобщо може да ни интересува от миналото. Историята пък на личния живот на един човек съдържа като в призма най-значимото на общата ни история - защото за да бъде човечна историята, която се мъчим да рисуваме, тя трябва да бъде видяна през очите на жив и чувстващ човек. (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), , 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които са живи и в нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни.

Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

7 коментара:

Анонимен каза...

Разбирам желанието си да пишете за СЕБЕ СИ, Грънчаров, но защо си мислите, че тези неща интересуват друг освен вас??? Удивлявате ме все повече.

Ангел Грънчаров каза...

Пиша ЗА СЕБЕ СИ и никой друг, таваришч, не ме интересува. Пиша за удоволствие, панимаеш?! Така искам, понял?!

Тъй че недей да баеш като стара грозна мома, ами земи се зафани с нещо по-продуктивно... примерно изиграй един казачок! :-)

Анонимен каза...

Твърде емоционалната ви реакция, г-н Грънчаров, показва, че вие сам осъзнавате колко себецнтрирано и арогантно звучите. Това е добър признак. Поздрави.

Анонимен каза...

Понеже много се говори за това, че младежите в Източна Европа вече не знаели какво е това комунизъм, погледайте първите 5 минути от този филм, за да видите какво е положението в USA:

http://www.youtube.com/watch?v=7y2KsU_dhwI

На всички се задава един елементарен въпрос: знаете ли кой е Адолф Хитлер?

Виждаме пред каква стена от игнорантност се изправяме и защо Америка наистина е застрашена от Москва и Пекин. Тези млади хора сякаш живеят на друга планета. За тях са важни само техните ipods и ipads.

Анонимен каза...

А за българите е важна само чалгата.

Анонимен каза...

А за американците рапа, който, честно казано, е още по-дразнещ от чалгата.

Bacho Кольо каза...

Напротив! Според мен Грънчаров трябва да пише за детството си по две причини.
1. Интересно ми е. Самият аз намирам сходни моменти и настроения. И моето детство мина в малък планински град, макар и по-късно.
2. Това отвлича Грънчаров от писане по външно-политически теми. Там той е отчайващо трагичен.

Пиши Грънчаров, мини по стъпките на М. Горкий: Детство. Юношество. Моите университети.