Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

понеделник, 21 ноември 2011 г.

Мантрата "криза" в устата Бойкови

Чухте ли нашият народен кумир какви ги наприказва вчера в онова предаване по БиТиВи? Един човек писа някъде, че напоследък Бойко Борисов имал голяма позитивна роля за повишаване на религиозността му: колкото пъти Боко изричал некоя от неговите така нагли глупости, толкова пъти тоя човек най-усърдно се кръстел! На моменти обаче човек вече не знае с коя ръка да се кръсти - тоя надмина и Тодор Живков по наглостите и цинизма си!

Снощи примерно негова премиерска светлост се погаври особено много с пенсионерите: не искали, представяте ли си, пенсия тия хора, дето са в предпенсионна възраст, искали още да поработят за благото на родината! Пита се човек: защо тогава изобщо има пенсии, дай да махнем пенсиите?! Нека да работят старците и стариците докато дишат - и докато мърдат! Работа до гроб! Защо ни са пенсии като може да минем без тоя лукс?! Та да се реши най-после тоя крещящ проблем: символични пенсии и всекидневни гаври с хората, които цял живот са работили, а накрая доживяват старините си в мизерия. Което е страшен и непростим грях за всички нас! (ОЩЕ >>>)


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите.

Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

1 коментар:

Анонимен каза...

Виж това:

http://slivendnesiutre.wordpress.com/2011/10/10/20-велики-цитата-от-стив-джобс/