Най-важното жизнено дело на човека в онова време

Днес ставам с намерението да напиша нов текст от моята поредица есета за преживяното по времето на комунизма. Предишното ми есе беше своеобразно, това за цъфналите сливи, за бабите и за врабчетата. Да продължа сега нататък.

Какво да се прави, моето детство и младостта ми преминаха в условията на комунизъм; обикновено комунизмът затова съществува, че да тъпче и да смазва личностите и личностното отношение по принцип. Тъй че моите разкази са за това как в онези отвратителни условия изобщо съм успял да се съхраня като личност, която държи на себе си, на свободата си, на достойнството си. Надявам се моят разказ да е полезен с нещичко на ония, които в днешните, също така твърде коварни условия на посткомунизъм, т.е. на разлагащ се, на гниещ комунизъм, са изправени пред същата задача: да се съхранят като личности, да станат личности, да бъдат личности, да не се отказват от правото си да са свободни личности, щото личност без свобода е нонсенс, е пълна безсмислица.

Аз все още съм в началото на същинското си повествование: запознах читателя с някои колоритни личности от моя род, които са ми оказали силно въздействие. Налага се да го запозная и с някои други такива личности. Но за разнообразие ще се опитам да вплета портретите на тия значими за мен личности в разказа си за определени знакови ситуации, които са се съхранили в паметта ми. Нищо в своя разказ не ми се налага да измислям, не зная дали сте забелязали, че самият живот е нещо като разказвач с най-мощно, с ненадминато от никой въображение. Следвайки живота и неговите превратности, по-чувствителните хора могат да станат сносни писатели. Друг е въпросът, че човекът пак е в основата: та нали този живот, който живеем, го правим, така или иначе, ние самите?! (ОЩЕ >>>)

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя.

Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo