Поредицата от есета под условното заглавие Преживяното в ерата на комунизма, която обявих, че съм я приключил - и която предстои да бъде издадена като самостоятелна книга - тия дни я подлагам на литературна (редакторска) обработка; при това установих, че се налага да я допълня с още една история, та текстът да получи цялостност, завършеност. Ето, тая сутрин сядам да напиша новото есе, на което засега все още не съм измислил дори и името.При писането на една такава поредица винаги може да стане така, че човек отново и отново да се връща към преживяното и да разказва нови и нови истории; няма как всички да бъде окончателно разказано и завършено. Но моята цел беше да разкажа главното, същественото за оня период от историята на България и на моя роден край, пък и за моята лична история. А не всичко; аз не съм историк, аз съм психолог и философ. Затова моята оптика, от която гледам на миналото, е съвсем друга: за мен е важен и съществен тъкмо оня човешки и личностен пласт в разказа за миналото, без които съвсем не може да се постигне неговия смисъл. Смисълът за мен е важен, а не голата фактология, събитията като такива и сами по себе си. Тоест, за да се постигне тоя смисъл, трябва подобаваща нагласа, при която истински значимото бива подложено на основателно, задълбочено тълкуване.
Прочее, есетата ми в тази поредица са просто провокация, покана да се опитаме ние, българите, по-задълбочено, сиреч, истински да вникнем в точния смисъл на онова, което се случи с нас в годините на комунистическия режим, прочут най-вече с ненавистта си към свободата - и към личността, към личностното като такова. А аз залагам тъкмо на това последното. (ОЩЕ >>>)
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар